Непоказвано до момента писмо на Тодор Александров е част от експозицията, посветена на революционера
Уредникът в отдел “Българските земи XV – нач. на XX век” д-р Елена Александрова откри изложбата „Последният рицар на революцията“ в благоевградския музей. Тя е посветена на 140-годишнината от рождението на Тодор Александров – един от най-емблематичните лидери на революционното дело на българите от Македония. С безспорния си авторитет и непримиримата си воля той успява да възстанови и укрепи Вътрешната македонска революционна организация.
Изложбата включва фотодокументална част, която е изработена от д-р Кирил Алексиев, директор на Регионален исторически музей-Благоевград, проф. д-р Александър Гребенаров и Николета Войнова от Македонския научен институт. Тя пресъздава жизнения път и революционната активност на Тодор Александров. Представени са и оригинални материали от фонда на музея. Акцент сред тях е едно писмо на Александров до Арсени Йовков от времето на Първата световна война. Важно място в изложбата заемат фотографии на дееца като учител в Кратово, като участник в Първата световна война и заедно с четата си. Интерес представляват и фотосите, направени на гроба на Тодор Александров през 1925 г., на които може да се види семейството му, както и дейци на ВМРО. Показани са още печатни издания и образци оръжие от фондовете на музея.
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско. Ученическите му години преминават в Радовиш, в Щип, в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1898 година с отличен успех. В Скопие лично Христо Матов го въвлича в тайните на ВМОРО.
Следват учителски години във Виница, където работи по възстановяване на организацията след Винишката афера през 1897 г., в Кратово, където е член на околийския комитет на ВМОРО, в Кочани и в Щип.
Революционната му дейност започва като четник при Мише Развигоров в Щипско. Той е делегат от Щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг. След 1906 г. Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. При възстановяването на ВМОРО в 1910 г. обикаля с чета Скопския революционен окръг. Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.
По време на Балканската война е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, с която участва в освобождението на гр. Кукуш. С включването на България в Първата световна война през 1915 г. Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на българската армия.
След края на войната, през 1919 година Тодор Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В следващите години се откроява като безспорен авторитет на Организацията. Непримирим е в борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония.
Тодор Александров обявява, че не е подписал лично Майския манифест от 1924 г. и се отказва от контакти с Коминтерна. Въпреки това обаче се стига до разединение в редиците на Организацията. То става причина и за убийството му край с. Сугарево в Пирин планина на 31 август 1924 г.
