-
Липсата на собственически титул създава пречка за инвестиционни намерения, общината се грижи за сградите, каза кметът Георги Кабзималски
Община Рила е предпиела постъпки за придобиване право на собственост върху поземлени имоти на територията на закрития Дом за възрастни хора с психични разстройства. От 6 години сградите на дома стоят под ключ. Официално домът е закрит през 2012 г., а домуващите са преместени в град Рила. Мястото е разположено над село Пастра сред разкошна природа.
Заради липса на собственост върху част от земята, на този етап община Рила е с вързани ръце да придвижи каквито и да било идеи за бъдещето на терена. Сега сградите стоят заключени, а първото, което виждат туристи, тръгнали към язовир „Калин”, е изтърбушена ретро линейка, паркирана пред една от постройките. Според собственика на вехтошарница „Шедьовъръ” Валентин Балабанов от Рила специално тази кола няма никаква стойност. Въпреки че дори и цялата в ръжда, старата линейка е впечатляваща гледка.
„Моделът е „Волга”, произвежда се от 1972 до 1987 г., предназначението е за линейка. Конкретната кола е в много лошо състояние и не представлява интерес като ретро автомобил, още повече има предложения за продажби на същата марка и модел в прекрасен вид и функционално състояние. По различните форуми цената на този модел в добро състояние варира от 500 до 10 000 лв. Този изоставен автомобил обаче не може да бъде спасен”, коментира за „Вяра” Валентин Балабанов.
Потърсихме коментар и от община Рила какви средства отиват за поддръжка на сградите, каква ще бъде тяхната съдба – възможно ли е мястото да привлече бъдещи инвеститори и как общината се справя със стопанисването им. Ето и официалния отговор на градоначалника Георги Кабзималски: „Сградите са общинска собственост. Те са двуетажни, като три от тях са с предназначение: Заведение за социални грижи и една – сграда за битови услуги.
Община Рила се легитимира като собственик на сградите, както и на един от поземлените имоти, върху който е изградена една от тях с актове за общинска собственост, т.е. към момента не е изключителен собственик на останалите три поземлени имота. Предприети са действия по придобиване право на собственост върху тези имоти. В качеството си на собственик общината се грижи за опазването на имотите с позволените от закона средства и мерки, в рамките на финансовата си възможност.
Липсата на собственически титул и в тази връзка – липса и на основания и ред, установени от закона, не позволява да се предприемат действия по управление и разпореждане с тези имоти. Това създава пречка за осъществяване на каквито и да било идеи, инициативи, както и инвестиционни намерения и проявен интерес по отношение на имотите, каквито не липсват”.
От време на време през територията на закрития дом минават туристи, тръгнали да търсят път към най-високо разположения у нас язовир „Калин” на 2394 м н.в. Някогашната столова на бившия дом за психично болни хора в момента е съвсем празна. В помещението може да се влезе, тъй като вратата е отворена, останали са само радиаторите и надпис „мама”, надраскан на стената. До столовата се намира клубът по интереси, който е заключен. От прозореца обаче може да се види, че на стената виси календар от 2011 г., по пода има разхвърляни книги, играчки и празни кутии от цигари.
Другите сгради също са заключени, в една от тях през прозореца може да бъдат забелязани стари инвалидни колички, медицинско бюро… Сградата до ръждясалата линейка е с рухвал таван, но мястото е оградено с мрежа, така че не представлява опасност за случайните преминаващи.
Преди години до дома стига дори кола на „Гугъл Стрийт Вю”. Заснетите от екипа снимки от функционирация по онова време дом са качени в мрежата, заснети са и част от домуващите. От различни публикации става ясно, че през 2009 г. издръжката на човек в дома е била 6000 лв. годишно. В дома по това време са работили 42-ма души, 17 от тях са санитари, 7 медицински сестри, домакин, готвач, но не е имало психолог. В последните години на своето съществуване домът в Пастра влиза в полезрението на различни правозащитни организации. Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев нарича тогава дома в Пастра – „Склад за хора”. “Гледката в Пастра е страшна, а там живеят над 70 души.
Основната вина е на Министерството на труда и социалната политика. С остро писмо до тях ще настовяме да се изпълнят препоръките на Европейския комитет по предотвратяване на изтезанията, откъдето на няколко пъти посещават дома в община Рила”, заяви тогава Кънев.
В Европейския съд за правата на човека се се водили няколко дела от пациенти на дома “за нечовешките условия на живот” срещу социалнато министерство. В два последователни доклада на мисии на Съда по правата на човека в Страсбург през 2003 г. и 2004 г. условията в дома в Пастра са определени като “отвратителни и крайно неприемливи”.
