Неврокопски митрополит Серафим: Къде да бъде посрещнат Великден е въпрос на личен избор, но нека той да е отговорно направен

Къде да бъде посрещнат Великден е въпрос на личен избор, но нека той да е отговорно направен избор, призовава Неврокопският митрополит Серафим. В интервю за БТА митрополитът сподели своите наблюдения, че хората се съобразяват и спазват наложените ограничения, с които се цели преодоляване на ситуация, създала се покрай навлизането на COVID-19 в страната.
Призивът на духовния водач на Неврокопската епархия обаче е хората, независимо дали излизат от вкъщи, за да отидат на църква или по друг повод, да бъдат внимателни и съобразителни, за да запазят себе си и околните.
Според митрополит Серафим наближаването на Великден ще повлияе на душевния мир на хората, особено на тези, които
по-трудно преминават през изпитанията на трудните дни, които настъпиха.
Независимо, че тази година празникът ще бъде отбелязан по-различно, митрополит Серафим е убеден, че нищо няма да отнеме радостта от Възкресението Господне.

Въпрос: Предстои една хубава седмица, забравяме ли обаче за страстите Божии покрай нашите страсти?
Отговор: Тази година Великият пост и особено Страстната седмица ни заварва в много особена обстановка, тревожна бих казал и може би предизвикваща или подсилваща страданието у мнозина с наложеното извънредно положение, заради известното на всички вече заразно заболяване. Въпреки всичко Господ е същият вчера, днес и вовеки, както четем и в посланието на светите апостоли. Така че независимо каква е обстановката в света, в който живеем, а промяна на обстановката се извършва много често, имало е много по-тежки ситуации, в които е трябвало да живее човечеството и ги е преодолявало. Независимо от това, че днешните дни са изпълнени с много големи изпитания за всички, не бива да отминаваме и не бива да пренебрегваме тези дни на Страстната седмица, на нашия Спасител и Господ Иисус Христос. Това са дните, в които Той ни показва цялата си любов като доброволно приема и изтърпява заради нас, човеците, без Той да има никакъв грях, никаква вина, но заради всекиго един от нас и заради цялото човечество претърпява и унижението, и посрамването, бичуването и всички онези страдания, които предхождат пък и самото Му разпятие, което е кулминацията на Неговата саможертва за нас. Приемането на смъртта по позорния начин чрез разпятие е наистина едно свидетелство за Неговото крайно снизхождение към човешкия род и всичко това трябва да ни насочи към размисъл едновременно с това, че ние не трябва да забравяме, че това е и нашият път, защото Господ е казал: “Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва”. Но този път, макар и да минава през страданията, през позора на разпятието, той завършва със славата и тържеството на Възкресението.

Въпрос: Навлизаме в седмицата на най-тъжния и на най-радостния ден за християните. Каква е символиката в това двете събития да са толкова близки едно до друго?
Отговор: Тях самият Бог ги обединява. Едното е проявата на Неговото крайно снизхождение към човека, Неговата саможертвеност за човека, Неговата безгранична любов към човека и в същото време проявата на Неговата божествена власт, защото Той като Бог възкръсва, с което побеждава смъртта. Смисълът на всичко това е, че заради нас Бог стана човек, заради нас претърпя най-унизителната смърт, но заради нас и като Бог възкръсна, защото приетите от Него човешко тяло, човешко естество, Той възкреси с всемогъществото си като Бог и с това положи началото на нашето възкресение.
Всички ние ще възкръснем, въпреки че преминаваме през смъртта, преминаваме през страданията преди смъртта си в този свят, това е редът, по който всички минават, това е пътят на целия свят. Но Господ ни уверява, че от там насетне следва тържеството, славата, Неговата слава, която Той споделя с нас, като ни призовава да бъдем заедно с Него не гости, а сънаследници в неговото царство и това е смисълът на Възкресението, че Той възкръсва, но уверява ни, че и ние ще възкръснем и ще живеем вечно с Него.
Въпрос: За първи път от десетилетия православният свят ще празнува Великден в една особена обстановка. Как да съумеем да преживеем щастието на Възкресение Христово? Ще помогне ли наближаването на празника за душевния мир на хората в тази различна ситуация?
Отговор: Аз съм убеден, че наближаването на Великден ще помогне, стига обаче всеки един човек да се обърне наистина със сърцето си, с душата си към Христос. В последните мигове на своя живот, последната вечеря заедно със светите апостоли, той в завършването й казва: “Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както дава светът. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши”. Тези думи трябва да ги чуем и ние много добре, че Христос ни дава Неговия мир и ние, ако желаем, в Него можем да имаме този мир. Но не и мир и уравновесеност в този свят. От самия този свят не можем да очакваме, защото казва Господ: “Аз ви давам не както този свят ви дава”. Този свят виждаме какво ни дава – тревожност, страх, паника, несигурност, променливост, която ни държи в едно особено недобро положение и със сигурност ни потиска чрез страха от една страна от неизвестното, от друга страна от края на всеки един човешки живот. Тъй че Христос ни казва, че това, което Той ни дава, то е вечно, то е онези ценности, които са най-полезни, най-необходими за нас, водещи в нашия живот.
Това е нашето упование и затова в тези дни, въпреки трудностите, които преживяваме, аз съм убеден и така състрадавам на всички, които наистина преживяват драматично тези дни с цялата им сложност, нека да възложи упованието си на Христос, доверието в това, което Той непрекъснато извършва за нашето добро и за нашето спасение. Това да ни даде надеждата, че независимо по какъв начин ще проведем празника на Неговото Възкресение спрямо други години, никой не може да ни отнеме радостта от Възкресението Христово. Уверен съм, че този, който със своята искрена, лична молитва се обърне към Христос, независимо дали ще остане у дома, дали ще отиде на църква, дали някаква друга форма на лично преживяване ще успее да открие в тези сложни дни, Господ няма да отнеме радостта от Възкресението от никого и дай Боже да изпълни сърцата на всички ни с пасхалната радост, но и с много надежда за дните след преодоляване на това изпитание, в което се намираме.
Въпрос: В тази връзка празникът в храма или извън него да бъде? Какво бихте казали вие?
Отговор: Трудно е да се каже, да се наложи някаква мярка, която да бъде за всички. Видно е, че всички се съобразяваме с голяма част от ограниченията, може би голяма част от хората с всички ограничения, които се въведоха за
по-бързо преодоляване на настоящия проблем. Тъй че въпросът да бъде на личен избор, но отговорно направен избор, с преценка по съвест, и то добросъвестно, от всеки един къде да проведе празника, дали в дома, дали все пак да отиде до храма.
Ние не настояваме по отношение на никого да бъде непременно в храма, нито пък ще се сърдим на когото и да било, ако прецени, че е по-добре да остане у дома. Всеки има своето съображение и своето решение в тази ситуация.
Призивът ни към всички обаче, които излизат от вкъщи и за да отидат в храма или по какъвто и друг повод е да бъдат много внимателни и съобразителни по отношение на това, че трябва взаимно да се опазим. Да се съобразяваме с дадените предписания и наложените ограничения. Нека всичко това да имаме предвид да бъде спазвано с много търпение, с много разбиране към всеки един човек, така ще запазим и нашия душевен мир, така ще можем да бъдем полезни и да не навредим по никакъв начин, нито телесно, нито душевно и на нашите ближни./БТА