Магията на Бистрица 

  • Богата история и дивна природа привличат туристи от близо и далеч

Историята

Заселването на село Бистрица датира от 17 век. Наименованието му идва от преминаващата през селото бистра река.
В миналото населението се е занимавало главно с животновъдство и земеделие. Голяма част от сегашното поле е била обхваната от грамадни дъбови гори. И сега съществува местност „Дабо”. Имало е толкова големи дървета, че обиколката им се е измервала с хванати за ръце трима-четирима души.
Друго основно занимание на населението било добиването на дървен материал. В планината имало чаркове, задвижвани от силата на водата.
Първото училище е открито през 1882 година, а първият учител Кръстьо Атанасов дошъл от Разложко. За училищна сграда била пригодена една керкезка къща, находяща се в двора на сегашния черковен двор.


През 1933 г. е учредена горска потребителна кооперация „Бистришки Балкан”, по-късно преименувана в „Гранит”. Отначало дейността й е била свързана с добив на дърва и строителен материал, а по-късно се е занимавала и с търговска дейност.
През 1935 г. кооперацията  открива магазин – бакалница, за снабдяване на населението с най-необходимото. Превозването на стоките от Дупница се е извършвало безплатно от членовете на управителния съвет на кооперацията по установено седмично дежурство. В края на годината, от реализираната печалба членовете кооператори са получавали безплатно стоки и дивиденти за дялово участие.
През 1927 година се основава и Читалището, в което се организират вечеринки с разнообразна програма като декламации, театрални постановки, песни и др. Името му „Светлина” е избрано поради неговото предназначение да просвещава населението. Сформирана е и библиотека, чийто книжен фонд е закупен от средствата, набирани от културните мероприятия и от членски внос.
През периода 1900 – 1905 г. в центъра на селото е построена черква. Дотогава хората са се молили на оброчището Св.Спас. Цялото население на селото е помагало с каквото може за строежа на храма – богатите с пари, а по-бедните – с труд. Средства са набрани и чрез продажба на общинската мера на „Средния рид” на село Джерман, като се събират жълтици от всички негови жители. След като събрали парите, джерманци извикали бистришките първенци и им ги дали. За строежа помогнал и един влах от Дупница – Паризо,  който след откриването на черквата дарил и най-големия иконостас и няколко икони. Гранитните сводове на храма са издялани от местни каменоделци, от които най-голям принос има Христо Грозданов. Камбаните са излети в двора на църквата по специална технология, като необходимите за това средства са платени изцяло от хора от селото. Дървеният материал, пясъкът и камъните са добивани от хората с доброволен труд

Празниците

В селото се отбелязвали всички големи празници.
Някога браковете се сключвали само с изричното съгласие на родителите. Понякога те уговаряли бъдещата женитба, а младите хора дори не се познавали преди брака. Обикновено няколко седмици преди сватбата се извършвало годяването, на което се уговаряли зестрата, недвижимите имоти на бъдещето семейство и т.н. В петък вечер преди сватбата се ходело при кума, за да бъде официално поканен, като се носели погача, гювеч, ракия и вино. Шаферът обикалял цялото село, за да кани на сватбата. Освен това хората се канели и чрез глашатай с барабан или звънец.
В миналото Нова година се е празнувала на 14 януари по Юлианския календар. Сурвакането е започвало в полунощ и е продължавало до около 8 часа сутринта.
На Йордановден булките, които са се омъжили предната година са били къпани със студена вода на някоя вада или чешма от техните шафери. По-късно тази традиция е била прекъсната. През последните години се извършва ритуал по хвърляне на кръста в реката от свещеник и мъже от селото влизат в реката, за да го намерят.
Преди години в Бистрица Гергьовден е празнуван по точно определен начин. Рано сутринта стопаните са изкарвали овцете на паша в полето за няколко часа, след което са ги прибирали и задължително се е колело агне. Печеното агне и погачата се носели в черквата за освещаване. На този ден се връзвали и люлки, на които се люлеели младежите от селото.

