Без уютен дом не може да изградиш добро семейство – сдобием ли се със собствен терен, ще можем да отговорим на надеждите на нашите футболисти, смята специалистът
Ивайло Иванов Стоянов е роден на 28.03.1981 г. в Петрич. С футбол се занимава още от дете в ДЮШ на „Беласица”, до мъжкия отбор като халф до 20-годишна възраст. Един от големите таланти на петричкия футбол, но по известни причини спира със състезателната дейност и се отдава на съдийството. Първата му среща на това поприще е на 21-годишна възраст като арбитър в срещи между детски отбори. Талантът му е забелязан от елитния футболен съдия Георги Камишев, който му подава ръка и само за три години вече ръководи срещи в „Б” професионална група. Дебютът му през 2007 г. като съдия в „А” група е на мача „Родопа” (Смолян) – „Черноморец” (Бургас). Той е забелязан и от отговорните длъжностни лица от СК на БФС, които му се доверяват да ръководи големите мачове между елитните отбори на ЦСКА, „Левски”, „Лудогорец” и други. След като известният топ рефер Антон Генов поради навършване на пределна възраст излиза от листата на международните съдии, неговото място се заема от Ивайло Стоянов. Взема участие в 10-дневен семинар в Швейцария за обучение на млади рефери по програма CORE. Там се запознава с авторитетни международни съдии като Дейвид Елъри и Иван Корньо, които му показват как трябва да тренира един рефер, за да бъде на ниво и да постига високи резултати. Благодарен е на бившите председатели на СК Борислав Александров, Ичко Лозев, Димо Момиров, Костадин Костадинов, сега и на Петър Петров. Най-признателен за неговото израстване е на неговият ментор Стефан Орманджиев. Семеен, с две деца – син Иван на 5 години и дъщеря Виолета на 1 г. и 6 м. Има счетоводна къща, в която работи от 2001 г. заедно с баща си и сестра си. Завършил е българска филология и финанси. В момента се готви усилено за старта на пролетния дял от първенството при местни условия. Независимо от ангажираността си той се съгласи да даде обширно интервю.
– Каква бе изминалата 2016 г. за теб като елитен футболен арбитър и треньор в ДФК „Мечетата”?
– Много добра в съдийството. След като през 2014 г. спечелих приза, вече две поредни години съм подгласник на най-добрия съдия в България. Като треньор в ДФК „Мечетата” мога само да се гордея. 150 деца тренират в осем възрастови групи в нашия клуб. Една от големите цели пред мен и колегите е да подаваме футболисти на елитните клубове в страната и националните гарнитури. Димитър Янчев от набор 2002 г. е в юношеския национален отбор. В момента се наблюдават от координатори на националните гарнитури четирима наши футболисти, чиито имена няма да изброявам на този етап – те са проектонационали. В ДЮШ на „Левски” подадохме Виктор Георгиев и Димитър Иванов. Димитър Янчев не желае да отиде в други отбори и иска да продължи да се развива при нас. Божидар Николов – набор 2003, след двустранните игри с ЦСКА веднага получи покана от „армейския” клуб. Участваме в международните турнири в македонските градове Скопие и Струмица, гр.Серес, Гърция, и в българските турнири Несебър-къп, Сандански-къп, Банско. Играем на разменено гостуване с отборите от ДЮШ на ЦСКА, „Левски”, „Лудогорец”, „Литекс”.
– Как се справяш финансово и с материалната база?
– Много трудно. При 3000 лв., полагащи се от общината, на нас ни отпуснаха 2000. Нямаме и достатъчно терени на територията на общината за нормална работа, но намираме начин по дипломатически път да не прекъсваме тренировъчния процес на нашите момчета. Закупихме 20-местен автобус за превозване на нашите футболисти за различни цели. Донякъде се справяме с този въпрос. Оптимисти сме с колегите и правим всичко възможно да не разочароваме децата и техните родители за това, че са ни се доверили.
– Би ли казал няколко думи защо все още не се стига до обединяване с останалите школи в общината и най-вече с ДЮШ на „Беласица”?
– Никога не съм бил против това обединение, стига да бъде единствено и в полза на футбола и естествено това трябва да го направим, за да не обидим нито едно дете, което ни се е доверило. Текат нови преговори с ръководството на ОФК „Беласица”. На една от сбирките присъства и лично кметът на общината Димитър Бръчков, който ни препоръча да намерим общ език за обединението.
