-
Обичта към родното място е чувство, което се възпитава от най-ранна възраст, смята един от успелите местни производители и търговци
-
Идеята за конкурса „Аз обичам Дупница” е великолепен пример как да обичаме и рекламираме града си
Крум Бицов е местен търговец и производител. Повече от 20 години заедно със семейството си и свои служители произвеждат чанти с марката „Стил”. Освен в собствените им магазини, техни изделия се продават и в цяла България. „Стил” е от малкото български марки, които са успели през годините да пробият и на международния пазар. И до днес семейството са стъпили здраво на земята и работят неуморно в родния си град. Популяризирането и рекламата на Дупница са се превърнали в лична кауза за Крум Бицов. Той истински вярва, че живее на едно от най-красивите места и е убеден, че ако се възпитава у децата чувство на любов към родния град и уважение към хората в него, нещата могат да вървят към добро. Крум Бицов бе сред първите, подкрепили конкурса „Аз обичам Дупница”, защото смята, че това е път за печелене на съмишленици в общата кауза за развитие на града.
– Г-н Бицов, още в първия ни разговор казахте, че много обичате Дупница. Защо?
– Не знам как ще прозвучи, защото трудно се изразяват подобни емоции, но аз харесвам Дупница. Всичко ми харесва и истински я обичам. Не се шегувам… Харесва ми природата, градът, разположението. Всичко тук ми харесва. И площадът, и Градската градина, и парк „Рила” ми харесва. Дупница има голям потенциал, обаче сигурно хората не го виждат.
– Какво тогава ни пречи, за да разгърнем този потенциал?
– Много малко неща ни пречат. Трябва всички да си рекламираме града. Гърците и турците популяризират и най-малкото си населено място. И когато самите хора, които живеят в Дупница, повярват, че това си заслужава, нещата ще се случват и при нас. Мислил съм да поръчам и направя билбордове, които да са разположени в Сапарева баня и съседните ни общини, от които хората да научават за града и да се разходят до нас. Да видят парка, Градската градина, центъра, да пият по едно кафе, да посетят местните магазини и др. Да знаят, че тук има какво да се види. Само един надпис с текст „Посетете Дупница” е повече от достатъчен, нищо друго. Като въобще не е нужно да се ангажират общини и други институции. Достатъчни са пет човека, които са единомишленици, да седнат и да го направят. За себе си съм решил да направя пред магазина рекламно пано, на което няма да рекламирам собствения си бизнес, а ще промотирам Дупница. За да може хората, които са дошли в града, да знаят какво могат да видят тук. Не да дойдат лично при мен, а навсякъде и при всекиго.
В Дупница идват много чужденци. Тази събота в града ни бяха отседнали гърци, руснаци, откъде ли не. И нито един човек, който мина през магазина, не каза, че не му е харесала Дупница. Напротив – хората са очаровани. Миналата седмица имаше хора чак от Иран. Пристигнали са в София и бяха дошли на разходка и споделиха, че такъв красив град скоро не са виждали.
Аз самият съм довеждал тук турци и гърци. Водил съм ги на парка, на Градската градина, къде ли не. И всеки път, когато аз отида на гости при тях или се чуем, ме питат кога пак е удобно да дойдат и да видят Дупница. Е добре, щом на тези хора, които са дошли тук от друго място, им е харесало, защо ние не си харесваме и не ценим града си. Защо ние да не искаме да си го рекламираме?!?
Според мен обичта към родния град е чувство, което трябва да се възпитава. Конкурсът, който правите във вестник „Вяра”, е нещо чудесно. С удоволствие откликнах на поканата да участвам в него, защото смятам, че това е начинът. Ако на малките деца им кажем, че Дупница е красив град и те чуят и други да казват, че е красив, то аз мисля, че децата завинаги ще знаят, че това е така. И ще милеят и изтъкват родното си място. Аз наистина вярвам в това.
