Вехтошарят от Рила Валентин Балабанов – Били, който има музей от старинни вещи, като БМВ от 1934 г., се радва на страхотен берекет. Лозницата му го дари с грозд, какъвто се е раждал в Едемската градина преди грехопадението.

В двора на музея от старини, се роди грозд близо 3 кг. “Това е за рекордите на Гинес. Освен това е голямо знамение, Господ много те обича, може би царството ти е започнало още тук и сага.” – ахнаха приятелите му.  Били е една много атрактивна личност. Екип на ВЯРА Нюз не веднъж е бил в гостоприемното му имение. Ето какво е разкривал Били за за житейският си път:

От дете събирам разни предмети, имам печка за твърдо гориво от 1796 г., сред експонатите са „Вартбург” на Лили Иванова, „Фиат 850” на Людмила Живкова

От 20 г. на изхода на град Кочериново към Рилския манастир с отворени врати за посетители е уникална сбирка от предмети – от оръдия на труда до ретро автомобили. Нестандартният музей е на Валентин Балабанов – Били, който гордо нарича себе си вехтошар, а сбирката е кръстил вехтошарница „Шедьовъръ”. На това място могат да се видят не само трошките, накацали на покрива на сградата, които забелязва всеки пътуващ към манастира, но и много велосипеди, файтони, радиопарати, вещи от бита, носии. Част от предметите са купени от Балабанов, други – дарени от приятели, роднини, познати и непознати, а трети – открити по сметища, складове за скрап. Сред експонатите са „Вартбург” на Лили Иванова, „Фиат 850” на Людмила Живкова.

Валентин Балабанов е от Рила. Завършил е икономика. Преди да започне да прави сбирката, е работил главно в сферата на туризма. С Били разговаряме навръх 3 март. Забелязваме, че случайно или не на ръка разстояние от него са подпрени няколко турски саби. На стената, непосредствено до бюрото си вехтошарят е закачил карта – учебно помагало с български носии от отделните етнографски области на страната на над 100 г., закупена от Балабанов за доста солидна сума по думите му.

– Здравейте, ако някой дойде тук на 3 март, както нашият екип, какво от експонатите, свързано с тази дата, ще му покажете?

– Разполагах с такива експонати, но бяха конфискувани и съм много обиден от това. Имах колекция от оръжие – 10 пушки и 10 цеви, които са свързани непосредствено с Руско-турската война, защото са произведени между 1865 и 68 г. Имаше и 20-ина патрончета. Взеха всичко и ме осъдиха, разбира се. Присъдата беше 1 година условно, с 3 г. изпитателен срок, защото нямам други присъди.

– Откъде имахте тези оръжия?

– Аз ги събирам от 20 г. Имам ги от едно и също място, откъдето ги имат всички полковници и генерали по механите си, по зимниците, по мазета, по разни колекции, по холове, по ловни хижи и т.н. Източникът е същият. Тия неща не се произвеждат сега.

– Знае ли се чии са били тия пушки?

– Няма как да се знае, те са били произвеждани в период, в който са произвеждани стотици хиляди такива екземпляри и са участвали във войните. Все пак оръжие, произведено в 1865 г., е ясно в кой период е използвано, не го ползват след 100 години. Никой не обясни защо ги конфискуват. Мотаха се тук много дълго време, правиха консултации със София, с Кюстендил, с тоя, с оня. Едните викат: „Не трябва да ги конфискувате”, другите викат: „Конфискувайте ги”. Аз не мога да си оставя работата тук и да тръгна по разни дела, да правим богати разни адвокати, защото това е нелепо. Аз не коментирам присъдата като присъда, а самото деяние. Те спокойно можеха да ме осъдят за 20-те патрончета, които откриха. Аз съм ги събирал като образци. Във всеки багажник сигурно има по две леки картечници, дето им минават под носа, те дойдоха да съберат тия неща. Та обидата ми е от подхода и от начина на мисленето. Нито коментирам присъди… Те са затова там. Нали и те трябва да изкарат някой лев, да кажат: „Е заловихме някакъв човек”. Откачиха ги тука от стените, те не са ги намерили в разни скривалища. Нищо не е било покрито. Това оръжие го има на хиляди снимки в интернет. Е, не съм спазил някакъв закон, не съм ходил там да се кланям на някого, да нося туби, дамаджани или да чакам някакви срокове, да се правя на колекционер. Защото как се колекционира?… Самият закон е толкова мъглив, направен така, че за едни се гледа от единия ъгъл, а за други – от другия. Всичко опира до българските закони, затова са тия шумотевици около правосъдие и т.н.

– Виждам, че имате разни саби, ятагани, какво се знае за тях?

– Едната сабя е от 1828 г., в Белгия е произведена. Турска сабя, турците са я ползвали. Имам 5 ятагана от тоя период, отпреди 137 г.

– Как ви хрумна да правите такава сбирка?

– Аз съм изключение от правилата. Тотално изключение. И се дразня, че когато нещо е направено и може да бъде общественополезно, точно тия, които трябва да ударят едно рамо, не помагат. Има един момент, в който ако не правят нищо, е огромна помощ. А те не правят нищо, тотално нищо.

– Имате предвид управата на национално ниво, държавата.

– Държавата, доколкото я има изобщо, управата, политиците. Какво значи местно ниво? Всички местни хора действат под диктовка, и то строго партийна към определения период от време. На кого му пука за такива непреходни ценности?! Никой нищо не го интересува. Ама тотално никой нищо не го интересува.

– Май не сте симпатизант на управляващия в момента Бойко Борисов?

– Не, аз на мене си не съм симпатизант, та на Бойко ще съм. Ама аз не съм симпатизант не само на него. Не съм симпатизант и на тия, дето бяха преди него, и на тия, дето бяха по-преди това.

