По случай 80-годишнината от рождението на първата дама на българското кино Невена Коканова от Дупница на 3 декември ще бъде издадена биографичната книга “Години любов. Невена Коканова”. Автор е журналистът Георги Тошев. Лимитирана част от тиража на книгата е с колекционерска стойност, тъй като включва три картички с неизвестни фотографии на Невена Коканова от 60-те години и лично е подписана от автора. Отличава се и с различна корица от основното издание.
“Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана.
Жена и актриса. Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите. В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя. Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта й, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си. Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.” – Георги Тошев. Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова “Години за любов”, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги. “С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…” – споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г. Макар за журналиста това да е втора книга, която подготвя в почит към голямата звезда на българското кино (първата е от 2009 г., “Невена Коканова. Коя съм…”), за първи път публикува цялото си интервю с нея. То е много лично – като изповед, дълго и наситено с нюанси, тъй като засяга различни, чисто общочовешки теми от живота, етапите от кариерата й, разкрива светогледа и мъдростта й, пише iwoman.bg. Първият стрес в киното за бъдещата звезда, разказва Г. Тошев, идва от факта, че тя не умее да свири на пиано. По сценарий героинята й Ема трябва да може. Взимат аксесоарите от ръцете й и ги слагат на друго момиче, професионална пианистка. След време “босоногата Жулиета”, както я наричат, споделя: “Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама. Важното е умело да лъжеш”. На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито – френският писател Андре Мороа, целува ръката на Коканова с думите: “Вие ме развълнувахте!”.
Сред ценните партньорства за Невена Коканова например е това с Апостол Карамитев, който я научава на “сценичната граматика” – как се играят препинателните знаци, как се отмерват паузите, как лицето говори дори когато устата мълчи.
В раздела “Огледалата на Невена” са представени истории и емоции, споделени от най-близките хора на актрисата – от дъщеря й Теодора Шарланджиева, от дългогодишния й приятел Павел Павлов, от съпругата на режисьора Въло Радев – Жени Радева, от археолога Дикран Балабанян, неин съсед в любимата й махала Чомаци в Габровския Балкан. Нови ракурси към образа добавят актрисата София Кузева и журналистът Кирил Аспарухов. В края на изданието е поместена пълната филмография на Невена Коканова, богато илюстрирана и с кадри от Българската национална филмотека.
