Провокиран съм от псевдонаучното твърдение на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ), които изразяват подкрепата за интегрирането на Република Северна Македония в Европейския съюз. Вестниците „Нова Македония“ и „Вечер“ твърдят с политически, а не с научни аргументи за позицията на МАНИ, че македонският език е съществувал от няколкостотин години. Това твърдение не отговаря на научните аргументи, съществуващи в българските архиви. През 2016 г. публикувах научната си монография „Второто българско управление във Вардарска Македония (април 1941 – септември 1944 г.)“ в обем от 940 страници и като резултат на задълбочени исторически изследвания. Използвал съм данните от всички научни архиви и подкрепям своите твърдения с един умерен и академичен тон.
От 1 декември 1918 г. до началото на април 1941 г. Вардарска Македония за сърбите е Вардарска бановина или Южна Сърбия. Сръбският денационализаторски режим по това време чрез насилствени мерки реализира идеите на Илия Гарашанин
от 1844 г. и неговия следовник Стоян Новакович. Той е считал, че трябва да се твърди формално, че македонските славяни не са нито сърби, нито българи, а отделен народ – македонски. За Стоян Новакович македонският диалект непрекъснато е отдалечаван от българския книжовен език. За 23 години сръбско владичество сръбският език все повече нахлува в македонския език, като е използвана сръбската азбука. Обругавано е делото на Българската екзархия като денационализаторско в Македония. Непрекъснато е внушавано, че македонците нямат нищо общо с българите и т.н. В Македония
насила е наложена сръбската кирилица,
въпреки че именно тук от най-старо време е известна и е ползвана българската кирилица, която се ражда и процъфтява на нейна земя чрез делото на великите й синове Кирил и Методий и гениалния им ученик Климент Охридски. (Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София, 1992 г., стр. 403.)
През 1935 г. сръбският лингвист проф. Александър Белич е публикувал своето изследване за говора в голямото западномакедонско село Галичник. По този повод през 1943 г. в обем от 86 стр. публикува своята научна монография проф. д-р Кирил Спиридонов Мирчев под заглавие “Сръбската наука за езика на македонските българи”. Той е роден на 3 декември 1902 г. в гр. Битоля, а е починал на 21 декември 1975 г. в гр. София. Проф. д-р Кирил Мирчев е избран за член-кореспондент на БАН и е автор на редица трудове: “Историческа граматика на българския език” (1958 г.); “Старобългарски език. Кратък граматичен очерк” (1972 г.); “Климент Охридски и старобългарският книжовен език”; “Към езиковата характеристика на Охридския апостол от ХІІ век” и др. (Проф. д-р Анна Чалева-Димитрова – статия от сп. “Македонски преглед”, бр. 4 от 2012 г., стр.127-129.)
По този повод видният български езиковед, по-късно професор д-р в СУ Любомир Андрейчин на страниците на списание “Училищен преглед”, книжка 6 от юни 1943 г., стр. 792-795, е публикувал рецензия-отзив за труда на проф. Кирил Мирчев. Кратък вариант на труда на проф. д-р Кирил Мирчев в обем от 15 стр. е публикуван през 1943 г. от Министерството на народното просвещение. Книгата на видния български учен “Сръбската наука за езика на македонските българи” е разпространена в почти всички училищни и читалищни библиотеки и става настолна за българските просветни и културни дейци. Тази книга представлява истинска библиографска рядкост и затова в моята научна монография за второто българско управление във Вардарска Македония от април 1941 до септември 1944 г. публикувам копие от краткия й вариант и рецензията отзив на д-р Любомир Андрейчин от м. юни 1943 г. Според него в европейската наука не съществуват две мнения за езиковата принадлежност на македонските говори. Светилата в науката са
определяли македонските говори като безусловно български.
В полза на тази теза д-р Любомир Андрейчин цитира в заключението на книгата на проф. Кирил Мирчев мненията на изтъкнатите европейски филолози: холандския професор Николай ван Вейк; френския професор Андре Вайян, полския професор Мечислав Малецки, румънския Т. Капидан; руския А. Селишчев; немския професор Макс Фаснер и на покойния тогава голям славист – хърватина проф. Ватрослав Ягич.
