Казват, че в медицината най-ефективното лекарство е самият лекар. Потвърждение на тази истина е и нашата училищна медицинска сестра – Йорданка Атанасова, разказват от СУ „Свети Климент Охридски” в Костенец в редовната си рубрика във фейсбук „Гимназията търси герой”.
Днес сестра Атанасова отговаря за 557 живота в учебното заведение. През 1986 г., когато започва работа в Гимназията – броят на поверените й деца е бил 900! Това са 900 житейски съдби, лични и медицински истории, които тя трябва да познава, за да може да реагира бързо и адекватно при спешни случаи. А такива в нейната дълга 35-годишна практика в училището има безброй – разцепена горна устна на пързалка, счупени кости, епилептични припадъци с гълтане на езика, погълнати капачки и топчета, тежки охлузвания… В такива случаи дори и стотните от секундата са много за спасителна реакция. Особено когато се налага с шпатула да се извади език при епилептичен пристъп и парализа на челюст. Тогава наистина сработва не толкова медицинският, колкото сестринският инстинкт. Но най-вече има значение и опитът. Той е онази мъдрост и сила, които помагат на медицинската сестра да бъде морална опора на всички и днес, когато училищата се превърнаха в първа линия на епидемията от Ковид-19. За добро или за лошо трябваше да се случи това, за да оценим, че медицинските сестри са нашите герои, които не само днес, но и винаги са били до нас в самотата на страданието ни. За да разберем, че има някой, който може да не лекува вируса, но облекчава страха от него. И ни дава сили да преминем и през това, получавайки сестринско разбиране и подкрепа! Както го прави нашата любима медицинска сестра.
Благодарим на нашата сестра за всички нейни грижи през годините! Нека бъде здрава тя, за да сме здрави и всички ние, допълват още от СУ „Свети Климент Охридски”.
Снимки: СУ „Климент Охридски”