От 1905 година Възнесение Господне или т.нар. Спасовден е храмов празник на черквата в Бистрица и празник на селото.
Друг голям празник, отбелязван както в миналото, така и днес е Рождество Христово. Празникът започвал с Бъдни вечер, като вечерта стопанинът ходел най-напред при животните, за да прекади за здраве. В стаята всички сядали около ниска, кръгла маса. На пода била постилана едра слама, която се покривала с черга. С тази слама рано сутрин се връзвали дръвчетата за здраве и плодородие. Стопанинът откъсвал първото парче от питката за Бог. След вечеря до късно имало игри с ябълки, орехи и др.
Великденските празници започвали от Заговезни /Поклади /. Предшестващата ги седмица е така наречената „простена неделя”, в която се ходело на гости на родители и кумове, за да се поиска прошка. Самият Великден се е празнувал както и днес.

Движението

Вечер и по празници бистричани излизали на разходки и срещи на определени места в селото. Това се е наричало „движение”. През топлите месеци „движението” се е осъществявало по крайречните улици от горния мост до къщата на Кирил Начов. Под нея е имало малко мегданче  и там обикновено се извивали кръшни хора на празниците. На това ”движение” младите хора се запознавали и обикновено от там са започвали любовните връзки между тях. Вляво от пътя било много романтично, обрасло с трева и с големи гранитни камъни и там, покрай реката влюбените прекарвали часове по време на празниците. През зимните месеци движението се е осъществявало в Ридо, от долния мост, до площада пред черквата, до селската чешма.

Селският  бит

В миналото по улиците е имало селски чешми, които са се ползвали от цялата махала. До отклоняването на водата от река Бистрица за град Дупница и язовир Дяково, тя е текла през селото и е имало изградени 20 воденици.
Основният източник на поминък обаче е била гората. От нея е добиван както строителен материал, така и дърва за огрев. Извозването на трупи е било основно препитание за голяма част от бистричани.
До 1990 г. в планината е имало много хижи. Една от най-известните е хижа „Комсомолец”, която е служела и като изходен пункт за х.Иван Вазов и Рилските езера. На Мала река е имало сграда на Горското стопанство, а на Влашка бара – сграда на ВиК. За съжаление днес те са разрушени. Единствената останала хижа, която днес е със статут на Екодом е тази в местността Самоковището.

На разходка над село Бистрица

Заедно с кмета на село Бистрица – Кирил Огненски поемаме по пътеката към планината. Той си спомня с умиление за времето, когато е водил децата си там и заедно са правили дървени лодки, брали са боровинки и диви ягоди. С огромна любов той говори за планината.
Заедно с него изминаваме целия път от селото до Самоковището, за да се насладим на природата, да разгледаме всички забележителни места и да чуем разказа за тях от първо лице.

Първата ни спирка е на панорамната площадка „Софарджик”, изградена от община Дупница през 2021 година.