От 27 ноември до 4 декември 1944 г. е назначена и действа специална езикова комисия от правителството на Република Македония, която създава така наречения македонски език. През 1945 г. е приет Законът за македонската чест и език. Този процес продължава повече от 70 години и през 2016 г. в Република Македония можеш да се определиш всякакъв като народност, но не и българин.
След 09.09.1944 г. сърбоманите в Република Македония изземват и изгарят всички български книги. Тодор Крайничанец, който по време на второто българско управление във Вардарска Македония е бил секретар на общината в гр. Битоля и един от журналистите във вестник “Пелистерско ехо” през 1942-1944 г., е пребиван от бой и унищожен като отявлен българин заради българската буква “Ъ”. (По сведения на Стоян Георгиев Бояджиев, записани от Иван Хаджийски на 19.06.1998 г. в София.)
През последните 70 години в речника в Република Македония са вмъкнати огромен брой чисто сръбски думи. Така например вместо българската дума “съществува” са въведени сръбските думи “мора, мораме, постои”.
Вместо думата “правителство” е въведена сръбската дума “влада”,
“улога” (роля), “сведок” (свидетел), “преплавен” (наводнен), “примена” (приложение), “ремек дело” (шедьовър), “уле” (масло), “уметнички” (художествен), “поплава” (наводнение), “посматанье” (наблюдаване), “став” (становище), “наменет” (предназначен), “стварност” (действителност), “струка” (специалност), “спрат” (етаж), “пруга” (жп линия), “фрижидер” (хладилник), “поворка” (процесия), “джин” (гигант), “тековина” (придобивка), “понуда” (предлагане), “благайник” (касиер), “куйна” (кухня), “кързно” (руно), “освета” (отмъщение), “опрема” (снаряжение), “слика” (снимка, картина), “брод” (кораб), “порез” (данък), “собракяй” (движение), “месождер” (месояден), “седница” (заседание), “осматрачница” (наблюдателница), “друштво” (общество), “погон” (в действие), “реченица” (изречение), “оптужен” (подсъдим, обвиняем), “извещай” (доклад), “пол” (полюс), “потрага” (издирване), “чеза” (кабриолет), “смучари” (скиори), “посада” (екипаж), “щедионица” (спестовна каса), “количина” (количество), “намещай” (покъщнина), “непогода” (лошо време), “търка” (надбягване) и пр. Всички тези думи и още хиляди са взети от писанията на Блаже (Лаже) Конески, Лазо Колишевски (Лазар Панев Колишев, помилван от цар Борис ІІІ през 1941 г., а от 1945 г. отявлен българомразец) и вестник “Нова Македония” и пр. Освен чисто сръбските думи, огромен брой са и помакедончените сръбски думи с някое окончание. Например “конечно” от сръбската дума “кончано” (окончателно), “вонредно” от сръбската дума “ванредно” (извънредно), “свечен” ср. свечан (тържествен), “состанок” – сръб. састанак (среща), “погоден” – сръб. погодан (удобен) и пр.
Голям е броят на заетите от сръбския език думи със сръбско значение, които на македонски говор значат друго и с това объркват читателя или го отвикват от народната дума. Голям е броят на употребяваните сръбски думи, за които има напълно съответни думи на македонския говор. В синтаксиса е прокарана чисто сръбска стилизация. Стилни грубости има твърде често и те показват един от пътищата на сръбското влияние сред македонистите. Налице са и сръбските форми на чуждите думи, които пълнят македонския речник на скопските езиковеди. Такива са думите: “баден” (басейн), “молер” (бояджия, зографин), “улье” (масло), “децения” (десетилетие), “квалитет” (качество), “ревия” (ревю), “иго” (юго), “гест” (жест) и др. Тук спадат и всички думи от чужд произход, взети от македонистите със сръбски окончания или форма: “хемичар” (химик), “физичар” (физик), “математичар” (математик), “музичар” (музиколог, музикант), “практичар” (практик), “политичар” (политик), “историчар” (историк) и т.н. Положението е още по-тежко, като се вземе предвид изобилието от сръбски научни, технически, медицински, юридически и други термини, които са удавили “македонския литературен език”. Творци на този сърбо-македонски език са “академиците”: Блаже Конески (Благой Конев, по народност българин, р. 1919 г. в с. Небрегово, Прилепско, студент в СУ по славянска филология през 1941-1944 г., племенник на големия ренегат Глигур Соколович – Ляме, най-ревностния агент на сръбската пропаганда), Димитър Митрев, Васил Ильоски, Харалампие Поленакович, Славко Димевски, Христо Андонов-Полянски, Александър Христов, Тодор Димитровски, Гане Тодоровски и др. Всички те са получили високото научно звание “академик”, защото оправдават нахлуването на сръбския в македонския език. Блаже Конески е автор на псевдонаучния труд “История на македонскиот язик”. (Пак там, стр. 404-410.)
