На 78-годишна възраст почина най-добрият футболист на Петрич за всички времена и легенда на ЦСКА
На 78-годишна възраст почина най-добрият футболист на Петрич за всички времена и легендата на ЦСКА. Вестта за смъртта на Борис Гаганелов се прие много тежко от спортната общественост в Петрич. Кметът на общината Димитър Бръчков заяви, че ще изкаже последна почит към него и ще присъства на опелото.
Борис Гаганелов е роден на 7 октомври 1941 година в Петрич. В детските си години тренира борба при треньора Богомил Точев, волейбол и лека атлетика. Започва да се занимава с футбол на 15-годишна възраст, а на 16 вече е част от юношите на „Беласица” (Петрич). Негови треньори са Борис Лачев и Георги Гутов. И двамата са дали много за неговото бързо израстване като футболист. Участник в юношеския и младежкия национален отбор. Като футболист в мъжкия състав на „Беласица” привлича вниманието със сърцатата си игра на треньорския щаб на ЦДНА, сега ЦСКА (София), по време на техен зимен лагер-сбор в Петрич. Като войник за кратко е изпратен в „Пирин” (Благоевград). Там изиграва само един мач в „Б“ група.
Има 350 мача и 2 гола в първенството за ЦСКА и 37 мача в евротурнирите. Част е от състава, който се изправя срещу „Интер” на три пъти в полуфинал в турнира за КЕШ през 1967 година.
Гаганелов е седемкратен шампион на България (1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973) и шесткратен носител на Купата на Съветската армия (1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) с “червените”.
Защитникът има 51 мача за националния отбор (1963 – 1970). Негов капитан е на две световни първенства – през 1966 година в Англия при треньора Рудолф Витлачил и през 1970 година в Мексико при треньора Стефан Божков.
През 1965 година получава признанието “Заслужил майстор на спорта”.
След като прекратява кариерата си през 1974 г., Борис Гаганелов започва работа като треньор в школата на ЦСКА. През 1975 г. е назначен за помощник на Серги Йоцов в първия отбор на „армейците“. Работи като асистент след това и на Никола Ковачев.
Бил е треньор на Шумен в „А” група, помощник-треньор в ЦСКА (1993-1994) и помощник-треньор на националния отбор (1980-1982 г.), завършва кариерата си като треньор на отбора на „Армеец” (София).
Спомени за покойния Борис Гаганелов
Петър Жеков – заслужил майстор на спорта, носител на златна, сребърна и бронзова обувка, с насълзени очи коментира: „ С Борис Гаганелов освен колеги бяхме и семейни приятели. Той беше един невероятен колега, който умееше да контактува с всеки и помага с каквото може. На терена даваше всичко от себе си и умееше да ни повежда, макар и при негативни резултати. Гордееше се, че е петричанин. Беше любимец на феновете на ЦСКА. Неговото трудолюбие и кадърност като футболист не останаха незабелязани и той ненапразно беше капитан на националния отбор на България в две световни първенства в Англия и Мексико, където бяхме заедно”.
Атанас Пецовски – рожба на ДЮШ на „Беласица” (Петрич), участник в юношеския и младежки национален отбор, през 1963-1964 г. облича фланелката на ЦСКА и са един до друг в защитния вал на армейския клуб с Борис Гаганелов, сподели: „Заедно тренирахме в юношеския състав на „Беласица” (Петрич). Веднага легендарните футболисти, тогава наши треньори, Борис Лачев и Георги Гутов забелязаха таланта на Борето Гаганелов и още на 16-годишна възраст го качиха при мъжете. В ЦСКА се заварихме аз като войник, а той като действащ офицер и участник в представителния армейски тим. Никога няма да забравя какво направи Борис Гаганелов за мен – по време на контролен мач между олимпийския и юношески отбор на България старши треньорът на ЦСКА тогава Крум Милев го попита за мен. Явно беше казал добри неща и благодарение на него се озовах в армейския тим. Изключително коректен, честен, добър приятел и колега. Искрено съжалявам за това, което се случи с него. Отиде си една голяма личност от този свят”.
Богомил Точев – заслужил треньор, заслужил деятел на физкултурата и заслужил съдия по борба, каза: „Гордея се, че покойният вече Борис Гаганелов е бил мой ученик в гимназия „П. К. Яворов”. Бях негов треньор по борба и по лека атлетика, а по-късно и старши треньор на „Беласица”. Рядко кадърно момче. Стана окръжен първенец на 100 м гладко бягане и отделно на щафета 4 х 100 м. Очите му гледаха повече по футболната топка и според мен той избра правилния път в своя живот. Като сега ми е пред очите как стана сделката с него в хотел-ресторант „Беласица” в Петрич. Това беше по време на зимен лагер на армейския тим и легендарни футболисти като Иван Колев, Кирил Ракаров, Крум Янев и други помолиха да бъде пуснат от ръководството на „Беласица” и се радвам, че това стана реалност и той завоюва най-високите върхове в своята кариера като футболист. Много трудолюбив, ученолюбив и още от първи път се сдоби с диплома за средно образование”.
