Архиерейският Георги Паликарски: До 2 месеца ще реставрираме сградата
Самосъбаряща се къща на улица „Морава” №10 в Дупница провокира притеснения у живеещи в района. Жена от квартала, намиращ се в центъра на града, потърси в. „Вяра” за съдействие. В сигнал, изпратен и до общината, Антония Теофилова настоява за проверка и адекватно решение.
„Моля кметът на общината да разпореди проверка относно постройката в град Дупница, ул. „Морава” 10, собственост на църквата, да бъде съборена или обезопасена поради факта, че падат керемиди, тухли и т.н., а вратата е счупена и всеки, който желае, може да влезе.
Поради факта, че не се обитава, тя е изключително опасна за преминаващите по тротоара, опасна е за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, с повишен риск от възникване на пожар или е вредна в санитарно-хигиенно отношение.
Моля да се вземе адекватно решение по този проблем”, пише Антония Теофилова.
Какви мерки са предприети, попитахме архиерейския наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски. „Ще реставрираме къщата”, заяви Паликарски. Той уточни, че наети от него работници вече са започнали да чистят и до два месеца имотът ще бъде с нов облик.
„Започнахме да чистим. Миналата седмица изкарахме от там 6 камиона с боклуци. Наемателите, които преди години съжалих и настаних там, за да не останат на улицата, оставиха имота в безобразно състояние. Всичко е под всякаква критика. Там е страшна мръсотия, но въпреки всичко ще се справим. С църковното настоятелство ще вземем решение за реставрация и като направим ремонта, ще дадем къщата под наем. Започнахме да копаем, за да направим оградата на двора, и ще поставим здрава врата. Ще ремонтираме и покрива, ще се измаже, ще се смени дограмата. След два месеца всичко ще бъде наред. Обещавам”, каза архиерейският. Георги Паликарски е категоричен, че сградата не е опасна за минаващите покрай нея. „Каква опасност крие сградата?! Там постоянно има паркирани коли за по 20 000 – 30 000 лв. Ако е опасно, никой няма да си остави колата. За да пострада някой, защото му е паднала керемида на главата или нещо друго се е съборило, трябва да влезе в двора и в къщата. Кой нормален човек ще влезе току-така в чужд имот?! Какво ще прави там?! В България много обичаме да критикуваме! Не знам кой се е оплакал! Който и да е, ще му дам съвет – като е толкова загрижен, да даде 2000 лв. дарение на църквата и да направим ремонта! И ние изпитваме трудности, рушат се църкви, които се чудя как да ги спася!”, коментира Георги Паликарски.
Припомняме, че преди около 2 години след сигнал на съседи от къщата бяха изгонени 20-ина роми, които пречеха на хората от съседния имот с вдигане на шум, палене на огън в двора и т.н.
Ще припомним, че това е домът на виден дупничанин – полковник Никола Христов Дренски. Никола Христов Дренски е роден на 19 юли 1898 година в Дупница. Като юнкер е участвал в Първата световна война и е пленяван. По време на Втората световна война е бил командир на 55-и пехотен полк и губи живота си.
„В края на лятото на 1944 година, във връзка със събития през Втората световна война, България обявява война на Германия. В същото време нашите 14-а и 15-а дивизия са в близост и съвместно работят с германските части и се получава така, че нашите войски, които са заедно с германците, се намират във война. Получава се нареждане нашите войски да се изтеглят от Македония и съгласно разпорежданията полкът преминава в пределите на България. Това не става без инцидент. Населението на Охрид прави едно изпращане и то е със сълзи. Излишно е да говоря какво представлява за България Охрид, за него се казва, че това е вторият Йерусалим. За всички войници за времето си на престоя в 55-и Охридски полк многократно са посещавали манастирите на Охридското езеро, които са свързани с България и цялото население там е българско. Войските са изпратени със здравец и чимшир. Там е бедата, че след изтегляне на полка и при определяне на маршрути за изтегляне те попадат на 8 септември вечерта в едни сеновали. Полковник Дренски през нощта събира офицерите и съобщава, че всички войскови части ще се изтеглят от Битоля по посока на Прилеп и 55-и пехотен полк ще бъде авангард на дивизията. Дренски разпорежда на 9 септември да станат всички, бързо да закусят, построяване, походен марш към Прилеп.
Сутринта на 9 септември по някои части на полка е открита стрелба и са дадени и жертви. Командването на полка остава с впечатление, че нападението е от партизани, като се разпорежда да се премине към кръгова отбрана и да се изкара минохвъргащият взвод. Излизайки на оказаните височини обаче, се вижда, че те са заети от германски части, въоръжени с картечници. Изпратените войници от 55-и полк са върнати обратно и се налага полковник Дренски да започне преговори с германското командване. За преводач е използван капитан Ерезов. Немският командир категорично не разрешава 55-и пехотен полк да се изтегли с цялото си въоръжение, а да се предаде и даде оръжието. Подавайки сигнал с ракетен пистолет, към полка са насочени изстрели и полкът е обкръжен. Изключително критична ситуация, при която, даже се вълнувам, като го казвам, полковник Никола Дренски заявява, че не може да го позволи и да сложи траурен креп на 3200 български жени и да се окачи този траурен креп на българските къщи. Събира полка и назначава за командир на 1-ва дружина майор Николов. Отива в канцеларията, изважда пистолета и са самоубива. Това е историята на този дупничанин, за когото нямаме представа в града, нямаме улица да носи неговото име и го няма на паметниците”, разказва за този изключителен дупничанин преди години в интервю за друга медия Стоян Ушатов – зам.-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в Дупница.
Къщата, в която се е родил този изключителен българин, е дарена на църквата лично от Христо Дренски, преди да замине за фронта по време на Първата световна война. Архиерейството притежава нотариален акт за имота.
Юлияна КОЛЧАКОВА