Определено трябва да кажем, че след обявяването на независимостта на Република Македония на 8 септември 1991 г. през последните 25 години в Скопие, Битоля и другите по-големи градове продължава да доминира сърбо-коминтерновският македонизъм. Той е формулиран от един полски емигрант през м. февруари 1934 г. по настояване на Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин (21.12.1879-05.03.1953 г.). Видните български историци, професорите Димитър Гоцев, Трендафил Митев, Иван Кочев и други през 90-те години на ХХ век публикуваха редица свои научноизследователски статии на страниците на списание “Македонски преглед” – теоретичния орган на Македонския научен институт в гр. София. Проф. д-р Иван Кочев е дългогодишен уважаван и авторитетен преподавател в Югозападния университет в гр. Благоевград, работил е в Института за български език при БАН до 1995 г., заместник-директор на Института за български език при БАН (1978-1988), заместник-директор на Македонския научен институт (1990-2008), а другите са утвърдени учени с национална и европейска известност, преподаватели в СУ “Св. Климент Охридски” и в други университети. Те са дългогодишни членове на Научния съвет на Македонския научен институт в гр. София и отстояват истината за българщината в Република Македония. Първият демократично избран президент Желю Митев Желев (1935-2015 г.) призна независимата държава Република Македония на 15.01.1992 г., но не и т.нар. “македонски език”.
Този език е силно сърбизиран, медиите в гр. Скопие и другите по-големи градове в тази държава са под контрола на сърбо-македонисти и затова в Република Македония няма истинска свобода на словото, печата и етническото самоопределение. През м. април 2015 г. македонската опозиция с нелицеприятни изрази поруга триумфалната арка в гр. Скопие. Сърбо-македонистите продължават да ограбват нашето културно-историческо наследство, да го фалшифицират и да го представят така, както им е изгодно, дистанцирайки се от българската държава. На 19 март 1998 г. по време на приятелската футболна среща между националните отбори на Македония и България препълненият стадион в Скопие
скандираше по адрес на българите грозни и цинични изрази:
“бугарски п…и, бугари татари!” Град Скопие с издигнатите паметници от времето на цар Александър Македонски насетне е заприличал по мнението на трезвомислещите македонци на своеобразен увеселителен парк (дисниленд). Много българи от епохата на Възраждането бяха увековечени с такива паметници и наречени “македонци”. Само времето ще покаже дали Република Македония ще просъществува като държава. Тя обхваща територия от над 25 000 кв. км, с население около 2 млн. души, като повече от една четвърт са албанци. Не трябва да забравяме, че Република Македония е предимно планинска държава, в която има 60 планини. На 23.11.1993 г. много откровено, но загрижено прозвучаха думите на един от хористите при културно-уметничкото дружество “Кочо Рацин”. По това време той беше пенсионер зъболекар и сподели с мен с дълбока въздишка следните думи, изречени от албанци: “Со ку..ц ке ви победиме”. Албанските семейства раждат по 10-12 деца и през последните години предизвикаха истински демографски взрив. Държавата Албания е създадена през м. декември 1912 г., официално призната с Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. Албанците предизвикаха демографски взрив и в бившата автономна област, сега независима държава Косово. И през ХХІ век сърбите живеят с идеите за велика Сърбия, а лидерите на ВМРО – ДПМНЕ (Демократична партия за македонско национално единство) след 1992 г. живеят с надеждата за обединение с Пиринска и Егейска Македония. Неслучайно са техните призиви, че “следващият конгрес на ВМРО – ДПМНЕ ке биде у Солун”. В централния държавен архив на ул. “Московска” №5 в гр. София се съхранява дневникът на Кръстьо Петков Мисирков (18.11.1874-26.07.1926 г.), в който той се определя като българин и неговият македонизъм и последователите му не издържат научната критика. (По изследвания на Иван Хаджийски.)
