Преди 25 години завърши обсадата на Сараево от сръбската армия. През четирите години на терор, глад и убийства там загинаха над 11 000 души. Тези жертви днес са до голяма степен забравени, пише Мелина Борчак.
Босненският поет Абдулах Сидран ненапразно казва: “Нашето минало никога не може да отмине”. Защото последиците от него са видими и до днес. В края на 1991 година Радован Караджич, който тогава е председател на Сръбската демократична партия, открито заплашва в парламента да унищожи военно “мюсюлманския народ”.
На гражданите на Босна не им остава друго, освен да се борят за независимостта си от Югославия. В отговор на това сръбският президент Слободан Милошевич изпраща югославската армия срещу обявилата вече независимост Босна. Мирните демонстрации на босненците са окървавени от куршумите на югославската армия.
Сараево става жертва на най-дългата обсада в по-новата история на Европа – четири години терор, глад, изтезания. Половин милион бомби и снаряди унищожават града. 11 541 души, сред които и 1601 деца, биват убити. 50 000 души са ранени. Сараево е бил обграден от всички страни с танкове, ракетни установки и снайперисти. Градът е разположен в долина, така че убийците в планината са имали перфектна видимост към беззащитните жертви.
Раните на войната са видими и до днес
И до днес в Сараево се виждат разрушените къщи и руините. Усещат се и нелечимите травми на хората, преживелите обсадата, пише Мелина Борчак в емоционално есе за „Тагесцайтунг“. Гледката към планината Требевич също й напомня за извършения тогава геноцид, защото именно там се събирали бойците на Милошевич, Караджич и Шешел.
Сред тях бил и един млад мъж, който доброволно напуснал мирната Сърбия, за да замине за Босна и да се включи в битката в помощ на своите съпартийци. По-късно той става министър на информацията в правителството на Милошевич. Според Human Rights Watch, тъкмо по негово време е заведено дело срещу петима главни редактори, чиито вестници си позволили да нарекат избитите албанци “хора”. Обвинението срещу главните редактори било, че са допуснали дезинформация.
„Този мъж се казва Александър Вучич и днес е президент на Сърбия. Той и до днес отрича да е имало геноцид в Босна и подкрепя сръбските сепаратисти и националисти. Въпреки това европейски функционери позират пред камерите с него, без дори да споменават за извършените престъпления“, отбелязва с горчивина Борчак.
Показателно е, че депутати от хърватските и сръбските партии в босненския парламент отмениха закон, обявил отричането на геноцида и прославата на военните престъпници за наказуемо деяние. Политиците от ЕС мълчат и по този въпрос.
Отричането на престъпленията води до нови престъпления
Името на Милошевич се е превърнало в синоним за геноцид, масови убийства и войни. Но той не е бил сам в тези престъпления. И днес по-голямата част от сърбите отричат геноцида и масово твърдят, че е ставало дума за гражданска война, в която всички замесени страни са били еднакво замесени и жестоки.
Случилото се в Босна обаче продължава да поражда насилие и до днес.
Избиването на мюсюлмани по времето на войните в бивша Югославия де факто служи като вдъхновение за крайнодесни националисти от по-ново време – за престъпниците, избили невинни хора в Ютьоя, Крайстчърч, Хале. Затова геноцидът в Босна си остава актуална тема и днес, пише в заключение Мелина Борчак./Дойче веле
