Отпразнувахме 77-годишнината от края на Втората световна война. Война позорна-кому е била нужна! Кому са нужни оръжията за масово унищожение на хора и материални ценности, създавани от човечеството в продължение на векове.
Първите жертви от бомбардировките над България след обявяването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. дадохме ние, кюстендилци. На 06.04.1941 г. в 08.35 ч сирените зловещо завиха за въздушна тревога. Тежки бомбардировачи натоварени с бомби летяха над Кюстендил. Те са от въздушната група на трети югославски бомбардировъчен полк. Те са излетели от летище „Стубел“ до град Прищина. Командир на бойната ескадрила, състояща се от 4 самолета , е майор Бранко Фенедъл. Те са пуснали над Кюстендил само няколко бомби, но пораженията, които са нанесли са били много големи. Това се дължи на обстоятелството ,че нападението е неочаквано и по улиците на града ни са се движели необезпокоявани много ученици и граждани, които са наблюдавали преминаването на моторизираните германски части по главната улица на града. По време на тази бомбардировка са убити 58 цивилни граждани, 2 български и 8 германски войници. Убити са и 11 мобилизирани коня от 13-ти рилски пехотен полк. Ранени са 50 граждани-5 български и 31 германски войници. По това време Кюстендил е пограничен град с около 18 000 жители. Разполагал е с малка болница и лекарски екип с преобладаващи фелдшери. Ранените от бомбардировката са приети в болницата и своевременно им е оказана спешна медицинска помощ. Мълвата за бомбардировката бързо се разнесла и заляла цялата страна. Правителството на България е взело спешни мерки и незабавно е изпратило санитарен влак с лекарски екипи предимно от хирурзиза оказване бърза медицинска помощ на ранените. Сърбия и този път не е изневерила на братоубийствената си политика. Пограничните престрелки зачестили, напрежението с всеки изминал ден по границата ни с Югославия е нараствало. На 01.03 1941 г. България обявява война на Англия и САЩ. Отдалечеността на двете велики сили и поредицата от германски успехи във военните действия са станали причина българският министър-председател да подпише споразумение за присъединяване на България към тристранния пакт(Германия, Италия и Япония).
Българското правителство твърдо е вярвало в непобедимостта на германската армия, която за часове е прегазила големи европейски страни, включително и Югославия. С този си акт България става участник във войната. Като такава започва да бъде обект на бомбардировки от страна на англо-американските сили. Общо през Втората световна война у нас са бомбардирани над 186 населени места. Пуснати са над 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Убити са 1828 и ранени 2372 мирни български граждани. По време на войната са разрушени над 12 000 сгради. Втората световна война е нанесла на България щети за над 24 000 000 000 лева. През тази война над България са летели над 23 000 неприятелски бомбардировачи. От тях са свалени 133, като са загинали 193 пилоти-предимно английски и американски. Загинали са и 19 български пилоти, които са регистрирали безпримерен героизъм. Летците като Димитър Списаревскище останат в нашата история като безпределно предани патриоти, дали живота си за свободата и националната независимост на България. Загиналите германски офицери и войници по време на въздушните бомбардировки над Кюстендил са погребани в кюстендилските гробища. След 09.09.1944г. немското гробище е унищожено. Възстановяването се извършва по инициатива на кюстендилеца Иван Сапунджиев-председател на читалище „Зора“. На 9 май 2008 г. е открит възстановеният паметник дело на скулптора Мите Чудомиров. За нас, кюстендилци, свободата и националната ни независимост са били и ще останат завинаги като свещен завет от миналото и за бъдещите ни поколения. През 21 век национализмът, дискриминацията и експлоатацията са позорно явление. Възникналите наскоро локални спорове и войни между държави да бъдат решавани по дипломатичен път. Нашата кюстендилска общественост е издигала и издига знамето на мира, сътрудничеството и взаимното уважение, мирното съзидателно трудолюбие като гаранция за просперитета за народа ни.
/бел. автора: Данните за тази публикация са ми предоставени от бившия началник на Държавния Военно-исторически архив-Румен Руменин/
Милчо Спиров, село Шишковци
