-
Отец Ивайло Пиперков: Надяваме се Синодът да ни отпусне 10 000 лв. за довършване на ремонта на този величествен храм
-
В черквата има две чудотворни икони – на света Богородица и на света Петка, казва свещеникът
Уникалният каменен под в черквата „Свети Йоан Богослов“ в сапаревобанското село Овчарци, част от който е мраморен кръст, ще бъде запазен, съобщи свещеникът в храма отец Ивайло Пиперков. Стана ясно, че църквата се нуждае от още средства за довършване на ремонта. Затова преди дни е изпратено писмо до Светия синод и патриарх Неофит, с което се настоява да бъдат отпуснати 10 000 лв. Отец Ивайло разкри и още нещо – в храма, който догодина ще чества 140 г., има чудотворна икона на света Петка.
„Мнението на хората в Овчарци, както и на други вярващи, които посещават храма ни, е да бъде запазен автентичният под. Поръчали сме ново дюшеме, заплатили сме 4000 лв. за него, но ако трябва, майсторът ще го продаде. Всички, с които разговарям, смятат, че уникалният под трябва да остане. Плочите са запазени, добре фугирани с вар, защото преди 140 г., когато е строена църквата, не е имало цимент. Сега им е нужно само едно почистване. Необходимо е обаче и становището на специалисти, които да извършат проучване.
На централния вход – отляво и отдясно, открихме и други находки – изображения, наподобяващи слънце или детелина с по 5-6 листа. Това е символика, за която трябва да кажат мнението си компетентни хора. Все още очакваме Бeлoгpaдчишĸия eпиcĸoп и виĸapий нa Coфийcĸaтa митpoпoлия oтeц Πoлиĸapп, чието мнение също е изключително важно за нас и задължително ще се съобразим с него. Както знаете, той трябваше да бъде тук на 6 декември, Никулден, но тъй като е много ангажиран, не успя да дойде. Същевременно се надяваме Светият синод да ни помогне за довършването на ремонта на този величествен храм. Преди една седмица изпратихме писмо до Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, с което искаме да ни отпуснат 10 000 лв.”, каза още отец Ивайло.
Средствата, които искат овчарчани, са за стълбището на чардака, амвона и др. довършителни дейности. „Предстои да монтираме наново столовете в църквата. Критично е състоянието на стълбите за чардака и техният ремонт е належащ. Малко хора знаят, че там има чудотворна икона на света Петка. Повечето вярващи са запознати с това, че имаме чудотворна икона на света Богородица, но за света Петка не знаят. Стълбите, които водят до чардака, обаче са изгнили и е опасно за вярващите. Те не могат да стигнат до иконата. Изгнили са и дъските на пода на амвона, който ползвам по време на някои от службите. Лятно време тук идват много туристи – природата ни е много красива, и имаме много посетители и в черквата. Те не могат да се докоснат до иконата на света Петка”, посочи свещеникът. Духовникът обясни още, че преди 5 г. е направен външен ремонт на черквата и оградата. Сега е сменен покривът, поставени са нови цигли, изолация от воалит и др.
Отчето подчерта, че в църквата в Овчарци са запазени ритуали, останали още от първия свещеник, служил в църквата, който преди това е бил монах на гръцкия остров Атон. Традицията в Овчарци е службата на Рождество Христово да започва в 5 часа сутринта, когато все още има звезди – заради пътеводната звезда, описана в Библията. На Богоявление овчарчани са на реката за хвърляне на кръста още в 8,30 часа сутринта. На Разпети петък вярващите носят цветя за символичното погребение на Иисус Христос през цялата нощ и тези цветя се раздават в събота. Докато в другите черкви ритуалът се прави в петъчния ден.
Свещеникът с гордост отбеляза, че в Овчарци, чието старо име е Селище, има пет параклиса – „Света Богородица”, „Свети Иван Рилски”, „Света Троица”, „Свети Никола” и „Свето Възнесение Господне”. „На храмовите празници на всички параклиси правим курбани. Параклисите ни се поддържат благодарение на дарители. Искам да благодаря на дарители като Йордан Кацарски, който има строителна фирма и поддържа параклиса „Свети Иван Рилски”. Благодарен съм на кмета на община Сапарева баня Калин Гелев – помогна ни с материали за навеса до параклиса „Свети Никола”. Благодаря и на земеделския производител Никола Грошков, на Тони Кацарски, който направи чешма до един от параклисите, на Стефан Йовичин и неговите приятели, защото те ремонтираха параклиса „Света Богородица”, Отец Пиперков отправи благодарността си към всички дарители, спомоществователи, както и на хората, които помагат за неговия ремонт и реставрация. Той служи в църквата „Свети Йоан Богослов“ от 26 години.
Припомняме, че преди повече от месец при започналия ремонт на пода в храма „Свети Йоан Богослов“ и махането на изгнилото дюшеме работниците откриха мраморен кръст. Разпятието е част от каменния под и се намира пред владишкия стол. И тъй като канонът забранява да се стъпва върху Христовия символ /заради това в страната няма църква, върху чийто под да е разположен кръст/, в селото бяха изправени пред дилема. А именно – да поставят нов дъсчен под или да запазят автентичната каменна настилка, като поставят стъкло върху кръста, за да не се стъпва по него. Кръстът е красив, симетричен, от бял мрамор, с издялани по него елементи, наподобяващи цветя, и се отличава от настилката. Големината му е малко повече от метър и е положен там при градежа на храма. Каменните късове на пода са докарвани от района на Седемте езера.
За църквата „Свети Йоан Богослов” се знае, че е строена през 1881 г. от майсторите строители Кирияку и Малце от село Крушево, Дебърско, и от боголюбивите жители на селото. Черквата е шедьовър на възрожденската архитектура. Нейните майстори са представители на Дебърската художествена школа от 18.-19. век. Те са майстори строители, живописци и резбари, предаващи изкуството си от баща на син. Интериорът е грациозен, а с построяването на кубето през 1960 г. от майстор Цане Раков тя става видима за всички, четем в описанието на храма, което е достъпно на сайта на община Сапарева баня.
От тази публикация става ясно, че стенописите по интериора и по интересния свод са дело на самоковски зографи, може би на Никола Образописов. Изографисването е с постни бои. Построена е върху основите на стара черква, сегашната запазва името си „Свети Йоан Богослов”. Край старата черква имало училище, в което са учели 10-15 ученици. Храмът представлява трикорабна псевдобазилика със сравнително малка полукръгла апсида. Притворът е нов. Стенописите са от 1882 г. и представляват 54 сцени и 22 медальона. Иконостасът, среден по големина, е рисуван и украсен с едра хубава резба. Осемте цокълни табла са със сцени от Шестоднева.
Иконостасните икони са оригинални по стил от неизвестен възможно самоковски художник. Царските икони са 6. Малките икони са 35 и целувалните 9. Архиерейският трон и два целувални иконостаса са украсени с резба и имат по една икона.
Строителството продължава 3 години. Освещаването на храма става през 1883 г. от самоковския митрополит Доситей.
Юлияна КОЛЧАКОВА
