На вниманието на Софийската света митрополия: 98-годишната черква в Дяково се разпада

• В дупнишкото селото настояват за основен ремонт на храма, събраха над 180 подписа

• Това е светилище, грехота е, че се събаря, казват вярващи

Черквата в дупнишкото село Дяково продължава да се руши. Близо едновековният храм „Рождество на Пресвета Богородица” от години е в изключително тежко състояние. Покривът тече. Таванът е пробит на няколко места, мазилката е паднала и се виждат летвите. По стените има пукнатини. Прозорците са изпочупени и в черквата има влага. Олуците са ръждясали, скъсани на места. Мазилката на фасадата пада. Всеки момент може да рухне кръстът на камбанарията, който е силно наклонен и като по чудо все още е на купола. Както сме писали неведнъж, разрухата е обхванала църквата много отдавна и е въпрос на време да я събори.
Състоянието на църквата тревожи хората. „Това е светилище. Грехота е църквата да бъде оставена да се събори”, точно и лаконично посочи жена от селото. В Дяково събират подписка, с която търсят спасение за храма, построен през 1923 г. със средства на местното население. Настояват да бъде разкрита банкова сметка за дарения за ремонт. Искат съдействие от Софийската света митрополия, включително финансова помощ. Надяват се главно на обещана помощ от заможни хора, свързани със селото, както и на съдействието на всеки вярващ или милеещ за православието. И се молят сградата да не рухне преди започването на ремонтните дейности. Създаден е инициативен комитет за развитие на селото, като една от първите стъпки е подписката, събирана в пощата и двата магазина на селото. До подписката се стига заради дългогодишното неглижиране на проблема – за състоянието на храма знаят и в митрополията, откъдето преди няколко месеца дошъл екип и снимали. Вече са събрани над 180 подписа, само в единия от магазините идеята са подкрепили с подписите си над 60 души. Подписката е инициирана от Мария Кацарска – учителка в София, чиито род е от Дяково. Подкрепена е от черковното настоятелство. Исканията подкрепя и богословът Ивайло Попов, който от 2 г. е клисар в храма, правнук на един от дългогодишните свещеници в храма (поп Сотир Георгиев, служил 39 г. в черквата и погребан в двора й). Намеренията на Попов са след възстановяването на храма да стане свещеник там. И нещо повече – клисарят иска да се възстанови и старата черква, строена вероятно по време на турското робство, чиито руини са в двора на настоящия храм. Както и да се разшири навесът, така че да има място за казаните за готвене на курбан, използвани главно на празника на патрона на храма – Малка Богородица.

Ивайло Попов: В района няма по-рухнал храм

Длъжни сме да запазим черквата „Рождество Богородично”. Имам намерение да стана свещеник тук, казва клисарят на дяковската църква

Черквата „Рождество на Пресвета Богородица” е единственият храм в Дяково. Другото място за поклонение в селото, където има само православни християни, е малкото параклисче „Свети Спас”, което бе изградено преди 20-ина години на мястото на старо оброчище. Намира се в центъра на селото, в непосредствена близост до късносредновековен параклис, от който са запазени само зидовете. Черквата е строена в продължение на повече от 20 години. Строителството й започва през 1902 г., прекъсва по една или друга причина и завършва през 1923 г. Осветена е на 21 октомври 1923 г. от Софийския митрополит Стефан.
За случващото се с черквата, която след 2 г. навършва 100 години, разговаряме с клисаря Ивайло Попов.

– Защо храмът стигна до тая разруха, г-н Попов? Нали имаше ремонт на покрива.
-Преди 2 години бяха сменени само циглите, без да се ремонтира камбанарията, а от нея падат тухли, мазилка. Те чупят циглите и ефектът е нулев, покривът пак е за ремонт. Таванът е изцяло за подмяна. Слава Богу, че нашите прадеди са слагали здрави брестови греди за камбанарията, та се държи камбаната. Направо си е чудо, че устоява. Устоява на времето и на стихиите, на дъжда, на снега и на вятъра. Трябва да се започне от камбанарията – тя е на най-високо, и най-важното да се сменят ламарините, да се направи кръстът и оттам нататък вече да се продължи. Както се казва, като се метат стълбите, се започва от горе надолу. Иначе като архитектурен проект църквата е много красива. Може би малко хора знаят, че Яне Сандански е дал проекта за черквата. Тя е с архитектурата на черквата над село Рожен, Мелнишко, която е близо до Роженския манастир.
– Архиерейското наместничество на Дупнишка духовна околия ли предприе този ремонт?
-По принцип главният отговорник за черквата си е архиерейският наместник Георги Паликарски. Той е председател на черковното настоятелство и той организира ремонтите, съвместно с кмета. Знаете, че в двора има навес, който беше много добре направен, но имаше възражения, бутнаха го, впоследствие Паликарски построи нов навес, но е малък. Огнищата, където се готвят курбаните, са на открито. А предназначението на навеса е това, когато се готвят курбаните, ако вали дъжд, водата да не отива в хората и в казаните. В случая пак ефектът е никакъв.
– Предполагам, че хората в селото ще дадат пари за ремонта, но все пак те са със скромни пенсии и няма да им стигнат силите. Има ли банкова сметка за събиране на средства и каква сума е нужна?

