Неврокопският митрополит Серафим: Най-хубавият подарък за всяко дете е да усети мира, любовта и радостта около себе си

Най-хубавият подарък, който може да получи всяко дете, е да усети мира, любовта и радостта около себе си, каза в интервю за БТА Неврокопският митрополит Серафим. Това, което може да им дадем за Коледа, е нещо, което ги прави истински щастливи, а чистата детска душа изразява най-ясно онова, което прави щастлив всеки човек, разказа духовникът.
Всички традиции, които имаме за Рождество Христово – постната трапеза, прекадяването с тамян, молитвите, имат своя смисъл и своя произход от общуването с Христос, посочи Неврокопският митрополит. Христос се ражда в скромност, в бедност, така и постната трапеза, която предлагаме, не би следвало да бъде прекалено изобилна. Достатъчно е да бъде скромна, но да имаме любов в сърцата си към Бога и помежду си, както и вяра в Този, който се ражда заради всеки един от нас и заради цялото човечество, допълни митрополит Серафим.
За предстоящия светъл празник, за семейството, любовта, Бога и молитвата разказа още той. И ни учи, и съветва как да бъдем смирени, добри и отворени към болките на ближния не само в навечерието на празника, но да запазим добротата във всеки ден и във всеки момент.

Ваше Високопреосвещенство, в навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово, отворени ли са хората за чудото на този празник?
– Навечерието на Рождество Христово, както всички се убеждаваме, е един период от годината, който е наситен с много инициативи, които разкриват или са насочени към тази отвореност, която трябва да имаме хората и към другите – благотворителни инициативи, оказване на помощ на хора в различни нужди по един или друг начин. Виждаме, че намират широк отзвук тези инициативи, много хора се включват в тях, което е добър признак, че хората, освен че всеки в една или друга степен има нужда от близостта и помощта на другия, но и всеки от нас има потребността да направи нещо за другия. Колкото повече осъзнаваме тази потребност, толкова повече можем да бъдем взаимно полезни.
Тук вече стои въпросът кой в каква степен свързва тези прояви със своята вяра или със своето неверие в това велико чудо на раждането на единородния Божий син в света като човек. Без да бъдат насочени нашите усилия, тоест без да имаме вярата и връзката на тази наша благотворителност, милосърдна дейност, тази наша любов към другия, без тя да е свързана с любовта към богомладенеца Господ Исус Христос, нещата имат своя смисъл, но не пренасят в пълнота онази полза, която би имал човек, ако приеме с вяра и родилия се Христос. Защото идването на Господ Исус Христос в света не е само за да бъдем ние по-добри едни към други, но за да ни върне отново при себе си. Това е вече един много по-възвишен, по-дълбок смисъл на това велико чудо, най-велико чудо в историята на човечеството – раждането на Божия син.
Бог се ражда като човек и приемането на този факт с вяра от наша страна всъщност изпълва нашето съществуване с онзи вечен смисъл и дава тази насоченост към вечността на целия човешки живот, което пък е основата, върху която градим цялата си добродетелност, включително и тези дела на милосърдие, които усилено проявяваме в тези дни. Затова аз мисля, че отваряйки сърцата си към другия, макар и в рамките само на периода около Рождество Христово, ние все пак засвидетелстваме, дори и да не е много ясно осъзнато, това наше търсене, нашия стремеж към вечността, към общуването с Бога и стремежа ни към спасение и благоденствие не само в този свят, но и блаженство във вечния живот.

