“10-годишен провал” на въвеждането на електронно здравеопазване у нас установи одит на Сметната палата.
Между 2012 и средата на 2016г. здравните власти у нас не са могли да изградят интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява връзка между държавата, лекарите и пациентите.
Провалът в системата и съпътстващите я услуги е лишил българските граждани, медицинските специалисти и здравните заведения от средства, които да улесняват лечението и често сложните административни процедури в здравопазването.
“На фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство”, декларират от Сметната палата.
В проверения период на власт са били шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи.
Безуспешни са били няколко опита за създаване на интегрирана здравно-информационна система,
като няколко обществени поръчки са били прекратени с различни мотиви. Сред причините са липсата на ясна концепция за системата и диалог за нея между министерството и здравната каса, както и жалби в Комисията за защита на конкуренцията.
През април 2013г. проектът е прекратен и 9,7 млн лева, отпуснати за него, остават неусвоени.
Така до средата на миналата година отделните информационни системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и между тях няма обмен.
Не са въведени също електронното направление и електронната рецепта,
въпреки че намерение за това има от почти 10 години, отчитат още от Сметната палата.
Не е завършено и електронното здравно досие (или здравна карта), което “да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация”.
Не е заработил и Националния здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и свързана със здравеопазването информация.
От Сметната палата отчитат също, че резултатите от представително изследване на общественото мнение също са показали недоволството на гражданите и пропуските в реализацията на електронното здравеопазване.
Одитният орган дава 20 препоръки на министъра на здравеопазването и 7 препоръки на управителя на НЗОК,
които трябва да се изпълнят до края на следващата година, за да се подобрят електронните услуги.
Публикуването на доклада на Сметната палата съвпада с назначението на нов шеф на здравната каса – проф. Камен Плочев.
В рамките на отчетения “провал” в електронното здравеопазване между 2012 и 2016 са работили неговите предшественици Нели Нешева, Марияна Василева-Иванова, Пламен Цеков, Румяна Тодорова и Глинка Комитов. Последният напусна поста в средата на тази година.
Изброените шефове на НЗОК са работили с министрите Стефан Константинов, Десислава Атанасова, Николай Петров, Таня Андреева, Мирослав Ненков и Петър Москов.
