Той е бил образец на скромност , честност, всеотдайност. Един един от най-добрите приятели на Майстора
Милчо Спиров*
Атина – 20 юли 1936 г. За нас , кюстендилци , а може би и за всички българи тази дата дава основание да бъдем съпричастни в организирането и провеждането на летните олимпийски игри през 1936 г. в гр.Берлин, Германия. В организационния комитет , на който участват и българи, Международният комитет взима едно от най-важните си решения – в началото на олимпиадата да се възстанови практикуваното в древността пренасяне на олимпийския огън , да започне от Гърция и да достигне столицата на игрите. Бурни разисквания са съпътсвали решението за определяне пътя на олимпийския огън за Берлин. Взето е решение той да мине от Гърция през България-за Берлин. Самото предване на олимпийския огън да стане на ГПП Кулата-Промахон.
При една от поредните срещи на прдставителите на Германия и България в олимпийския комитет се взема решение самото предаване на огъня да се извърши от граничните офицери-от гръцка стана поручик Христостатис, а от българска –подпоручик Крум Руменин, роден в с.Шишковци област Кюстендилска.
Руменин е завършил ВВНУ –София, след което е изпратен на служба в 13-ти пехотен полк Кюстендил. През 1936 г. е назначен за всводен командир-началник на 1/6 граничен подучастък на българо-гръцката граница. Щабът на подучастъка се намирал край с. Марино поле. В изпълнение на решението на международния олимпийски комитет на 25.07.1936 г. към 02.00 ч след полунощ последният гръцки бегач-поручик Христостатис предава факела на олимпийския огън на подпоручик Руменин. Така той се явява като първият българин,участвал в пренсянето на олимпийския огън. За спомен на Христостатис и Руменин, първи пренесли факела на олимпийския огън извън Гърция, са подарени медали, гравирани с рисунки и надписи , държатели на факлите, придружени със съответни дипломи за участие в олимпийските игри. Държателите на олимпийските факли, оформени като метални, никелирани и гравирани купи, добре се съхраняват от неговия син-Румен Крумов Руменин (дългогодишен началник на военно-историческия архив гр.София). Нашият съселянин Крум Руменин е известен на цялото население като образец на български офицер -спретнат ,строен ,с респектираща походка. Външността му ,телосложението и униформата –всичко това допълва една привлекателна външност,заради което всеки младеж пожелаваше да стане български офицер. Говорът му беше ясен, точен и отчетлив, което подсказваше, че е роден за офицер. В армията служи до 1956 г.като полковник и началник ВНВУ. През 1995 г. умира и е погребан в родното си с.Шишковци.
За полковник Руменин може да се напишат романи от спомени.
Той е образец на скромност , честност, всеотдайност. Руменин е и един от най-добрите приятели на големия художник Владимир Димитров –Майстора. Двамата са поддържали в продължение на много години кореспонденция. Голяма част от писмата,изгледите и пощенските картички от много различни страни на света са съхранени от сина на полковника. Майстора е отделял голямо внимание на сем. Руменини. Когато се е завръщал от чужбина ,винаги първо се отбивал до техния дом,след тоява се прибирал в квартирата си. Една от големите и скъпоструваща картина на художника-„Момче и круша“, посветена на Руменин , се намира в частна колекция в САЩ. Подобна съдба има и картината „Брат и сестра “, посветена на приятеля му Крум и сестра му Верка.
Участието на Крум Руменин в организирането и пренасянето на олимпийския огън през България е едно закономерно признание за участието на българските офицери в цялостния обществено-политически и спортно –туристчески живот на страната.
Ние се гордеем, че наш съгражданин е първият преносвач на олимпийския огън.Това събитие е трайно отбелязано от почти всички информационни бюлетини по света. Да фотографира по-важните моменти от него е било възложено на една от най-исвестните тогава фотографки-Рени Ривенщал. Зад всяко планирано и проведено мероприятие са стояли отговорни изпълнители. Българското радио и преса са дали също достоверна и скъпо струваща за поколенията информация за това събитие. Особено впечатляващи моменти са запечатани по страниците на вк „Зора“бр.5110 от 19.07.1936г и в-к „Спорт“ бр.1175 от 22.07.1936г. Във в. „Спорт „ на първата страница е побликуван материал с фотоснимка на подпоручик Руменин и неговия гръцки колега Христостатис, в който се описва самата тържественост и последователност при запалването на олимпийския огън.Ето част от уводната сатия на в. „Спорт“: “Днес в древна Олимпия точно по програма ,с големи тържества бе запален олимпийският огън.На тържеството присъстваха над 10 000 зрители,които бяха се стекли от всички краища на Гърция“.По нататък в статията се дават последователно моменти от самия ритуал.Девойки ,облечени в бели туники,са изпълнявали сложни художествени съчетания ,а войници с фанфари са обявили започването на олимпийските тържества.
Спомените за активното участие на нашиясъселянин Крум Руменин в провеждането на летните олимпийски игри в Берлин ни дават основание да се гордеем,че сме потомци на хора ,допринесли за дружбата ,мира и спортното единство между народите.Пренасянето на олимпийския огън ,проведените олимпийски игри,активното участие на български състезатели в тях и масовото отразяване в средствата за информация са дали отражение за бързото развитие на масовия спорт в България,което е довело и такива села като Шишковци да активизират изявите си по спортните полета,да мобилизират все по-голямя част от младежта в активното им участие в изграждането на спортните съоражения. Официалната статистика красноречиво сочи ,че активно занимаващите се младежи със спорт не попадат в контингента на порочните явления на тютюнопушене,алкохолизъм,наркомания и морална деградация на личността.
Време е това активно участие в отделните видове спорт, безвъзмезна помощ в изграждането на материално-техническата база,отново да стане водещо в поведението на младите хора..
* Авторът е съученик на Румен Руменин-син на Крум Руменин,
с.Шишковци