Спас Милушев: На ръба на оцеляването сме, очакват се десетки фалити, тежка година ни чака
Светослав Андреев: От страна, която е била износител на плодове и зеленчуци, в момента внасяме стоки с неясен произход, съсипват ни
Повече от 50 земеделски производители и животновъди от Дупнишко излязоха на протест в деня за размисъл, против вноса на зърно от Украйна, липсата на държавна политика и заложените изисквания в новия програмен период. С плакати и развети български знамена производители от Дупница, Сапарева баня, Сапарево, Бобошево, Невестино и други населени места апелираха: „Не съсипвайте българското производство”, „Оставете ни да работим”. Със своята тежкотоварна техника те тръгнаха на автопоход, от отбивката край Бобов дол, при местността Бинека и преминаха по емблематичния главен път „Е-79”, при разклона за Дяково. Мирният им протест се установи на входа на село Пиперево.
Земеделските производители настояват незабавно да се преустанови вноса на зърно от Украйна, тъй като това съсипва българското производство. Те се обявиха още против договорените условия от страна на Министерството на земеделието и храните през новия програмен период, като заявиха, че поставените условия в голяма степен са абсурдни, несъобразени с особеностите на българския земеделски календар и неизпълними от страна на малките производители. Те са убедени, че през последните две години държавата не само, че не подкрепя местните земеделски производители, а напротив –пречи по начин, който води до унищожение на най-важния за оцеляването на всеки народ отрасъл.
„На това шествие днес ни изкара вносът на зърно от Украйна. Нашето зърно трябва да стои по складовете или сме принудени да го продаваме под себестойност. Миналата година торовете, препаратите и горивата бяха много скъпи и продължават да са скъпи. В същото време се прави внос, който подбива нашите цени и местната продукция не само на зърно, но и на мляко, яйца и месо. Ние и животновъдите сме на ръба на оцеляването, очакват се десетки фалити на родните производители да края на годината и апелираме към властимащите за незабавни мерки за спиране на вноса от Украйна и от трети страни”, заяви Спас Милушев.
Спас Милушев
Той уточни, че държавата по никакъв начин не контролира вноса на чужда продукция в страната, а това води до унищожението на тонове местна продукция. „Този проблем важи и за всички, които имат овощни градини и отглеждат череши, сливи и всякакви други плодове. Внася се нерегламентирано и се насажда в обществото мнението, че ние производителите вдигаме цените, което крайно не отговаря на истината. Вносът е огромен, а големите вериги вдигат масово цените. В същото време нашата продукция остава нереализирана”, уточни Милушев. Той заяви, че за разлика от другите страни в Европейския съюз у нас държавата не стои зад гърба на земеделските производители. „Там субсидиите са в пъти по-високи и себестойността на продукцията съответно е по-ниска. При нас обаче това не е така, а с вноса от чужбина продукцията ни остава нереализирана и работим на пълна загуба. Ние не само, че нямаме гръб от страна на държавата, но и си правят каквото си поискат. Помощите и субсидиите ни са в пъти по-малки от страни като Гърция, Франция, Италия и Испания, като по този начин ние сме неконкурентноспособни на пазара”. Милушев е категоричен, че ако не бъдат чути исканията им ще предприемат далеч по-сериозни действия, заедно с колегите им от цялата страна. „Поддържаме връзка с Националната асоциация на зърнопроизводителите, Българския фермерски съюз и други отраслови организации и сме готови да излезем на жълтите павета. Неяснотите са много, все още нищо не се знае за новия програмен период, кампанията закъснява с 1 месец. Има много нови правила и схеми, които са тежки и трудноизпълними от местните производители, особено тук в Югозападна България. Нашите парцели са разпокъсани, а изискванията са огромни.Тук основно се раждат зърнени и житни култури, а от Брюксел условията са засаждане са на минимум 4-5 култури.А при нас условията не позволява да засееш каквото и да било. Тук има овощни култури, зърнено-житни култури и трайни насаждения. Как ще бъде не знам…Идва една трудна и тежка година. В момента голяма част от производителите се чудят дали въобще да продължават. При тази цена на торове, препарати, горива и други разходи положението граничи с безумие”, смята Милушев.