С насилие и терор е създадена Република Македония като една от 6-те държави, включени в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. Със своя антибългаризъм се отличават особено много Лазар Колишевски, Михайло Апостолски и др.
За борческия актив на Лазар Панев Кулишевски, роден на 12.02.1914 г. в гр. Свети Никола, осъден на смърт от Битолския военно-полеви съд през есента на 1941 г. и помилван от цар Борис ІІІ, давам точни сведения от Държавния военноисторически архив – фонд 16, оп.2 арх.е.103, л. 61 и ф.1, оп.5, а.е. 592, л.22. Лазар Панев Колишев е получил доживотна присъда, която е изтърпявал в Плевенския затвор до 8 септември 1944 г. На 6 ноември 1945 г. министърът на войната на Царство България генерал-полковник Дамян Велчев награждава с орден “Народна свобода 1941-1944 г.” за активно участие в съвместната борба за извоюване делото на 09.09.1944 г. Лазо Колишевски – председател на Федеративното правителство на Македония и редица други дейци. Лазо Кулишевски от м. юни 1980 г. е начело на ЮКП и югославската държава след смъртта на Йосип Броз Тито (1892-1980 г.), починал е през 2000 г. Интересна е съдбата и на генерал-лейтенант Михаил Митев Апостолов, приел сръбското име Михайло Апостолски. (ДВИА, ф.1, оп.5, а.е.704, л. 52.)
Неговият баща Мите Апостолов Матовски, жител на гр. Щип, Ново село, е отправил молба до министъра на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов на 23 юни 1941 г. за застъпничество от страна на българските военни власти и
за освобождаването на сина му като военнопленник.
По това време Михаил Митев Апостолов е майор от сръбската армия, но е удовлетворена молбата на баща му и синът е освободен от военнопленнически лагер на един от островите на Италия. (Пак там, ф.20, оп. 3, а.е.26, л.693.)
По-късно генерал Михайло Апостолски получава званието “академик” от Македонската академия на науката и изкуствата и псевдонаучно, дълбоко погрешно, фалшифицира историята на Република Македония, като заема крайни антибългарски позиции.
Методи Андонов – Ченто е свален от най-високия държавен пост, който е заемал в Р. Македония, защото се е обявил против връщането на сръбските колонисти и е държал за независимостта на новосъздадената държава Република Македония. Той е допускал излизането на младата държавица от СФРЮ – Социалистическа федеративна република Югославия. Нейното създаване е прието в гр. Яйце на 29.11.1943 г. Срещу тази теза на Ченто са се обявили двамата изменници на освободителното дело на Македония Димитър Влахов и Маноил Чучков (дотогавашен другар на Ченто, Димитър Гюзелев – доктор по философия, инж. Димитър Чкатров и др.). Методи Андонов – Ченто се е борил за запазване на македонския говор, с който са си служили около 850 000 македонци, и се е обявил против сърбо-хърватския език, говорен от около 12 млн. души в Югославия. Маноил Чучков на 15.04.1945 г. е заявил на събранието на АСНОМ в присъствието на Ченто: “Ако искаме свобода и напредък, трябва да следваме пътя на нашите първи борци: да създадем борческо единство най-напред със сръбския народ.”
Тези предателски думи на Чучков са му осигурили министерски пост
в централното правителство в Белград. Срещу тезата на Ченто за братство и единство с българския народ се е изправил видният югославски държавник Александър Ранкович, който на първото заседание на Камарата на нациите се е обърнал към Павел Шатев (един от борците за свободата на Македония) на приема при Тито с думите: “Ща тражиш ти овде, бугарско куче?” Методи Андонов – Ченто е станал свидетел на това изстъпление и връщайки се от Белград, е заявил на приятелите си: “Братя, измамени сме! Знайте, ние сме българи, но мислехме като македонци да минем моста, но уви! Няма живот със сърбите!” Срещу главната илюзия на Ченто, че конференцията в Яйце гарантира правото на Македония на свобода до отцепване от Югославия, е нанесен удар при второто четене на конституцията на новата държава. На това заседание, без да е имало някакво възражение, Темпо е принудил Ченто да подпише конституцията с пистолет, опрян в гърдите му. Ченто е отказал да подпише конституцията при такова ограничение на свободата на Република Македония и самият той е споделил това пред другарите си по съдба в затвора “Идризово” край Скопие.