Имал съм много гости от Гърция. Водил съм ги и съм бил с вътрешното чувство и притеснение, че няма с какво да ги впечатля и да им хареса тук. И то не като град, а като отношение на повечето места. Седнаха на парка на езерото, поръчаха си сандвичи и до ден днешен, като се чуем, ме питат: „Кога пак ще ядем сандвичи на езерото?” Толкова много им е харесало. На хората отвън им правят впечатление тези неща, които тук приемаме за даденост и не ги оценяваме. Ние не се впечатляваме от красивата гледка на Рила, защото я приемаме за част от ежедневието ни. Но като дойде човек от друго място, не пропуска да отбележи, че усещането е уникално. Казват, че като влизат в града, имат чувството, че планината ще ги погълне. Аз самият много съм разсъждавал върху това.
– Откъде тогава идва мнението, че градът ни е занемарен, със затихващи функции и неособено приветлив?
– Всичко е от възпитанието. Ако детето е чуло от майка си и баща си, че Дупница не им харесва, то и детето ще расте с това усещане. Малките трябва да се учат в обратната посока. Родителите да им показват, да им обясняват, да ги водят и да им разясняват. В нашите училища и детски градини трябва също да се полагат усилия и да се възпитават чувства на обич и уважение към родното място. Било то чрез рисунки, чрез конкурси, чрез различна училищна и извънучилищна дейност. И тогава няма как нещата да не се случват и да не станат! Навсякъде по цял свят хората обръщат много внимание на това нещо, защото децата са наследството ни, те са бъдещето на всяко едно населено място, за да не се обезлюди и да продължи да живее.
– Защо хората напускат Дупница и градът се свива непрекъснато?
– От цялата Югозападна България мога да кажа спокойно, че Дупница стои добре икономически. Много са причините за тези процеси. Хората търсят това, което им липсва тук.
– Трудно ли се прави бизнес в нашия град?
– Да, трудно е. Не само в нашия град. Ето, аз толкова години работя, но казвам, че има смисъл и продължава да има какво да се прави. Градът ни е на стратегическо място, близо е до София, до Кюстендил, до Перник, до Самоков и др. Има ли друг такъв град? Чисто логистично мястото е чудесно. Има прекрасни неща, които могат да се видят, а на повечето, дошли тук, им е харесало. През почивните дни в Дупница идват хора от София и други градове, защото им е близко, за да сменят обстановката и да се разходят. Това е чудесна възможност за разнообразие, без да се налага дълго пътуване. Но липсва достатъчно информация. Трябва община, бизнес и всички институции да работят заедно за рекламата на града и поставянето на информационни табели, така че когато хората дойдат тук, да знаят какво могат да видят, къде да се нахранят или настанят, какво могат да посетят и къде да пазаруват. В другите градове това го има навсякъде. Имат указателни табели за паркинги, паркове, градини, център, исторически забележителности, черкви, манастири, галерии, музеи, театри и др. Оценявам идеята на общината да постави на спирките за градски транспорт пана със снимки на историческите забележителности, но липсва информация как може да се стигне до там. Това са елементарни неща, които не изискват пари, а работа, която просто трябва да се свърши. Какви ли не програми са реализирани, какви ли не средства са усвоени, а малки и дребни неща като една информационна табела не е поставена. А това е важна необходимост. Планирам и работя пред магазина ни да поставим такава. Събота и неделя, когато дойдат хора от друг град и влязат в магазина, непрекъснато ги напътствам и им разказвам къде могат да отидат и къде да отседнат. Превърнал съм се в гид. Аз това правя, за да помогна да се случват нещата за всички ни.
Иначе в Дупница е трудно да се прави бизнес, но щом аз мога, значи и другите хора ще успеят. Цената е, че не спирам да работя от сутрин до вечер, защото няма друг начин. Все по-трудно се намира работна ръка. Преди години съм произвеждал и изнасял стока за Гърция и вътрешния ни пазар. Но заради липсата на достатъчно желаещи да се трудят в този сектор, дейността ни драстично е намаляла. Сега осигурявам 13 работни места, а някога имахме 50 служители. От Дупница сме изнасяли по 20 000 чанти за Гърция, нали си го представяте. И където и да отидех, хората знаеха Дупница и че тук, в този град, произвеждаме чанти. Добре е да се знае, че не само за чантите, а за всяка стока е важно къде е произведена. Аз чанти мога да внеса отвсякъде, но те не са български, нямат българската визия, нямат местния ни характер. Произведеното тук максимално може да задоволи вкуса и очакванията на един човек. Затова географията е много важно нещо. Какъвто и продукт да предложиш, трябва да знаеш къде е произведен. На пазара е пълно с китайска и турска стока, но те са си просто китайска и турска стока, която отговаря на техните критерии за естетика, красота и функционалност. Неслучайно икономиката, производството и бизнесът са обвързани с географията, защото именно тя е определяща за останалото по веригата. Щом тя е определяща за всичко – значи градът, в който си се родил и е толкова красив, би трябвало да е определящ и за бизнеса.
