-
Майката Йорданка: Нашите лекари ни отказват лечение в Турция, препоръчват болница „Св. София”! Защо не ни помогнаха досега?!
-
Близките на болната от детска церебрална парализа Веселина имат нужда от 13 000 евро за рехабилитация в чужбина, търсят помощ от дарители
Здравната система и безпаричието в България обричат един млад човек на невероятни болки и страдания. Веселина Грахльова от сапаревобанското село Сапарево, която е с детска церебрална парализа, прикована в инвалидна количка, е принудена да продължи да търпи мъките, съпътстващи я цял живот и ставащи все по-силни и непоносими. След 30 години борба с коварното заболяване преди няколко месеца близките на Веселина намират лъч надежда – възможност за лечение в Турция. Д-р Мерилин Хасанова от Роботизиран физиотерапевтичен център към болница „Мемориал” изпраща на майката на болната Йорданка Грахльова план за физиотерапия и рехабилитация в здравното заведение. От турската болница предлагат роботизирана физиотерапия, електротерапия, ерготерапия, неврофизиологични упражнения, ходене в среда без гравитация. Срещу 13 000 евро за лечение само за един месец. Извън тази сума остават разходите за престой и транспорт. Комшиите изразяват съгласие да работят с родната здравна каса, при условие че сумата се внесе предварително по сметката на болницата. Йорданка Грахльова се обръща за помощ към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – да изпратят Веселина на лечение в чужбина, за което държавата да осигури средства. Отговорът е „не”. Аргументиран с твърдението, че и в България могат да помогнат на Веселина. Семейството на болната няма пари за скъпоструващото лечение, на което се надява да й помогне да проходи. Започва поредна кампания за набиране на средства и до момента са събрани 4000 лв.
„30 г. се борим с тази болест. Вече нямам сили. Разболях се и аз. Не си чувствам ръцете – масажи, гимнастики, вдигания. Нещо страшно е. Веселина е 50 кг, а аз – 60, как да се боря? Сама се боря! Безхаберието на здравната каса ни уби! Това е самата истина! Тези 13 000 евро са необходими, за да може дъщеря ми да постъпи в частна клиника в Истанбул, като това е сумата само за процедурите. Отделно ще трябват 3 или 4 хил. лв. като пътни разходи, хотел, който се намира зад самата клиника, храна. Турските лекари са преценили какво могат да предприемат на базата на документите, които изпратихме. В момента те не знаят една година ли ще я лекуват, две ли, но казват, че трябва да има подобрение още от първия курс. „Вие явно ще забележите това – казват. Дали – казва – ще започне да има по-добро равновесие, или ще започне да се задържа повече права, нещо, нещо трябва да се постигне. Лечението, което предлагат, е, за да й помогнат да може се самообслужва, да може да стъпва вече по-самостоятелно. С една дума, да не ни е толкова на ръцете”, каза Йорданка Грахльова. Измъчената майка разказа, че от НЗОК няколко пъти искали една и съща справка – какво лечение ще се прилага, колко ще струва и накрая отказват да изпратят Веселина в Турция. „Нашите доктори отказват лечение. Казват, че всичко това може да бъде направено в България. Всичко това е, за да не ни отпуснат средства от Фонда за лечение на възрастни. Имаме официален отказ, заповед. Първия отговор ни върнаха след месец и половина, вместо след един месец, какъвто е срокът по закон. След това започнаха да искат едно и също нещо в 3-дневен срок. Аз нямаше как да реагирам в 3-дневен срок – тя беше непрекъснато по санаториуми, със скованост в мускулите и т.