-Площадката се намира на 930 м надморска височина, дълга е 20 метра и от нея се виждат 5 планини: Осогово, Конявска, Верила, Витоша и Рила – разказва г-н Огненски. Името на местността идва от „софа”, което значи тераса или от „софра”, което значи маса. Турският първенец, който е отговарял за този район е обичал да обядва в тази местност. Предполага се, че от там е дошло и наименованието. Изключително много съм щастлив, че площадката се радва на такъв голям интерес. Идват туристи от цяла България, а също така и от чужбина. Направихме страница във фейсбук, за да разкажем за това красиво място. Но рекламата от уста на уста също води голям брой туристи. Те се радват на девствената природа и на живописните гледки. Сега имаме идея да направим екопътека, дълго около 400 метра, за да се връщат туристите по нея. Така преходът им ще бъде още по-разнообразен и вълнуващ.
На един час след Софарджик, на височина от 1200 метра, се намира величественият Бистришки водопад. По пътя до него минаваме покрай Черната скала.
-Според легендата, по времето на турското робство момите от селото са бягали тук от османските нашественици и за да запазят честта си, са скачали от тази скала. От там идва и наименованието й – продължава разказа си кмета на Бистрица. – След нея е и чешмата, която хората наричат „Гергана”. Историята за построяването й е интересна и в някаква степен обяснява защо тази част на Рила е останала без туристически обекти, въпреки красотата си. В периода 1956 -58 година пред хижа Комсомолец е имало една огромна поляна и любителите скиори са карали ски на нея. Мястото е позволявало да се направи писта и затова те се обърнали към местната власт с предложение да бъде изградена такава. Това е още по времето преди построяването на комплекса Паничище и някои местни хора твърдят, че плановете са били този комплекс да бъде изграден тук. Първият секретар на партията, кмета и шофьора им се качват в местността, за да видят какви са условията. Но за съжаление на връщане , на мястото, където сега е чешмата, камиона се обръща и те загиват. Поради това нещастие проекта се спира и не се предприема нищо за изграждане на писти. А в памет на загиналите е построена чешма.
Пътят ни  в планината продължава и пресичаме така наречената Влашка бара. Кметът ни разказва, че в миналото  много от власите са живеели целогодишно в планината, затова са се обособили различни местности – Влашки колиби, Влашки гробища, Влашка бара. От барата нагоре е пътят за хижа Иван Вазов.
И ето, че пред нас се разкрива една невероятна гледка –водопадът, който пада от 36 метра височина и се разклонява в три живописни пада. Г-н Огненски ни разказва за един интересен факт – около водопада растат всички видове бор – бял, черен, смърч , ела и мура. Въпреки че мурата расте само по по-високите части на планината, точно в района на тази природна забележителност може да се видят и представители на този дървесен вид. Гледката на падащите води е толкова пленителна, че човек трудно се откъсва от нея. Но нашето пътешествие продължава  и се озоваваме пред Малата река. Тук има изградени кътове за отдих. Реката е по-спокойна и живописна. Следва местността Егречището, в която са били егреците за овците.