– Откъде идва афинитетът ви към колекционерството?

– Много е дълга темата, огромна е. От дете се занимавам с такива работи. В определени периоди в далечното минало това, дето го събера, минат и ми го откраднат и т.н. Така преди 20 г. реших да събера всичко на едно място и продължих да събирам такива неща.

– А защо избрахте точно това място за сбирката?

– Аз съм от Рила. Избрах това място, защото е на пътя за Рилския манастир. Тук има един естествен поток от хора, които се интересуват от история, от религия, и все пак е някакъв потенциал на жив ресурс, който може да посети нещо, ако се счита, че върши работа.

– Колко вещи натрупахте за тия 20 г., колите ли са нещото, което събирате приоритетно?

– Аз обичам техниката. Събирам стари мотоциклети, ретро автомобили  и разни механики и машинарии и оборудване към тях, плюс етнографии и плюс всичко останало, което е старо и което е позволено от закона, както са позволени пушките, които ми конфискуваха.

– Имате ли коли, които могат да се възстановят и да се движат?

– Ще ти кажа кое е плачевното. Отивам и се договарям за някой стар автомобил, който седи при някой дядо, в гаража му, ама седи от 40 години. За човека тоя автомобил е бил състояние. Бил е смисъл на живота му, спомените са му свързани с него. Договаряме се, аз събирам пари – от приятели, от кредити, мои, и купувам тая кола. И жалкото е, че я изваждам от гаража и я слагам на някой покрив тук или на плаца и за 5-10 или 15 години я съсипвам. Просто не можах да си довърша идейния проект, който беше да се направят навеси, всичко да е на сухо, а след това да се възстановяват. Това е хоби за богати хора. А ние не сме такива и аз викам, сега ще отида до някоя банка – понатрупа се някакъв фонд, ще потърся кредит. Ама такъв кредит – в рамките на половин лъскав мерцедес, да речем. Кредит търговски, не помощ, не подаяние, не фондации, не разни такива форми на финансови взаимоотношения, дето перат пари вероятно. И отиваш в тая банка и казваш: „Ей, хора, имам тука, купил съм в полето някакви сгради, земи, ограждам ги и се опитвам да направя еди-какво си. Събрал съм някакъв фонд – дали е музеен или не, но са вещи, които са налични. Експонати да ги наречем. Залагам ги, залагам и мене си там срещу 100 лв., дайте ми някакъв кредит. 50 000 евро примерно”. Те викат: ”Няма никакъв проблем, идеята ти е чудесна, дай баланса от последните 3 години примерно”. И се почва оттам и те отрязват на мига. Аз нямам фирма, аз си правя сбирката като физическо лице, на базата на моето хоби. За радост напоследък част от хората уважават тоя труд и ми правят дарения. Имам много сериозни дарения вече.

– Какво е последното нещо, което ви подариха?

– Всичко ми подаряват – от коли до свещничета, до най-дребните предметчета. Днес един човек ми подари една бакърена тава. Питам го колко струва, в момента нямам пари. Вика: „Аз не съм дошъл за пари, ето това е от мене”. Един кмет от едно русенско село ми подари един стар часовник, турист, случаен. Часовникът е ценен.

– Кое е най-ценното в колекцията ви?

– Всичко ми е свръхценно.

– Нямате ли сантимент към някоя от вещите, които притежавате? Кое ви е най-скъпо?

– Това е традиционен въпрос на колегите ви. Просто нямам такъв предмет. Имам си любимо автомобилче, любим мотоциклет.

– Кое е това автомобилче?

– Едно БМВ от 1957 г.

– А коя е най-старата вещ в музея?

– Вещ или кола?

– И кола, и вещ.

– Тук има разни битови неща с етнографска насоченост, на които не може да се определи възрастта. Имам печка за твърдо гориво от 1796 г., надписана е. Правена е в Константинопол от едни арменски фамилии – Реали. Това е доста старо нещо, което има дата. Но примерно един чекрък, който се е ползвал в продължение на 6-7 века и е с дървени нитове, можеш ли да го датираш и да кажеш от коя година е. Мога да ти кажа коя е най-старата кола – едно БМВ от 1934 г. По време на Първата световна война, в заключителната фаза, като се изтеглят германците, това БМВ се поврежда и остава. След това се препродава няколко пъти. Аз го купих преди 10-ина години от един старец, обаче вече разграбено, съсипано, не е във вид, в който може да се гордееш с него, но поне него съм го оставил на сушина и през годините събирам по нещо, разни части, с тенденция полека-лека да го възстановя.

– Имате ли възстановени вече коли?

– За съжаление всичките ми коли са били по-добре, отколкото са сега, в момента. Това е част от болната тема.

– Заради неотпуснатия кредит ли се получи така?
– Не може да го връзваме с кредита. Кредитът ми трябваше евентуално някакъв проект да се направи, за да са на сухо нещата. Това не е търговска дейност, аз не съм го превърнал тук в „купи – продай”, в търговия, така да се възпроизвежда. Защото мисля, че нещо като е дошло тук, не трябва да излиза под общ знаменател. Така се разрушава фондът.

Снимките:

1 Валентин Балабанов -Били

2 Цветелина и Микаела са сред помощниците на вехтошаря, често изпълняват ролята на гидове.

3 Десетки радиопарати са намерили място в сградата.

4 Вартбургът на Лили Иванова

5 Стара карта – учебно помагало с български носии от отделните етнографски области, е окачена на стената.

6 БМВ от 1934 г. е най-старата кола в сбирката на Били.

7 Вехтошарница „Шедьовъръ”