Пакистански дипломати представиха плода манго и учиха дупничани на крикет

Таекуондистите от Дупница се снимаха с официалните гости.

Временно управляващият посолството на Пакистан в България Марван Алекс Аййаш направи официално посещение в Дупница. Той бе придружен от неговите асистенти Зулфикар Мехр и Акрам Кха. Официалните гости посетиха кмета инж. Методи Чимев и заместника му Крум Милев и им подариха сорт манго, който вирее само в тяхната страна.

Марван Алекс Аййаш на гости на кмета Методи Чимев и заместника му Крум Милев

След това дипломатите разгледаха забележителностите на Дупница. Кметският екип не пропусна да ги разведе и из двете галерии – „Джамията” и „Околийската къща”, където в момента са изложени творби на известния дупнишки художник Николай Янакиев. Гостуването на пакистанската делегация продължи с посещение в ЦНСТ „Надежда”, след което представиха традиционния си плод манго и най-популярния спорт в страната – крикет. Представянето трябваше да се проведе в Парк „Рила”, но поради проливния дъжд бе преместено в Спортната зала.

Пакистанското манго – добър вкус и богата хранителна стойност

Президентът на Българската федерация по таекуондо Слави Бинев и Марван Алекс Аййаш

Пакистан е земеделска страна, а производството на плодове е важна част от този сектор. В това се убедиха всички дупничани, които посетиха местната Спортна зала. Там те имаха възможност да вкусят плода и да опитат няколко напитки, в основата на които е именно една от най-големите пакистански гордости.
Мангото се слави като цар на всички плодове и е една от най-важните плодни култури както в Пакистан, така и по света. То е тропичен плод, който се харесва на повечето хора поради вкуса, аромата и отличните хранителни свойства, които притежава. Отглеждан е в повече от 100 страни в света.
Пакистанското манго е не само добро на вкус, но също така е с богата хранителна стойност. Има няколко вида манго в Пакистан. Някои от най-известните сортове са Синдри, Лангра, Чоса, Фаджри, Самар Баист, Дасери, Сароли, Тутапри, Нийлам, Малда, Колектор и Бенган Фали.

Акрам Кхан (най-вдясно) обяснява правилата на крикета на гостите.

Този плод е силен антиоксидант. Според местната традиция суровото манго, подправено с щипка сол, утолява жаждата и предотвратява загубата на минерали от тялото. Местното манго е с дължина от 50 до 250 мм и може да бъде с бъбрековидна или яйцевидна форма и по-рядко – кръгло. Теглото му варира от 225 до 680 грама. Цветраната резка на върха е изпъкнала и в някои сортове стърчи от мангото. Кожата е восъчна и гладка, а когато узрее напълно – бледозелена или жълта, или с червена окраска, според сорта. Качеството на мангото се основава на оскъдността на фибри и минимален терпентинов вкус.
Временният консул на Пакистан в България Марван Алекс Аййаш разказа, че преработените продукти, които могат да бъдат произведени от манго, включват сос, туршия, сокове, пулп и паста.

Домакинът на Спортната зала в Дупница Васил Стоянов удари с успех няколко топки по време на демонстративната игра.

Неговите асистенти допълниха, че с производство от 1,8 милиона тона годишно Пакистан е сред водещите производители на манго и се счита за автентичното и естественото му местообитание. То се отглежда в пакистанските земи от повече от две хиляди години, а в момента страната вече е четвъртият по големина производител в света след Индия, Китай и Тайланд. От общото производство износът е около 95 000 до 115 000 тона годишно. Износът на манго през 2015-2016 година е достигнал до 48 милиона долара, като основните експортни пазари са Индия, ОАЕ, Афганистан, Великобритания, Турция, Саудитска Арабия, САЩ, Иран и др.
Пакистанците допълниха, че очакват търсенето за износ да се увеличи до 50%, ако се подходи с правилен стимул и експортът се разшири към Япония, Франция, Германия, Беларус и Хонконг.
Повече от половината от зоните с манго в Пакистан се намират в Панджаб (104.9 хиляди хектара), следвана от Синг (50 хиляди хектара) с малки площи в Белучистан (1.4 хиляди хектара) и НУПФ (0.3 хиляди хектара).
Освен на Пакистан мангото е национален плод още и на Индия, Филипините и Бангладеш.