Кирил Огненски продължава своя интересен разказ за живота на хората от селото в миналото.
– Навремето, когато не е имало хладилници и фризери, през есента, тук в тази местност хората са издълбавали дупки, пълнели са ги с вода, покривали са ги с найлони и през зимата те са замръзвали. И съответно на следващата година, пролетта , идвали на това място, режели с бичкии лед и го продавали. Правили са си ледници. Пътят продължава към местността Самоковището. Името й идва от това, че някога хората са си правили „самокови” – съоръжения, с които са използвали водната сила при обработката на желязото. Имало е открита руда, от която след обработка са изковавали различни инструменти. В Самоковището се намират и морените, които са се образували при разтопяването на ледник. Те са от висококачествен гранит и затова в миналото са били използвани за направата на павета и дялани камъни. Имало е много каменоделци в района. Отначало обработката на каменните късове се е осъществявала на ръка, но след 1956 – 58 година са докарани и машини. Всички павета в Дупница са направени от този материал. Паветата на улица Цар Борис на входа на София – също. Основите на моста на дружбата в Русе също са направени от този гранит, защото при изследвания е установено, че той се отличава с изключителна здравина.
Отпиваме вода от чешмичката, която минава под морените и се наслаждаваме на прохладата, която носи. Според кмета Огненски пъстървата в река Бистрица, покрай която отново минаваме е с уникален вкус. Сядаме на мястото за отдих, направено пред Екодом „Самоковището” , за да си отпочинем и да поговорим за село Бистрица и неговите околности. Отново прави впечатление дълбокото лично отношение на кмета на селото както към природните забележителност в близост, така и към хората от него и техните ежедневни радости и проблеми.
– Съжалявам, че затворихме училището. За мен това е болна тема, защото имаме деца в училищна възраст. Обикновено в такъв случай се обвиняват по-висшестоящите управници, но в случая виновни сме си единствено ние – населението на Бистрица. Тогава не съм бил на този пост, но с предишния кмет, с който сме в прекрасни отношения, сме вървели от къща на къща, за да молим хората да си оставят децата тук, да не ги местят в града. Но така и не успяхме да ги убедим. Сега детската градина работи добре. Радващото е, че през последните три години успяхме да отворим две групи, разбира се с подкрепата на общинското ръководство. Г-н Чимев обеща подкрепа и удържа на думата си. Направихме ремонти, обновихме обзавеждането и от Дупница идват доста деца. Като навсякъде, и тук понякога има неуредици и проблеми и пак някои родители тръгнаха да водят децата си в Дупница. Когато разговарям с тях не могат да се посочат обективни причини. Полагам усилия, за да не допусна и с детската градина да се случи това, което стана с училището. Но всичко, което ни се случва е заради нас и от нас.
-Пожелавам Ви да успеете, защото децата са най-важни за едно населено място. Казахте, че потокът от туристи се е увеличил. Разполагате ли с необходимите места за настаняване, за да отговорите на техните нужди?
– За съжаление хората все още не смеят да рискуват и да започнат такъв тип бизнес. Имаме две къщи за гости, трета е в процес на пускане. Но това е крайно недостатъчно и има недостиг на места за преспиване. В Дупница в хотелите обикновено няма места, защото са заети от работници, спортни клубове и други. И понякога се налага да изпращаме гостите на селото в Сапарева баня, която е конкурентна община по отношение на туризма. Идват хора от отдалечени места на България и няма къде да останат да спят. Природата ни е наистина много красива. Но местните хората са недоверчиви и изчакват, за да се убедят, че туризма наистина има бъдеще в региона. Сега предстоят и процедурите за минерална вода. Когато този проект бъде реализиран очаквам наистина огромен туристически поток*.
Време е да се връщаме и макар и с нежелание тръгваме в обратната посока. Срещаме момче и момиче с куче и по стар планински обичай ги поздравяваме. Не се сдържам и питам откъде са и как са научили за този маршрут. Момичето от Русе, момчето от Невестино. Оказа се, че търсенето в интернет е привлякло интереса им към тази не толкова позната част на Рила. Бяха очаровани от видяното.
И аз се прибирам от този преход изпълнена с възторг, който само красотата на природата може да събуди. И с обещание да се върна, защото тези гледки покоряват човешкото сърце отново и отново, колкото и пъти да ги почувства то. Тръгвам си от село Бистрица обогатена и с историите за бита на хората там, за обичаите им, за инициативите на местното читалище, за притегателната сила на църквата „Възнесение Господне”. И от всеотдайността на човека, който хората са избрали да ръководи тази общност от сърцати и истински хора – кметът Кирил Огненски. Думите му вдъхновяват, защото са изпълнени с вяра – в доброто бъдеще на Бистрица и нейните хора. И с преклонение и уважение към планината, застанала като стожер над малкото селце.
Пожелавам и на вас, скъпи читатели, среща с красотата н Бистришкия дял на Рила планина и с хората от селото, сгушено в него.
                                                                   

          Даниела ПЕТРОВА

*В статията са ползвани материали от книгата „Историята на село Бистрица”
с автор Димитър Зарев.

 

Със съдействието на:

Фирма “ЕН ТИ ЕН – БЪЛГАРИЯ” ЕООД се занимава с търговия на едро и дребно на всички видове търкалящи лагери, ремъци, семеринги и О-пръстени. Дейността си започва през 1995 г. в град Дупница, където и до днес се намира централата на фирмата.  Търговските им обекти можете да откриете в Дупница, София, Благоевград, Кюстендил, Плевен, Петрич, Самоков, Гоце Делчев, Видин, Враца и Ловеч.
Богатата  продуктова гама на фирмата включва ремъци, уплътнители, вериги и верижни колела, маркучи, инструменти, крепежни елементи, масла, пневматика, лепила, силикони, автомобилни ролки, резервни части и инвентар за земеделска и селскостопанска техника и много други.

За повече информация тел. 0887/ 885 685
www.lageri-bg.com