ЗАБРАВЕНИ МЕСТА: Призрачни сгради по пътя към Рилския манастир

. „Рилска скара” сега

Изтърбушени бунгала, изоставени заведения, избелели табели… Това е останало от някогашните хитови местенца по пътя за Рилския манастир. Залисани в красивата природа и надвиснали скали, не всеки вижда останките край пътя. А те съществуват и може би у някого навяват носталгични спомени. Ако някога там са кипели глъчка и оживление, днес представляват тъжна гледка. Златни имоти пустеят, а природата е поела нещата в свои ръце. Превзема ги малко по малко, година по година.

Заведението преди

Едно от изоставените крайпътни заведения е „Рилска скара”. Това гласи табелата над парадния вход. Ако сте достатъчно любопитни, може да разгледате. Кухнята е заключена, стъклата на прозорците са покрити с дебел слой прах и мръсотия. Вътре смътно се вижда старо кухненско оборудване, забравена посуда… Заведението е било с маси на закрито и с тераса, скътано в прохладата на гората. Имало е и шадраван за разкош. Представяте ли си как някога е приемало гости, как е цвърчала скарата, колко вкусна е била пъстървата… истински хит. А сега ресторантът е затлачен от дъждове и забрава. Изглежда мрачно и потискащо. И мъчно, някой би си направил труда да спре там…

Басейнът на „Жабокрек” сега и преди

Само на метри по-нататък се намира култовият от едно време комплекс „Жабокрек”. Мястото е съхранило и до днес типичното излъчване от времето на социализма. Имало е къмпинг и заведение. През годините ресторантът е бил стопанисван от различни собственици, случвало се е и да пустее. Посреща с табелка „Добре дошли” и огромен, но празен басейн. Преди години около ресторанта имаше бунгала, които бяха оставени на произвола. Гледката бе като декор от филм на ужасите. Някога са били любимо място за отдих и почивка. Сега обаче старите бунгала са премахнати, останала е само сградата на ресторанта.

Сега бунгалата ги няма.
Механа „Рибарника”

 

Като кадър от страховит филм е още едно място по пътя за Рилския манастир. Механа „Рибарника” се чете едва-едва от обраслата в зеленина табела пред железните порти. Теренът е доста голям. Състои се от три реда бунгала, няколко порутени сгради и заведение с панорамна тераса. Всичко е изоставено. Какви ли забави помни този дансинг под открито небе? И как се е стигнало до тази разруха?

Преди година стана ясно, че община Рила е обявила за продан рибарника и механата на благоевградския приватизатор Методи Калъмбов за неплатени данъци на обектите, които държи в Рилското корито. Рибарникът заедно с механата и терена от 7 дка земя били обявени за 205 000 лв. Някога обектите са били към държавната компания „Балкантурист”. Сега обаче са нагледен пример за съдбата на изоставени след приватизацията обекти.

Счупени от тежестта на времето, тези сгради продължават да живеят свой живот, но в миналото – с грозни лица и тъжна участ.

Механа „Рибарника”

По пътя към Кирилова поляна над Рилската света обител също има ресторанти с хлопнали кепенци. Минавайки край тях, нищо чудно някой да си спомни как е отсядал там, колко весело и вкусно е било… Тези крайпътни останки вероятно са малка извадка от всички бунгала, вили и заведения в района, в които някога е кипял истински живот. Сега могат да разчитат единствено на спомените. Когато става въпрос за спомени обаче, не бива да подминаваме „Горхим”.

Разруха и при бунгалата, и при механата

Безспорно всеки, който е пребивавал в бившия военен лагер преди Рилския манастир, има незабравими преживявания от там. „В края на десети клас всички ученици – момчета и момичета, минаваха през задължителен военно-полеви лагер в продължение на 14 дни. В „Горхим” момичетата бяха настанени в щаба, а момчетата в сграда, близо до столовата. Сутрин се строявахме на плаца, вдигаше се знамето, имахме строева подготовка. Давахме дежурства пред спалните помещения. Имахме командир на отделение, командир на взвод и командир на целия лагер, който беше военен. Учехме се да пълзим, да слагаме противогази, всички бяхме облечени с еднакви дрехи. 2 км нагоре по реката имаше стрелбище, където стреляхме с калашници”, разказа дупничанин, лагерувал на „Горхим”. Той допълни, че почти няма ученик, който да не си спомня за големия купон, който се е вихрел на тези лагери.

През 1990 г. предметът „Национално военно обучение” е изваден от учебните програми, а това слага кръст и на военните лагери за ученици.

Силвия БОРИСОВА