-
Анжела Мизова: Държавата не подпомага съществуването на аптеки там, където икономическата логика не го позволява
-
Борислав Борисов: Да има мобилни екипи от лекари, които да разполагат с основните и най-търсени лекарства
Без достъп до лекарства продължават да бъдат стотици жители на малки населени места у нас.
По данни на Изпълнителната агенция по лекарствата към 2021 г. броят на аптеките у нас е бил 3300, като една трета от тях са концентрирани в София, Пловдив и Варна.
Според анализ на Института за пазарна икономика в 20 общини няма нито една аптека, а в 40 аптеката е само една.
Осигуряването на равнопоставен достъп на населението до фармацевтична услуга би трябвало да бъде работа на държавата, а не на частната инициатива, смята Анжела Мизова, заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз и собственик на аптека в малко населено място.
В България липсва каквато е да е регулация къде и колко аптеки могат да бъдат отваряни. От години Фармацевтичният съюз алармира за концентрацията в големите градове и за липсващите аптеки в по-малките населени места, припомни Мизова.
“За да се направи по-правилно разпределение, първата стъпка беше създаването нааптечна карта, която е в процес”, уточни тя.
“Законът ясно регламентира откъде се отпускат лекарства и кой ги отпуска. Отпускането обаче означава към пациента, със съответната фармацевтична консултация. Не че е невъзможно близък роднина да получава лекарствата. Но когато едно лице, пък било то овластено от държавата – като кмет, се ангажира с такава функция, не съм убедена, че би могъл да извърши това препредаване на информация коректно към всеки от нуждаещите се”, заяви Анжела Мизова в предаването “Хоризонт до обед”.
Аптеки само с помощник-фармацевти, мобилни аптеки – много такива идеи е имало, обсъждани са били дори на ниво проекти на наредби и промяна в закона, но нито една не е приета, обясни Мизова. По думите ѝ помощник-фармацевти не могат да отпускат лекарства по лекарско предписание.
“Имаше идея за филиали, те са малко по-възможен вариант, но пак трябва да бъдат обслужвани от магистър-фармацевт към съответната аптека-майка.”
Законодателят е оставил изцяло инициативата, отговорностите и последиците от икономическото решение в ръцете на собственика на аптеката. Същевременно от него се очаква да изпълнява социална дейност, акцентира върху противоречието Анжела Мизова.
Държавата не подпомага съществуването на тези обекти на места, където икономическата логика не го позволява, подчерта Мизова пред БНР.
“Могат да бъдат публично-частни партньорства, общински дотирания за някакъв тип дейност. Могат да бъдат намерени механизми, така че да има финансова логикааптеката да го прави.”
Проблемът може да се реши единствено с намесата на държавата и специална схема на държавно субсидиране, посочи и Борислав Борисов от Асоциацията на българските села.
“На практика работим с над 1500 села. Имаме ясна картина за проблема”, каза той.
Според него в момента се търсят решения на ръба на закона, като в селата се събират рецепти и лекарствата се закупуват от градовете без задължителното консултиране на пациентите.
Борисов е категоричен, че не може аптечната мрежа да бъде предмет на частна инициатива, тъй като това е финансово неоправдано.
“98-99% от лекарствата са по рецептури към НЗОК. Търговският марж е толкова минимален, че дори да се либерализира режимът и помощник-фармацевт да отговаря за дадено населено място, е нерентабилно.”
С оглед на завръщането на доста хора към селата Борислав Борисов вижда възможна крачка в мобилни екипи от лекари, които да разполагат и с основните и най-търсени лекарства.
“Вече е имало практика в Родопите и отзивите са много добри. Но това е било 2005-2012 година.”
Относно възможността за разполагане на вендинг автомати в населени места без аптеки Анжела Мизова отбеляза, че тези автомати могат да се разполагат единствено на територията на съществуваща аптека.
“Може да бъде с лице към улицата, но трябва да е към аптека.”
Вендинг автоматите предлагат лекарствени продукти без лекарско предписание, от първа необходимост, за покупка извън работното време на аптеката, допълни Мизова.
Това е така, защото вземайки лекарство, човек винаги трябва да има възможност да получи консултация – може да не е на момента, но тази възможност трябва да я има, изтъкна още тя./БНР