– Пакистански мрамор, нарисуван от трима художници, докато са били на посещение в България.

Слави Бинев: Избрахме представянето да е в Дупница заради шампионите, които този град е дал

Президентът на Българската федерация по таекуондо Слави Бинев бе сред официалните гости на представянето на мангото и крикета. Той разкри, че е съдействал събитието да се състои именно в Дупница. Причината за това е, че местният СК „Гладиатор” е най-успешният български клуб по таекуондо.
„В момента се опитваме да представяме продуктите, които са емблематични за Пакистан заедно с тяхното посолство. Тяхното манго е най-доброто в света, можете да се убедите лично в това. Дупница бе избрана за домакин на това представяне, не и без моята намеса, заради шампионите, които този град е дал. Тук е и единственият световен шампион, който България има – дупничанинът Александър Джорджев. Много благодаря на главния треньор на СК „Гладиатор” Христо Михалчев, който ни помогна в контактите с община Дупница, както и на кмета Методи Чимев за оказаното гостоприемство. Много е хубаво, че дипломатическият корпус слиза сред хората. Това показва, че дипломацията не се върши само на високо политическо ниво, а е за работата и общуването между народите и хората”, каза Слави Бинев.

Състезатели на СК „Гладиатор” и националния отбор по таекуондо показаха уменията си на пакистанци и българи.

Трак арт, или да нарисуваш колата си

Пакистанските гости показаха и друго от традиционните местни изкуства – трак арт. При него колите се боядисват в най-различни цветове и на тях са изобразени фигури или пейзажи. По този начин автомобилите се превръщат в едни движещи се картини и такива гледки са ежедневие по улиците на Пакистан. Пред Спортната зала бе паркиран специално изрисуван „Ситроен” в стила на трак арт.
Във фоайето на спортното съоръжение бяха показани и няколко рисувани експоната от пакистански мрамор. Те са направени от трима художници, които са били преди около месец за втори път в България. Произведенията са показвани на Азиатския фестивал, който се проведе у нас за трета поредна година.

Дупничани се забавляваха, играейки крикет

Асистентите на консула на Пакистан – Зулфикар Мехр и Акрам Кхан, запознаха дупничани с правилата на крикета в Спортната зала. Гостите на града бяха донесли и цялата необходима екипировка, която е нужна за провеждането на един крикет мач и по емоционалния им разказ личеше колко много обичат този спорт.
Президентът на Българската федерация по таекуондо Слави Бинев и представителите на СК „Гладиатор” Теодор Георгиев и Александър Джорджев веднага заеха позиции и направиха няколко демонстративни разигравания под вещите наставления на пакистанците. Домакинът на спортното съоръжение Васил Стоянов също изглеждаше колоритно, след като сложи каска и протектори, а след това удари успешно няколко топки със специалната бата.
След това местни момичета представиха няколко модерни танца пред публиката. Вечерта завърши с демонстрации по таекуондо на част от националните състезатели, сред които имаше и доста представители на дупнишкия СК „Гладиатор”.

Какво представлява крикетът и как се играе?

