Вечерня за Гергьовден отслужиха в сапаревобанското село, жените от фолклорната група виха хоро около храма
Вечерня за Гергьовден бе отслужена на 5 май в черквата в Овчарци. Празничната служба, посветена на св. Георги Победоносец, води свещеникът в храма Ивайло Пиперков. Негови помощници бяха певиците от женската фолклорна група към местното читалище. Пременени в народни носии, жените възхваляваха с песните си светеца воин и благославяха за здраве и берекет. Играейки хоро, те обикаляха църквата. Свещенослужителят освети и питки и фураж за животните, донесени от овчарчанки и подредени в черковния двор.
„Гергьовден е много почитан празник в Овчарци и това е много стара наша традиция, която не се среща на други места в района. Откакто служа в черквата, в навечерието на Гергьовден винаги има вечерня, с песни за св. Георги и обикаляне около черквата. В нея участват само жени, с изключение на свещеника. Сега малко преди приключването на службата леко заваля, което е благодат за житата”, каза отец Ивайло.
На 8 май, когато в Овчарци ще отбележат храмовия празник на черквата „Свети Йоан Богослов”, се очаква и тежката дума на Софийската митрополия за бъдещето на уникалния мраморен кръст на пода на храма, който бе открит в края на миналата година при ремонт. „На храмовия празник в събота чакаме владиката. Белоградчишкият епископ Поликарп и викарий на Софийския митрополит ще води службата в черквата и очаквам да ни даде отговор на въпроса какво да направим с кръста. Както съм казвал, тъй като е на пода и не бива да се стъпва върху него, той трябва по някакъв начин да се предпази. Има много варианти – да се сложи стъкло, да се огради със специално желязо, но решението е на владиката. Той ще каже какво да предприемем. Иначе ремонтът продължава”, обясни Ивайло Пиперков.
Припомняме, при стартиралия през ноември м.г. ремонт на пода в църковния храм „Свети Йоан Богослов“, под стария дъсчен под изникна кръст. При това буквално пред стола на владиката.
Според каноните кръстът Господен не може да се настъпва и няма църква у нас, върху чийто под да е разположено разпятие. Кръстът е голям малко повече от метър и е част от каменния под, който е бил полаган при градежа на храма преди 139 години. Каменните късове са докарвани от района на Седемте езера.
Кръстът е красив, симетричен, от бял мрамор, с издялани по него елементи, наподобяващи цветя, и сам по-себе си се отличава от настилката.
Юлияна КОЛЧАКОВА