Днес се навършват 216 години от рождението на Ильо Войвода.
Неговото име е тясно свързано с цяла Югозападна България и особено с град Кюстендил.
Наричат го „последния хайдутин” и „войводата на войводите”.
Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо Войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо, е роден на 28 май 1805 г. в гр. Берово (днешна Република Северна Македония), в историческата област Малешево. През 1850 г., защитавайки близките си, влиза в конфликт с османската власт. Събира малка дружина, с която броди из Малешевско, Пиянец и Осогово, а сестра му Мария Попгеоргиева е байрактар. По време на Руско-турската война е командир на всички сборни опълченски чети. Участник е като доброволец и в Сръбско-българската война (1885 г.), когато вече е на 80 години. Многократно е награждаван с ордени за храброст. В Кюстендил се заселва със семейството си след Освобождението през 1878 г. и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание, в което също взима участие. Там и издъхва на преклонна възраст през 1898 г., а погребението му се превръща в събитие от национален характер.