Казахте, че някои даряват с вяра, други с не толкова осъзната, усещате ли тази вяра в храма, коледния дух в храма и как трябва да се докосне душата на един човек, който е склонен да помогне на ближния, така че тя да е отворена към Бога?
– Когато говорим за храма, естествено, че там най-вече трябва да усещаме този дух на празника, който празнуваме, в случая Рождество Христово или другите празници, които са през годината на християнската традиция и в живота на православните християни. Най-силното изразяване на нашите празнични преживявания е в храма, по време на светата Божествена литургия, където ние вярваме, че Христос невидимо, по своята благодат, присъства заедно с нас, заедно със своята църква и в тайнството на светото Причастие той ни освещава със своята благодат. Така че участието ни в богослужебния и тайнствения живот на църквата е онзи извор на добродетелност, от който ние можем да черпим, да се вдъхновяваме за добри и богоугодни дела, които след това да осъществяваме в нашето ежедневие и извън храма.
Животът на човека не може да се отделя по места или по периоди от време, защото човекът е едно цяло и било в своето място, където живее или работи, било в храма, където отива човек и в делниците си, и в празниците, човекът трябва да има своята цялостност. И когато отиваме по повод на някой празник в църквата, онова настроение, което създава в нас богослужението, вярата, надеждата и любовта, с които отиваме и които би трябвало да увеличим в себе си, излизайки от храма, ние вече трябва да намерим начина, по който да приложим на дело тези свети добродетели, които търсим и за които молим Бог, отивайки в храма, да ги умножава в нас. Това означава, че връзката ни с Христос, връзката ни с Бога не е само в храма, изолирано и по време на богослуженията, тя е във всяка наша проява, във всяко наше дело. Както молитвата ни и след храма може да бъде и вкъщи, и на улицата, където вървим, и в работата, където се намираме, така и делата ни на любовта към Бога и към ближния трябва да намират своето постоянно място в целия наш живот, в целия му обхват и по място, и по време.

Споменахте за молитвата след храма, каква трябва да бъде тя?
– Молитвата е нашето общуване с Бога. Било по написаните текстове от светиите на църквата, които са поместени в различни сборници, наречени молитвеници, било от нашата душа и сърце с наши думи, тя трябва винаги да бъде с искрено чувство, с нужната сериозност и внимание, като имаме предвид към кого се обръщаме. И едната е полезна, и другата. И тази, която е по молитвениците, и тази, която е с наши думи и е израз на наши съответни преживявания в определен момент. Когато се извършва с внимание, с разсъдителност, тя принася полза, защото според това как се обръщаме към Бога, такъв е и отговорът.
Бог знае нашето несъвършенство, разбира нашите немощи като човеци, като хора и не може да допускаме, че той не чува или няма да обърне внимание на това, което ние изразяваме пред него в молитвата си. Молитвите, които са написани като готови текстове, те са едно прекрасно ръководство и дават възможност на човек, който няма някаква дълбока причина в себе си в даден момент да се помоли Богу по някакъв начин, те дават възможност с готовите написани изрази и думи човек да развие в себе си това усещане и чувство за молитвата, което пък впоследствие ще бъде от полза, когато човек има необходимост и някаква много съкровена в себе си причина да се обърне с искрена молитва и молба към Бога. Така че, както се учим да четем като малки деца по букварите, с написаните текстове, със съответната методика, така и упражняването на молитва по онези образци, които са написани от светиите на църквата в древността и в по-ново време, ни дава възможност ние да се обучаваме и възпитаваме в духа на молитвата. Това важи и за малки, и за млади, и за възрастни, за всеки един, който желае да общува молитвено с Бога.
Разбира се, има голяма стойност и искрената, дълбоката молитва, която извира от сърцето, от душата на човека и която е насочена, пак ще кажа, с искрено чувство, с чувство първо на вяра, с чувство на благодарност, на признателност и с онази надежда, с онова очакване, което поставя Божията воля пред нашата човешка воля. Така че всяка молитва, в която ние казваме: “Да бъде Твоята воля”, обръщайки се към Бога, а не нашата, не моята, да бъдем сигурни, че всяка една такава молитва е правилно отправена към Бога и би била най-ползотворна по отношение на нашите очаквания.
Много често се обръщаме към Бога, когато имаме проблем. Кога, колко често и как трябва да му благодарим след това?

