Молебен и курбан при строги мерки в черквата „Св. Никола“ в кюстендилското село Жиленци

Черквата „Свети Никола“ в село Жиленци

В храма “Св. Николай Чудотворец” в Слокощица ще има само молебен

Празникът Никулден няма да бъде почетен по подобаващ начин в двете черкви, носещи името на светеца в кюстендилските села Жиленци и Слокощица, заради Ковид обстановката.

В село Жиленци от 9 часа в неделя отец Генадий ще отслужи молебен за здраве, след което в двора на черквата „Свети Никола“ ще бъдат раздадени над 100 порции курбан, като той ще бъде само за вкъщи и ще се спазват всички наложени мерки. От настоятелството допълниха, че курбанът ще бъде направен в събота вечерта.

Църквата “Свети Никола” в село Жиленци е построена през 1893 г. Тя е едноапсидна трикорабна псевдобазилика с хубав каменен градеж. Над средния от корабите са оставени три слепи купола и един купол над покрива. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. Стенописите са изпълнени през 1897 г. от Петър Николов (1850 – 1921).

В другото кюстендилско село Слокощица, в църквата “Св. Николай Чудотворец”, поп Тодор ще отслужи само молебен за здраве, като няма да има никакви други мероприятия, не само за този празник, но и в останалите от месеца. Това каза кметът на населеното място Венера Илиева. “Отпадат много от плануваните от нас мероприятия в този празничен месец. За Никулден ще има само молебен, нищо друго. Няма да рискуваме здравето на хората. Все пак през следващата седмица ще поставим коледната елха, ще я украсим и без тържества ще запалим светлините”, каза кметицата.

Късносредновековна църква „Свети Никола“ в село Слокощица

Късносредновековната църква „Свети Никола“ се намира в края на горната махала на село Слокощица, на левия бряг на р. Слокоска. Тя е малка, леко вкопана, еднокорабна, едноапсидна църква с полукръгла апсида с външни размери 7 х 5,30 м. Над входа е изрисуван патронът на църквата свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886г, а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил. Църквата е от XVIв, преустановена и възстановена през 1886г. В интериора и по фасадите на църквата се откриват следи от няколко живописни слоя: късносредновековен от XVI-XVIIв, следосвобожденски и по-късен – от 1904г. Късносредновековните стенописи частично са запазени под мазилков слой. Според дарителски надпис на западната фасада, следосвобожденските стенописи са от 1886г и са рисувани от Евстати Димитров от с. Осой. Живописта е примитивна, но значима за района.

Краси Ценкова