– От разговора разбираме, че Дупница има добро географско разположение, намира се на стратегическо място, има и чудесна природа. Тогава защо и къде ни куцат нещата?
– На нас ни куцат малки и дребни работи. Липсват ни неща като отношение, възпитание, изслушване и др. Не казваме „благодаря”, не казваме „довиждане”, не се усмихваме, не поздравяваме с „Добър ден!” и до голяма степен сами си пречим. Не сме задружни и не си помагаме и така даваме повод и другите хора да не ни уважават достатъчно. Посочвам за пример пак съседите ни в Гърция, където в не по-големи населени места от нашето хората имат отношение помежду си и си помагат, за да им се получават нещата. А за това не трябват пари, а трябва възпитание. Това е, когато твоите родители са ти обяснили, че съседът ти и комшията ти са важни хора, защото са от твоя град. И ако ги има тях, ще те има теб и ще върви успешно и твоят бизнес. Винаги съм давал следния пример – в Турция съм пътувал близо 1 час, за да може колегата да си купи баничка от неговия приятел. Нали разбирате, че може да си купи откъдето си поиска, но не го прави. В колата се вози и неговото дете, на което обясни, че ще вземе от приятеля си, защото утре той ще се върне и ще пазарува кафе при тях. Така то чува как разсъждава баща му. Ето по този начин хората отглеждат и възпитават това чувство в децата си от малки и когато ние отидем там, виждаме как те си помагат. И при нас има такива взаимоотношения, но те се градят бавно. Трябва да има пример и да се оцени, че той е работещ и дава успех.
– Такава ли трябва да бъде каузата на града?
– Да, това трябва да е. Да сме обединени в целите си и да имаме отношения помежду си, които да служат за пример на нашите деца. Да привличаме, а не да отблъскваме хората. Да си помагаме, а не да си пречим. Когато го има това отношение, и другите ще дойдат и ще го оценят.
– Пътувате много. Забелязвате ли такива модели на взаимоотношения?
– Видял съм го в Сандански. Градът е по-малък от Дупница, всички са приятели и много си помагат. Виждате там колко много хора отиват. И те неслучайно привличат толкова туристи. В Кюстендил също. Кюстендилци много си помагат и държат един на друг така, че само може да ги поздравим. И тук има хора, има и такива примери, но трябва да са много повече.
– Друго какво ни трябва?
– Трябва ни реклама, това е. Когато се кача в колата и тръгна на път, чувам по радиото реклами. Посетете Севлиево, там ще видите това. После чуваш друг град. Вероятно общините плащат за такава реклама. Ето така трябва да се чува и за Дупница. До нас е Рилският манастир, в близост е Ресиловският манастир, в полите сме на най-красивата планина в България. Когато мои близки от Турция дойдоха, те не можеха да повярват, че имаме такъв балкан. И сега настръхвам, като си спомня тяхното възхищение. С ръка на сърцето си казвам, че трябваше да дойдат те и да ми кажат колко е красива планината, та чак тогава и аз я видях с техния поглед. Защото всичко, което имаме, го приемаме за даденост, за част от ежедневието ни и то не ни радва и не го ценим. И ето, това е много хубаво да си го кажем за празника на града и оценявам като великолепна идеята ви да организирате конкурс под мотото „Аз обичам Дупница”. Виждате колко малко е нужно. И ако поне на един човек идеята му допадне и го докосне, а след това се включи по някакъв начин за доброто на целия град – значи сме успели.