-Действително повечето хора са с ниски пенсии, недостатъчно средства и т.н.. Но в същото време има доста състоятелни хора, които са давали пари и до тоя момент, но те са отчаяни, защото от това, което са дали, няма никакъв ефект. Нищо не е направено. И тук вече идва моментът кой ще отговаря за тия пари. А иначе наистина има много хора, които имат желание да дадат доста солидни суми, стига да са похарчени по предназначение и да се използват съвестно. Най-елементарното нещо, което може да се направи, е разкриване на банкова сметка. Черквата „Рождество Богородично” все още няма банкова сметка. Това е основното, което трябва да направи пак отец Паликарски. След като парите са в банкова сметка, имаме черковно настоятелство, когато парите се теглят, черковното настоятелство, което не е само от един човек, знае за какво се теглят и харчат. В Рилския манастир, в музея има един стар сейф с 5 ключа. Петима монаха са нужни, всеки един с отделен ключ да отвори, за да се отключи сейфът. Това е открай време. А колко пари ще са нужни, не знам.
-Разбрах, че инициатори на подписката настояват средствата да не минават през архиерейството.
– Действително хората нямат доверие. Това не е нещо измислено, а в резултат на всичко, което е било до тук. То е следствие. Както казах, доста хора са давали средства. Пресен пример е Ангелина Златкова. Тя е давала пари и е отчаяна просто. Тя дори не идва и на черква заради това, че нищо не е извършено. Заради това хората са загубили доверие. И заради това не искат парите да минават през архиерейството. То трябва да мине през архиерейството, но по съответния ред, трябва да си има банкова сметка, чрез черковното настоятелство. Има достатъчно органи, които трябва да се грижат. Просто трябва да се спази процедурата, нищо повече.
-Кои са хората в настоятелството?
-Кметицата Росица Илиева, Зорка Дичина, съпругата ми Илияна Попова и Димитър Кьосев.
-Къде ще представите подписката?
-Подписката ще бъде до владиката. Владиката е този, който отговаря за митрополията. Затова и хората искат да се обърнат към владиката, а не към архиерейския наместик. Поради загубеното доверие, не заради нещо друго. И се надяват да бъде чута молбата, за да отпуснат допълнителни средства. Защото ще са нужни доста средства. Искаме да се направи основен ремонт, не да се замажат нещата.

В момента, в който се събере подписката, ще бъде оформена молбата към Софийската света митрополия. Там са запознати с проблема. През м. март идваха представители на митрополията и снимаха в черквата. Жалко е, че този прекрасен храм е може би в най-окаяното състояние в сравнение с храмовете във всички околни села. Не знам друга черква в района да е толкова рухнала. В черквите в другите села постоянно се правят ремонти. Да не говорим, че би било много хубаво да се възстанови и стария храм, от който стоят само основите.

– Кажете няколко думи за себе си. Завършил сте богословие, имате ли намерение да станете свещеник тук след ремонта?
-Да, имам намерение. Да. Това ми е идеята. Заради това записах богословие. Слава Богу, завърших магистратура. Всичко е в Божиите ръце. Това, което зависи от мен, ще го направя. От 2 г. съм клисар в храма, безвъзмездно. Отварям черквата и бия камбаната преди празници, на празници, когато има починал човек. Завършил съм английската гимназия в София, след това – туризъм, в началото в Бургас, а после в София. Работих доста време по нашето Черноморие, на Боровец – съпругата ми е от Самоков, и доста време работихме на Боровец. Дори имахме съвместно предприятие с един англичанин. Правихме заведения „Инглиш паб” – на Боровец и на Златните пясъци. Но така се стекоха обстоятелствата, че постепенно си загубихме бизнеса, станахме екскурзоводи и накрая финиширахме в Дяково.
-Оптимист ли сте за черквата?
-Със сигурност ще се оправят нещата. Вярвам в това. Хората имат голямо желание черквата да се възстанови. Нищо не е безпричинно. Всичко е следствие на тия години на бездуховност, които бяха. Заради това е напусната черквата. Заради това е в такова състояние. Ние знаем как ни учеха и в училище, и т. н. Наскоро четох и много ми хареса „Физика на тъгата” на Георги Господинов. Там той казва как баба му го възпитавала да бъде религиозен, говорела му за Бог.

И в училище, когато започнали да учат буквите, учителката попитала децата за дума с буквата „Б”, първото нещо, което казал било „Бог”. И той казва: „Учителката се стресна”. Отишла към него, за да не продължи да говори. В този момент момичето до него казало: „Другарко, България е с буквата „Б”. А учителката много изразително, натъртено казала: „В България, деца, няма Бог!” И имало среща с родителите, тя попитала защо така детето е възпитано, и т. н., и т.н. „И – казва- когато отидохме на село при баба, с пристигането викам: „Бабо, в България няма Бог!” Тя – вика – много умело съчета метафизичния дефицит с физичния, защото с мен бяха майка ми и баща ми, които гледаха укорително, и каза: „То в България няма и олио, няма и червен пипер. То какво ли има в България.” Така че това състояние на храма е следствие на тая политика. Но ето това момиче – Мария, учителката, която организира подписката, ме обнадеждава. Това са млади хора, които изгарят от желание да променят нещата. Тя дойде да чисти храма и беше потресена. Започна да снима, казва: „Аз ще направя подписка, ще направя всичко”. Ето това наистина дава надежда и аз съм сигурен, че нещата ще се променят. Трябва да се променят. Както казах, нашите деди са построили черквата със здрави основи, здрави греди, сега ние трябва да я запазим.

Юлияна КОЛЧАКОВА