-
Трудно е да се опише чувството, когато изкачваш седемхилядник, каза ветеранът
-
Той представи най-новата си книга „Истории за началото на планинарството в България”
Хроникьорът на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев е легенда в своята област. Той е участвал в паметни моменти като първото зимно изкачване на северната стена на Мальовица, както и в първото българско изкачване на седемхилядник. Ветеранът алпинист представи в Дупница най-новата си книга „Истории за началото на планинарството в България” и разказа пред гостите в „Околийска къща” много любопитни истории от миналото. Докато даваше автографи на своите почитатели, той отдели време, за да отговори на въпросите на „Вяра”.
– Доц. Бешев, какво Ви води в Дупница?
– В Дупница ме води идеята да дойда при приятелите ми от планината. Тук съм също, за да представя последната книга, която съм написал. Тя се казва „Историята и развитието на българския и световния алпинизъм”.
– Разкажете ни малко повече за нея?
– Книгата ще върне читателите много назад във времето, още в далечната 1864 година. Тогава в Швейцария, в Алпите, наш българин прави първото изкачване на връх с туристическа цел. Това е един самоковски възрожденец – Христодул Сечанов, който по това време отива в Швейцария, за да направи превода на Библията на български език. След това вече развиваме абсолютно всички начални стъпки на планинарството въобще, туризма и алпинизма. После проследяваме разклонението на алпинизма на катерачество, ски алпинизъм, ориентирането и преминаваме на първите изкачвания на върхове над 7000 и 8000 метра.
В книгата съм се спрял на началните моменти от развитието на даден тип клонове на туризма от български и световен мащаб. Включил съм подробности и за първото въобще изкачване на Монблан, който е най-високият връх в Алпите, който дава и рождената дата на световния алпинизъм – това е 8 август 1786 година. Така че читателите има доста какво да прочетат. Нека очакват и втората и третата книга. В следващите книги своето място ще намерят тези заслужили имена, които не са били включени в първото издание. Това ще бъдат хората от сегашното поколение и техните приятели. Защото в настоящата книга почти всички хора, които се споменават, вече не са между нас. Те обаче заслужават да бъдат в книгата и имената им да се помнят. Това е история на туризма и алпинизма, за която претендираме, че е много точна. Не сме писали нищо, което не е доказано чрез документ, снимков материал или е било отразено в печата.
– Споделете ни Вашите собствени преживявания от първото зимно изкачване на северната стена на Мальовица…
– С първото изкачване на Мальовица при зимни условия през 1957 година ние поставихме началото на зимното катерене на скалите. Дотогава ги катерехме само при летни условия. Но спортното майсторство на нашите алпинисти порасна и се заговори, че те имат голям талант. Дотогава смятахме, че няма къде да направим премиерен маршрут и трябва да излезем извън пределите на страната. Говореше се да отидем например в Кавказ или в Алпите, където всички върхове са в лед и сняг. И за да се подготвим за тях, ние тръгнахме да правим зимни изкачвания на върховете у нас. Направихме го заедно с проф. Георги Атанасов, който все още не беше професор, но по-късно стана единственият такъв в света по алпинизъм. За съжаление от една година той вече е покойник.
– Вие участвате също и в първото българско изкачване на седемхилядник. Разкажете ни и за този паметен момент…
– Това първо изкачване беше направено от шестима българи, в това число съм и аз. То се случи на 13 август 1967 година. С мен бяха Георги Атанасов (ръководител на експедицията), Енчо Петков, Аврам Аврамов, Ангел Петров и Евгени Христов.
– Как бихте описали усещането?
– Трудно е да се опише. Това беше нещо много важно за нас. Ние нямахме представа какво представляват условията на високата планина, особено над 6000 метра. Ние бяхме изкачвали върхове до 5000 метра, но някак си прескачахме шестхилядниците. Нямахме представа какво ще бъде състоянието ни над тази височина. Това беше много отговорно и голяма чест за нас. Считахме, че ако стане нещо и ние се провалим, то развитието на българския алпинизъм ще се забави и дори ще се върне с години назад.
– Вашето име фигурира и сред хората, участвали в първото зимно преминаване на Ком-Емине…
– Да, става дума за първото преминаване със ски. Преди това е правено преминаване, но никога дотогава със ски. Това беше един от етапите, които трябваше да преминем, за да бъде съставена окончателната група от хора, които ще отидат на Безенгийската стена в Кавказ. Това е най-трудният обект в алпинизма.
– Дупница е в подножието на Рила планина и немалко хора тук се интересуват от планинския туризъм. Какво бихте пожелали на дупничани?
– Дупничани са щастливци, че градът им се намира на такова хубаво място. Ще им пожелая да се радват и оценяват близостта си с планината. Аз лично смятам, че Дупница е град, който е заслужил своето място в историята на българския алпинизъм. Има доста хора, които са направили много изкачвания. Дупничани са се проявили като добри алпинисти и туристи като цяло. В книгата третираме не само алпинизма и ориентирането. Считам, че в една област от общото планинарство, каквато е спасителната служба, Дупница заема едно от челните места в това отношение. Всички знаем за Планинска спасителна служба-Дупница и всичко, което вашите спасители са направили през годините и продължават да правят.
Димитър ИКОНОМОВ
