Паметта на Св. Георги Победоносец бе почетена и в с. Ваксево, община Невестино, информираха от Кюстендилска духовна околия. Водосвет за здраве и благословение на събралите се християни отслужи архиерейският наместник Архимандрит Исаак, в съслужение с иконом Светослав Григоров, председател на храм “Успение Богородично”, гр. Кюстендил, местния свещеник Димитър Коларски и дякон Мирослав Костов.
На духовното събрание присъства Димитър Стаменков, кмет на община Невестино, кметът на с. Ваксево Юлия Испиридонова, жители и гости. Осветен бе и курбан за здраве.
Според преданието, над Семенската махала на с. Ваксево е имало манастир, издигнат в чест на Св. Георги Победоносец. Няма сведения точно по кое време е възникнал манастирът. Предполага се, че е било през Второто българско царство (XII-XIV в.). По уверение на Стоян Николов, някогашен главен учител в централното ваксевско училище, в района на манастира са били открити две медни монети, датирани от Археологическия музей към цар Иван Асеново време (1218 – 1241 г.). При оран са разкрити глинени тръби, по които е докарвана вода до манастира от близкия карстов извор при Михтарска махала. Това накарало собственикът на нивата, през която преминават тръбите, да разкопае по-дълбоко и да открие голямо каменно корито. Намирани са и огромни кюпове с вместимост до 600 литра. Всичко това свидетелства за старинния произход на манастира. Според преданието при установяването на османската власт по тези земи турците изгорили манастира заедно с всички негови стопански сгради, както и други четири черкви. Голямата наситеност на християнски храмове, а и близостта на родното село на Св. Иван Рилски – Скрино, подтиква завоевателите да нарекат тукашното селище “вакъв село” (манастирско село), като това име е възприето и от местните жители, които го видоизменили на Вакъво, а впоследствие – на Ваксево.
По-късно манастирът най-вероятно е бил възобновен. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. към данъка на село Ваксево е причислен и този на намиращ се в близост манастир „Св. Никола“. Може да се допусне, че това е разореният от турците манастир (според легендите), дал името на селото, който по това време (XVI в.) вече е бил възстановен, а днес е известен като „манастир „Св. Георги“. Преданията свързват с поминъка на тукашния манастир редица имена на местности, запазени до наши дни: Конярници, Свинарници, Калугерица, Манастирски ниви и др. Като се вземе предвид важното обстоятелство, че през селското землище е минавал главен път, не се изключва и възможността тукашният манастир да е бил скит или метох, подопечен на някой по-голям манастир като светата Рилска обител или близкия Руенски манастир. До средата на XX в. църквата е била в развалини, виждали се основи широки 0,80 м., а стените били запазени на височина до 1,20 м. По-късно от западната страна на старинната църква е пристроена нова част (притвор). В олтара е частично оцелял стенопис с изображението на „Богородица Ширшая Небес“.
Стенописите са датирани от времето след първоначалното разрушаване на манастира, когато е съграден наново, това е най-вероятно в периода XVI-XVII в.
Краси Ценкова