Методи Андонов – Ченто се е обявил против избиването на невинни македонски българи във Велес и Куманово. Те са избити от Темпо и Кулишевски, въпреки че македонските българи са защитени от държавния глава и министър-председател на Република Македония по това време Методи Андонов – Ченто. Наскоро след тази му позиция той е бламиран като председател на Президиума на АСНОМ, а след това му е отнет и депутатският мандат и имунитет. Ченто отново е отворил дюкяна си в родния си град Прилеп и в началото на 1946 г. е започнал да се готви да напусне страната и от чужбина да брани каузата на Македония. Той е подготвял меморандум до Мирната конференция в Париж, подписан от видни македонски дейци. Те са искали Македония да се обособи в отделна държава след обединение на трите им части и да се постави под протектората на ООН при равноправие на всички народности в нея. Той е проследен от УДБА (новата държавна сигурност на Македония) и е заловен на 14 юли 1946 г. при опит за преминаване на гръцката граница през Марийово с още трима верни другари. След 4-месечно следствие четиримата са предадени на съда в Скопие и на 19.11.1946 г. прокурорът го обвинява в национално предателство. Прокурорът Благой Поповски става върл сърбоман и българомразец, а неговият баща Диме Попов е голям българин и прилепски учител. Методи Андонов – Ченто е осъден на 12 години затвор и е изтърпял 9 години в “Идризово” край гр. Скопие. При освобождаването си не е приел предложението на Лазо Колишевски, който е станал държавен глава и министър-председател на Република Македония, да го закара до Скопие с автомобила си. Ченто му е отговорил с думите: “Отдавна аз не се возя на вашата кола!” В родния си град Прилеп, за да издържа четирите си деца и съпругата си, той е работил тежка физическа работа – изкопаване на дупки и поставяне на телеграфни стълбове. Преди смъртта си той е повикал синовете си и им е казал: “Знайте, че нямам никаква вина за убийството и смъртта на братя Чкатрови, на Димитър Гюзелев и другите. Съветвам ви да стоите далеч от политиката.” Този трагичен край на Методи Андонов – Ченто е показателен за голямата трагедия за българщината в Република Македония. От политическата сцена са свалени всички негови другари и почитатели: Панко Бръшнаров от Велес; Богоя Фотев от с. Бистрица, Битолско; Кирил Петрушев от с. Богданци; Петър Пирузев (партизански командир на Охридската чета през 1941-1944 г.); Павел Шатев от гр. Кратово, Бане Андреев от Велес, поетът Венко Марковски – който успява да се спаси, като бяга от Македония в България. Мястото на Ченто, заето от Лазо Колишевски (който след 1980 г. става първи секретар на ЮКП и министър-председател след смъртта на Тито), със съдействието на Тито, Темпо и Ранкович, за да се издигне в партийната и държавна йерархия, тихомълком е отстъпил 5 села на Сърбия, включително и манастира “Прохор Пчински”. (Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София, 1992 г., стр. 275-281.)
В резултат от антибългарската политика, налагана с насилие, кръв и терор
през първите години след 1945 г., са унищожени около 25 000 македонски българи,
а десетки хиляди са изпратени в затвори и концлагери. Научната монография, която посочвам в настоящата статия, е изпратена от мен като дарение в най-големите библиотеки в страната, включително библиотеките на президента и министър-председателя на Република България и научната библиотека при БАН. Задавам си въпроса: докога ще продължава грубата и безпардонна кражба на нашето културно-историческо наследство и антибългаризмът, утвърден като държавна политика през последните 75 години? По време на второто българско управление във Вардарска Македония днешна Република Северна Македония има истинско възраждане на българщината. За този период (1941-1944 г.) българската държава е инвестирала около 37 млрд. и 300 млн. лв. По това време са издавани няколко вестника, изградена е широка мрежа от училища и читалища и други български институции и е имало по-мек режим, отколкото режимът в старите предели на страната.
На 14 ноември 1944 г. легендарната Първа българска армия освобождава град Скопие от хитлеристките войски.
Всеки, който се интересува от моята книга, може да я намери в книжарница „Български книжици“ на ул. „Аксаков“ №10.
Гл. ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