Владимир Добринов от Бобов дол скочи срещу договорените от Министерство на земеделието и храните условия през новия програмен период.„ Какво ще правим с наклоните искам да попитам? Нашите земи тук са с наклони. Как ще ги изорем 15 февруари и ще ги засеем на 1 април. Нека да ми отговорят от министерството и от Брюксел как ще случи това и да дойдат да ми демонстрират как ще го изработя аз това място от средата на февруари до 1 април. Пълно е с недомислици”, категоричен е Добринов. „Днес на пътя ни изкара не нещо друго, а отношението на държавата към местните производители. Цените летят във въздуха, карат се нерегламентирани стоки, няма никаква стабилност. През изтеклата година производителите са работили на загуба, а за тази която идва не искаме и да си помислим какво ще бъде. Или продължаваме да пропадаме или трябва да излезем от тази криза, в която ни въвличат. С тези цени, с тези пари за горива и торове, нека да видим кой ще дойде да работи.”, заяви Добринов, който обработва около 4 хил. дка пшеница, слънчоглед, царевица и друга продукция. Той вече не вижда смисъл от труда си и призова министърът на земеделието да замине за Брюксел, за предоговаряне на рамките и условията в новия програмен период. „Няма какво да се нарежда и да протестира при нас. Да заминава там, при нас файда няма да стои. Тези неща там се решават”, смята земеделецът от Бобов дол.
Владимир Добринов, земеделски производител от Бобов дол
„Главното , което днес ни изкара на пътя е вносът на зърно от Украйна. В момента изкупните цени са около 400 лв. на тон , а себестойността на продукцията е 550-600 лв. за тон. Тогава къде заминава българският производител? Той трябва да продава под цената, на която го е произвел. А това не е нормално, нали? Затова сме тук и ще отстояваме нашите искания”, категоричен е Светослав Андреев, земеделски производител от с .Сапарево.
Светослав Андреев, земеделски производител от с .Сапарево
Той също се обяви против договорените условия за земеделските производители и животновъди през новия програмен период. „Не знам кой и как е решил, че орането трябва да бъде след 15 октомври. Това не е агроном, а някой който просто си седи и никога не е излизал на полето. Директивите през новия програмен период са такива. Тези неща могат да бъдат предоговорени, защото време има и може да се оправи. За пшеницата има едно технологично време, тя трябва да се засее до 25 септември, но реално до 15 октомври не можеш да влезеш в полето, нито да ореш, нито да правиш обработка. Въобще как ги виждат нещата не знам..А ако времето се развали? Пълни недомислици”, заяви Андреев. Той даде пример със собственото си производство на картофи. „Сега спира финансирането на трапезен картоф и започва субсидиране на картоф за нишесте. Но ние в нашата държава нямаме завод, който да преработва картофи. На кой ще го продадеш този картоф? Най-близкото място е в Румъния. И това се казва и разбира 1-2 месеца преди сезона. За два месеца как може да се преструктурира цялото стопанство? Как да стане това? За да си откараш продукцията в предприятие като това в Румъния трябва да имаш подписан договор.Там има квоти и изисквания.Как аз като един малък производител ще отида да се договарям в Румъния, като от мен се изискват количества от над 2 000 тона. Кой съм аз, от Сапарево, и как ще им откарам такова количество.Аз обработвам около 550 дка и произвеждам 200-250 тона. Има куп неща, постоянно се чувстваш притиснат. Цените са непосилни, всичко скача нагоре, а продукцията обратно”, разказа производителят от Сапарево. Той е категоричен, че спекулата не тръгва от производителите, а напротив .”Казах ви какво се случва с цените на зърното, казах ви и с картофите. Как може да те принуждават нещо, което струва 550-600 лв. да го продаваш на 400? Какво е това? Всеки от нас има семейство и храни деца” , сподели притеснен Андреев. Той е категоричен, че няма никаква държавна политика, която да работи за насърчаване на българското производство.” От страна, която е била износител на плодове и зеленчуци, в момента внасяме. И то не знаем какво ни внасят…Вкарват се зеленчуци от трети страни, които дори не са от ЕС и не знаем какво ядем. Вървим към фалит. Ще останат няколко големи производители и това е. Колкото по-малко хора има, толкова по-лесно се управляват.Това е!, категоричен е Андреев.
