Оперният певец Диман Панчев: Аз съм дупничанин с главно „Д“

Гледката към Рила изпълва сърцето ми до пръсване
Обичам стария център на Дупница – такъв, какъвто е в платната на художника Алцек Мишев

Диман Панчев е български оперен певец, бас. Пял е в Софийската национална опера, Пловдивската опера, Русенската опера, а в момента е в състава на Държавна опера-Бургас. С всички тях е обиколил световните сцени – Италия, Испания, Австрия, Германия, САЩ… Участвал е в концертни изпълнения с Микис Теодоракис и Франциска Арайза. Има над 700 участия във фестивали за църковна музика. Носител на първа награда на конкурса Callosa de Sarria, Аликанте, Испания – 1997-а и Елена Образцова, Финалис Ирун, Испания – 1998 г.

Всички пътища водят към Дупница. Поне за мен е така, защото градът е свързан с миналото и настоящето ми. От първия поглед на мама, която ме научи да обичам хората и музиката, през детството в нашата махала – Панчевата, където с хлапетиите гледахме филма „Под игото“, а после тичахме по улиците боси и щастливи, правехме си калпаци, саби…

Помня Базовото училище и гимназията, където свирех в духовия оркестър. Учителка по музика ми беше Лиляна Дяковска, майка на оперния певец Любомир Дяковски. Тя ме заведе в София на първата опера в живота ми – „Травиата“.
Любимото ми място бе несъществуващата вече площадка срещу Спортната зала. Там се правеха концерти, дискотеки, мачове. А в самата зала тренирах баскетбол – бях в младежкия отбор. Много обичам Градската градина, Часовниковата кула, стария център на Дупница – такъв, какъвто е в платната на художника Алцек Мишев. Лятното кино, кино „Марек“, чиито афиши се рисуваха на ръка, театъра с неговите 400 места и въртяща сцена. Църквата „Св. Георги“, в която пеех заедно с отец Анани – на един Великден изпях „Христос воскресе“ и това наистина бе свят миг за мен. Ловния дом, където с баща ми ходехме на скара като „награда“ за отличен успех. А когато минавам край Околийската къща и пред очите ми се разкриват площадът и Рила планина – тази гледка изпълва сърцето ми до пръсване.

Аз съм дупничанин с главно „Д“. Гордея се с хората на Дупница – Арон Аронов и Михаил Чомаков, Леа Иванова и акад. Наджаков, Невена Коканова и Димитър Димов, и всички останали. Наскоро мои съученици ми помогнаха в един изключително труден момент. Това са Евтим Китов, Пламен Василев, Ивайло Панайотов и Емил Сапунджиев. Благодарен съм им и се гордея с тях.