– Това е безспорно едно нещо, което може всеки да открие в себе си, че най-често и най-бързо се обръщаме към Бога, когато имаме някакъв проблем. Това важи и за много дълбоко религиозни и вярващи хора, както и за онези, които нямат такова преживяване на своята вяра. Обръщането, разбира се, и в такива моменти е от полза и всъщност самите тези моменти на наше изпитание са също от полза и ние трябва да вярваме, че няма в живота на нито един човек нещо, което да се случва без Божие допущение. Бог по своето милосърдие и човеколюбие, по своята безгранична любов към човека не би допуснал нещо, което да навреди или да попречи на спасението на човека и което да възпрепятства човека към неговия път към Бога и в неговото общуване в Бога.
Така че тези обстоятелства, които ни отрезвяват и които ни принуждават, така да го кажем, да се обърнем към Бога, също са обстоятелства, които Бог допуска, за да насочи нашето внимание към онова, което е значимо за нас, което е най-полезно за нас. И тогава нашият отговор, ако е молитвата към Бога и търсенето към Бога, това е добър признак, но ако нашата реакция е озлобление или ропот, това не ни ползва, това би ни въвело в още по-големи изпитания и затруднения и няма да намерим изход по този начин от трудностите, от изпитанията, от ситуациите, в които сме попаднали. Тъй че дори затова, че имаме обстоятелства, които ни карат малко по-принудително да се обърнем към Бога, дори и за това трябва да му благодарим, че ни подсеща, че намира начин да ни обърне към себе си, но по-добре е, когато се учим и бъдем внимателни във всичко онова, което се случва в нас и около нас и там да откриваме действието на Божията промисъл, която е спасителна за човека и да се сещаме винаги, всеки ден има за какво да благодарим.

Да се върнем на Рождество Христово, на този хубав празник, как е най-правилно да бъде празнувано раждането на Исус Христос?
– Ако говорим за най-правилно отбелязване, може би отговорът не би удовлетворил всички, защото всеки има своето усещане как да отпразнува това велико тайнство на явяването на Бог в света. Но преди всичко Христос се ражда в света и оставя на човечеството пътя на спасението, пътя към Него. Този път към Него е пътят, по който всъщност придобиваме в нашия живот неговата благодат. Неговата благодат не е нещо, което всеки би могъл сам по себе си да придобие. Тя се придобива в църквата, която Христос основава, за да може всеки човек, който иска да бъде при Христос, да има онова сигурно, ясно показано и ясно доказано място, където е присъствието на Божията благодат. Затова и Светият Дух на Петдесетница слиза върху апостолите. Апостолите, чрез ръкоположението преподават тази благодат на своите приемници и всичко това се осъществява в рамките на църквата, за която Христос казва: “Ще съградя църквата си и портите адови няма да й надделеят”.
Църквата като богочовешки организъм, не само като сграда, като храм, където се извършват богослужения, но като онова тайнствено тяло, на което Христос е глава. Всички ние сме кръстени в името на Света Троица – Отец, Син и Свети Дух, ставаме членове на това тяло и участваме в общия живот на това тяло. Съответно пък в своето видимо изражение всичко това се осъществява, реализира се в църквата, в богослуженията, в тайнствата на църквата. Така че най-правилният начин, по който може да отпразнуваме един празник, е да бъдем в общение с църквата и да се възползваме от благодатта в тайнствата на църквата. Или казано по друг начин, да се приобщаваме с Христос, приемайки светото причастие на светата литургия. Това е онзи видим, достъпен за човеците начин и форма на общуване с Бога и на приемане на Божията благодат, което всъщност придава най-големия смисъл на всеки един празник.
На Рождество Христово затова пеем в песнопенията, затова и в словата на светите отци четем тези наставления, тази насока откриваме в тях, именно да направим душите си витлеемската ясла, в която да влезе Христос. Но това не е просто абстрактно, това става действително, когато ние се приобщим с пречистите Христови тайни и приемем неговото тяло и кръв в светата литургия чрез светото Причестяване. Това е пълнотата на празника, всичко останало, което имаме като традиции, като така създадена празнична атмосфера, празнични порядки, всичко води своето начало от този момент нататък и всичко се основава и извира първо на това общуване с Христос в светата литургия. Така че от там идва и съответната постна трапеза в навечерието, която е всъщност в последния постен ден в периода на коледните пости, която всъщност е част от нашата подготовка, чрез скромната постна храна да пребъдваме в онова въздържание, което се изисква в подготовката ни за приемане на свето Причастие. Има съответно молитвено настроение, което се придобива чрез молитвите и в дома, и в богослуженията предходния ден или предходните дни в църквата, прекаждането на трапезата, благовонието на тамяна, димът на тамяна, който се разнася, всичко това е символ, израз на възнасянето на нашата молитва към Бога, която да бъде като духовно благоухание пред Бога. Една символична жертва, която принасяме от себе си към Бога в очакване и надежда на благоуханието на неговата благодат.
Всички тези традиции, които имаме с постната храна, прекадяването на трапезата, молитвите, песнопенията, които ги знаят, разбира се, за Рождество Христово, които се изпълняват при благославянето на празничната вечеря, всяко от тях има своя смисъл и своя произход от онова пълноценно благодатно общуване с Христос в светата литургия. А броят на ястията, казано направо, няма никакво конкретно значение, това са различни местни традиции, които не са задължителни и съответно нямат никакво определящо значение и смисъл, кой както ги разбира, както ги желае, така може да ги направи.
Христос се ражда в скромност, в бедност, така и постната трапеза, която предлагаме, не би следвало да бъде прекалено изобилна. Достатъчно е да бъде скромна, но да имаме любов в сърцата си към Бога и помежду си и вяра в този, който се ражда заради всеки един от нас и заради цялото човечество.