– Нереализирани мечти като треньор в ДФК „Мечетата”?
– Ще започна от сдобиването със собствен терен. Стане ли това, ще можем да отговорим на исканията на нашите футболисти тренировките да протичат на добро ниво и да изграждаме у тях това, за което са дошли. Без уютен дом не може да изградиш добро семейство. Дебело подчертавам, че основното нещо пред нас винаги е масовостта. При нас няма върнати деца независимо от етнос и социален статус. Всичко това го правим, за да ги откъснем от негативните неща в живота.
– Кои са най-тежките ти мачове като футболен арбитър?
– Към всички мачове подхождам сериозно и отговорно. Все пак най-тежко е, когато се ръководят срещи на лидерите – „Лудогорец”, ЦСКА, „Левски”. Аз съм отговорен човек и ръководя срещите обективно, т.е. това, което става на терена.
– Правилна ли е класацията на съдиите за 2016 г.?
– Съвсем нормално е Георги Кабаков и Никола Попов да бъдат номинирани за №1 в България. Както аз, така и всеки един от останалите колеги, водещи в „А” група, заслужават да бъдат в тройката.
– Какво е отношението към съдиите в България и съответно чужбина?
– В чужбина се отнасят с подобаващо уважение. Неслучайно мотото на УЕФА е респект. Колкото по-малка е държавата във футболно отношение, толкова старанието и уважението към нас, съдиите, е по-голямо. Имам предвид бившите съветски републики Беларус, Литва, Латвия, Естония и Казахстан, както и Малта, Кипър и др. В България на нас, футболните съдии, се гледа като на врагове. И при най-малката грешка почваме с обвинения за корупция и куп неверни неща. Мога да ви уверя, че новата вълна съдии, в които попадам и аз, сме много далеч от всякакви корупционни схеми. В момента представител на СК на УЕФА – Марк Бата, както и председателят на СК на БФС Петър Петров наблюдават съвсем отблизо всяко наше ръководство във всички срещи. Толкова много е изкривено мисленето на някои футболни ръководители и спортни деятели, че дори не пожалиха и уважавания от УЕФА и световния футбол Марк Бата.
– Лесно ли стана международен съдия?
– В живота понякога се иска много късмет и да се появиш в точното време и на точното място. Появи се ново поколение съдии, след като тези преди нас бяха навършили възраст и от БФС решиха да рискуват, като дадоха шанс на такива като мен. По-голямата част от нас го оправдахме, имам предвид Георги Кабаков, Никола Попов, Станислав Тодоров, Николай Йорданов, Георги Димитров, Стефан Апостолов и аз.
– Какво е положението в СК „Петрич”? Има ли достатъчно арбитри? Може ли асистентите ти да бъдат от нашия град за в бъдеще?
– Със сигурност не е възможно да имам колеги асистенти от Петрич на този етап, което е много жалко. Името на институцията е доста опетнено от някои хора и вече пет години се мъча да убедя някое младо момче от района, но желаещите са твърде малко.
– От кои съдии се възхищаваш?
– Идол нямам. Учил съм се от всеки един. Поклон пред покойния вече Стефан Орманджиев, който даде много от себе си за моето израстване.
– Как се справяш с рецидивистите на терена и извън него?
– Всички ние знаем кои са те, от кои отбори и клубове. Стараем се да бъдем още по-взискателни към тях и да не им позволяваме да надделяват на терена и да въвличат и колегите си в някои неприятни неща. Това е нещото, което най-много изисква ръководството на СК и най-вече председателят г-н Петров и г-н Марк Бата. Всички те искат да бъдем в истинския смисъл водещи личности на терена. Искам да отбележа, че т.н. рецидивисти са много добри хора в живота извън терена.
– С кои асистенти се чувстваш най-добре на терена?
– От региона в Мирослав Максимов и Драган Стойков, както и с Иво Колев и Георги Дойнов, които са ми асистенти във всички международни мачове.
– За какво си мечтаеш като футболен съдия?
– Да ръководя футболни срещи до възраст, по-голяма от досега определената 45 години. Желая да получа наряди за мачове от груповата фаза на ШЛ и Лига Европа. До момента съм ръководил плейофи за младежи до 19 години в ШЛ, както и срещи на националните гарнитури също до 19 години.
– Какво си пожела за 2017 г.?
– Най-вече здраве на семейството и колегите и по-малко грешки в официалните срещи в страната и чужбина.
– Мотото в живота?
– Никога не се предавай!