н. Тя преживя много, зимата едва я спасихме. В болница „Св. Наум” в София я спасяваха. Тя отказа да се храни, отказа да пие вода, отказа да спи. Пищеше денонощно. Вкъщи нямаше миг покой. Спеше по 20 минути в денонощието. Започна една ужасна битка за спасението й. Един месец се борихме, след което съвсем се влоши. Започнаха да идват от „Спешна помощ”, да й правят инжекции с диазепам и така се озовахме в София. Командно дишане, хранене със сонда 10 дни, успяха да я спасят. След което – на психиатър, защото за втори път изпадна в криза. През 2016 г. изпадна в същата криза – от болки в ставите, в мускулите”, сподели Йорданка. Тя подчерта, че до момента дъщеря й е претърпяла над 14 операции, 6 от които миналата година. „През 2017-а д-р Тренчева, да ми е жива и здрава, успя да я възстанови към нормалния разум. И сега е на терапия, но си разбира всичко, знае си всичко, следи си филмите, както беше преди. Тая година ни сервира абсолютно същото: „Аз няма повече да живея в тая количка и се стигна до психиатър. Тръгнахме да търсим клиники, за да я вдигнем някак си, да я изправим. Цяла зима й обещавам: „Мамо, ще заминеш, няма да си в количка!”. Но ето че властите отново ни спъват”, със сълзи на очи разказва Йорданка. Майката донесе заповедта на директора на НЗОК, с която отказват да пратят Веселина в Турция. Уточни, че това се случва за втори път, след като през 2011 г. семейството намерило лекари във Франция, ангажирали се да помогнат. И тогава българските лекари отказали да разрешат заминаването за лечение зад граница с мотив, че ще направят нужната операция тук. „Френските лекари ни казаха, че при операциите на дъщеря ми колегите им в България са си оставили ръцете върху нея. Тук при една от операциите й оставиха крака по-къс, след това пак я оперираха, но кракът си остана така. Сега, след като се свързахме с турската болница, изпратихме документи, епикризи, видео. Бяхме одобрени. Това се случи още през май и до ден-днешен ни мотаят. Не може да тръгне. В момента, в който наберем сумата, са обещали да я приемат веднага за процедури. От НЗОК отказват, за да не отпуснат пари. Те ми говорят – ще се лекува в България! Каква България?! Къде е това лечение?! От 1990 г. съм представила епикризи и до ден-днешен тя е лекувана, лекувана, лекувана. Операции, рехабилитации, санаториуми, в които плащаме такси за придружител, за храна. Стоим по цял ден за 30-минутна гимнастика! С това ли ще я лекуват?! Това ли обещават?! Това е положението в България! Те ако са могли, да са я вдигнали!”, с гняв посочи Йорданка Грахльова. Изстрадалата жена се опасява, че дъщеря й може отново да се влоши. „Сега е по-добре, но се страхувам. Тя беше скована напълно от стреса, който преживя зимата. 4 санаториума се бориха да й помогнат по някакъв начин да освободи мускулите! Не можаха! Частен рехабилитатор намерих. И той не можа. Накрая постъпихме в „Св. Наум”, със системи, с инжекции освободиха мускулатурата. В момента не е скована, не е стегната, но трябва да се работи! Защото започват болки – по мускули, по стави, по сухожилия!”, допълни Йорданка. Нейната и надеждата на Веселина са единствено в доброто у хората. „Благодаря на хората, които дадоха събраните 4000 лв. Надявам се и сега да ни помогнат”, каза Грахльова. Изтерзаната жена донесе заповедта на управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев, с която на Веселина е отказано лечение в Турция. Майката подчерта, че въпросната заповед е издадена само на базата на документите, които представили. Двете отрицателни становища са на външни експерти – проф. д-р Елена Илиева и доц. Иван Чавдаров.
„Проф. д-р Елена Илиева посочва, че в болница „Св. София” разполагат с апарат за роботизирано трениране на походката, който е с по-нисък клас, с по-ограничени възможности от предлагания в Турция, но „би било удачно, в зависимост от състоянието на пациента, да се тества неговото предложение.” Относно възможността за провеждане на лечение в България същото твърди и доц. Иван Чавдаров. Той казва, че „Св. София” разполага с необходимата апаратура. Като той посочва и Котел, и Момин проход. Ние в санаториума Момин проход бяхме през зимата. Двама рехабилитатори питах дали ще можем да ползваме апаратурата там. Казаха: ”Не. Това е детска апаратура”. Весето дори обувките не може да си обуе!”, подчерта майката. Тя предостави банковата сметка за дарения:
„Банка Пиреос България” АД и „Юробанк България” АД, стар IBAN BG 73 PIRB 73851606716167, стар BIC PIRBBGSF, валиден до 17 октомври
нов IBAN BG85 BPBI 81701606716167, валиден след 17 октомври