На Бъдни вечер се усеща едно смирение, доброта, спокойствие, а на Коледа се чувства щастие, приповдигнатост на настроението. Как да запазим това смирение и това щастие, което носи Рождество, през цялата година? Как да го съхраним в душите си?
– Това е много важно нещо, защото наистина това благоразположение, което чувстваме в себе си и което пребивава в тези дни, в навечерието на Рождество Христово, на Бъдни вечер и на самия празник през следващите дни, е много важно да осмислим необходимостта това да бъде постоянното състояние на нашата духовност, на нашия дух. Това може единствено да стане, когато се стремим ежедневно да живеем с Христос и да задържим в себе си неговия мир. Единственият възможен начин е, пак ще кажа, с помощта на Неговата благодат, която получаваме и в личната си молитва към Бога, личното си молитвено общуване с Него, и в приобщаването с Неговата благодат чрез светите тайнства на църквата по време на светата литургия. Не само на Рождество и не само на Великден човек, който вярва, трябва да пристъпва към свето Причастие, но това трябва да бъде стремеж, който да ни подтиква възможно повече пъти и ако е възможно на всички големи празници в годината, ние да се опитваме по този начин да преживеем празника.
Без ежедневния ни стремеж да общуваме с Бога и ежедневното внимание над себе си да бъдат делата ни, животът ни, съобразен с Христовите заповеди, няма да можем да задържим този мир, това благодатно, радостно преживяване, което Бог ни дарява по своята милост в дните около своето раждане. Това е един подарък, който първи ние получаваме от Него във връзка с неговото раждане, за да можем и ние да смекчим сърцата си и да бъдат отворени пък и те да даряват не само материални неща, но и духовни неща. Било добра дума, било подкрепа, било израз на приятелска любов, взаимопомощ, всичко онова, което може да стопли душата на другия. Така че тази радост, която усещаме, това единение и сплотяване, което има в дома, в семейството около тези дни, те са един дар, който Бог ни дава и ни показва своята близост до нас и ни подсеща по този начин, тоест дава ни да вкусим неговата благодат, за да я оценим и да можем ние да я търсим, да се стремим към това преживяване и да запазим в себе си този мир, който той ни дарява и през останалата част на годината. Това зависи от личното желание и личните усилия на всеки един от нас.

Децата очакват с най-голямо нетърпение Коледа, кой е най-хубавият подарък, който можем да им направим?
– Най-хубавият подарък, трудно е може би с една дума да се изрази, но онова, което ги прави щастливи, истински щастливи, не измамно радостни, както може би една нова играчка или нов предмет, неща, от които е наситено тяхното ежедневие и които формират в тях постоянно стремеж към нещо по-ново, по-различно. Може би едно такова нещо не ги прави истински щастливи. Мисля, че чистата детска душа изразява най-ясно онова, което прави истински щастлив всеки човек. Това е да усети любовта, мира, радостта около себе си, в хората, които са около едно дете, тоест да има тази обстановка, то ще се чувства истински щастливо. И ако всяко едно дете успее да получи, да почувства уюта, радостта и любовта на семейството, на дома, мисля, че това е най-добрият подарък. За всяко едно дете, дори и за онези, които нямат тези възможности, които са лишени от тази нормална семейна, родителска среда, за тях ако се намери начин да бъде създаден този уют, това чувство на топлотата, на любовта в семейното огнище, това е най-голямото щастие и най-големият подарък, който би трябвало да се стремим да получи всяко едно дете за Рождество Христово.