Крикетът е отборен спорт. В него се използват топка и бухалка. Един мач се провежда на овално игрище с диаметър малко по-малък или равен на 150 метра, в средата на което се намира линията за подаване, която е дълга точно 22 ярда. Играта започва, като единият от отборите батира и се опитва да отбележи максимален брой рънове, а другият се старае да премахне батера от игра и така да намали броя на точките за противника. Точка се получава, като батерът удари топката и тя излезе извън игрището или като батерът удари топката и стигне до другия край на линията на подаване, без да бъде отстранен от игра. След всеки ининг двата отбора си разменят местата. Дължината на един мач е различна в зависимост от формата, в който се играе. Той варира между 20 оувъра до т.нар. „тестов крикет”, в който една среща продължава пет дни. Макар да не е толкова популярна, тази игра се играе в почти всички държави в света, но със сигурност е най-популярна в Пакистан, Индия и Австралия.  Историята на този спорт започва доста отдавна, още по времето на Тюдорите през 16-и век. Но реално данни за нея има от началото на 14-и век, когато е била наричана „крейг” от английското „creag”. Била е играна от принц Едуард Втори. Крикетът бива приет като национален спорт за Англия през 18-и век. Тогава вече има сформирани различни отбори и дори се правят залози за тях. Хората се тълпят да гледат професионалистите и популярността на спорта нараства все повече. В този период се появява и хвърлянето на топката вместо търкаляне. Това налага промяна на дизайна на бухалката. Тя вече става права, тъй като това я прави по-удобна за ползване. Идва момент, в който играта става толкова популярна, а Британската империя – толкова голяма, че крикетът започва да се разпространява и до други точки на планетата като Антилските острови, Северна Америка, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка и Югоизточна Азия, където се утвърждава много бързо като желан спорт. За Златен век на крикета се счита периодът от 20-те години преди Първата световна война. От друга стана, в 21-ви век крикетът е вторият най-популярен спорт в света след футбола.

 

Дъждът не попречи на разходката из Дупница.

Марван Алекс Аййаш: България е много хубава държава

Най-красивите планини са във вашата страна, категоричен е временно управляващият посолството на Пакистан

Временният консул на Пакистан в България Марван Алекс Аййаш даде кратко интервю пред две местни медии, една от които бе „Вяра”. В него той говори за посещението си в Дупница и впечатлението му от нашата страна.

– Каква е целта на Вашето посещение в Дупница?
– Идването ни тук е провокирано от това, че не трябва да стоим само на едно място в България. Решихме да излезем извън посолството в София, за да опознаем повече от българската култура отблизо.
– Може ли Пакистан да си сътрудничи с България и по-конкретно с Дупница?
– Наистина ние гледаме това да се случва, колкото се може повече и в най-различни аспекти. Именно затова обикаляме вашата страна и ходим както в по-малки, така и в по-големи общини. Идеята ни е културната дипломация – да събираме хората на България и Пакистан заедно, да се опознаваме като народи и бит. Затова, освен че днес (б.а. – вчера) се запознаваме с община Дупница и региона, ние ще представим и един уникален плод като мангото. То е част от нашата култура и искаме дупничани да се запознаят с него.
– Харесва ли Ви Дупница, която е в подножието на Рила планина?
– Пакистан има посолство в България от 1965 година. И мога да кажа, че най-красивите планини са във вашата страна. През тези дълги години всичките посланици и техните заместници са разгледали планините тук и са категорични в това. Те са посетили и Рилския манастир и твърдят, че Рила планина е най-красивата. В Пакистан също имаме планини, но изглеждат по много по-различен начин от вашите. България е много хубава държава и много я харесваме.
– Има ли българска общност в Пакистан?

Уредникът на галерия „Околийската къща” Катя Йоцова разказва на пакистанските дипломати за творбите на Николай Янакиев.

– Има една общност, но не може да се каже, че тя е българска и тези хора са точно българи. В Пакистан имаме едно много специално място, което се нарича „Калаш”. Местните претендират, че са потомци на Александър Македонски. Тяхната носия е точно като българската, а жените им изглеждат като българските жени. Дори някои от техните навици и част от културата им приличат на балканските. Може да се каже, че това е най-близкото до България, което може да се види в Пакистан.
– В Дупница хората много обичат спорта. В Пакистан крикетът е най-известен, но има ли и други популярни спортове там?

Пакистанската делегация разгледа галерия „Джамията”.

– Разбира се, крикетът е на първо място. Но освен него, много харесваме хокея на трева. Били сме шампиони и по скуош (б.а. – тенис на стена). Сега развиваме дори и футбола. Също така хората се интересуват и от бокс. Освен културата ни, ние искаме да популяризираме и спорта ни в България. Точно заради това направихме и демонстрация на крикет. Надявам се, че и мангото, и крикетът са се харесали на жителите на Дупница.