Поставят паметна плоча на репресираните в лагера в Дупница

Георги Георгиев и Костадин Костадинов
  • Репресираният Илия Петканов: Хората в затвора до р. Джерман се използваха като роби. Комендантът Гершанов започна с побоищата още първия ден. Началник беше Нешев, извършвал злодеянията в лагера край Ловеч

 

Паметна плоча на жертвите на комунизма, изпращани в концлагера в Дупница, ще бъде поставена близо до мястото, където се е намирал затворът, съобщи лидерът на СДС и общински съветник в града Георги Георгиев. Плочата ще бъде монтирана на една от колоните на железопътния мост, намиращ се над главен път Е-79, по инициатива на СДС – Дупница. Откриването е насрочено за 1 февруари (събота), 9,30 часа, датата, на която се отбелязва Денят за почит към репресираните от комунистическия режим. За да бъде монтиран паметният знак, е нужно решение на Общинския съвет. Във връзка с това предстои внасяне на предложение от председателя на местния парламент Костадин Костадинов. Докладната записка ще бъде разгледана на сесията на общинските съветници на 31 януари.

Трудово-възпитателното общежитие в Дупница е отворено веднага след 9 септември 1944 г., до река Джерман, в днешния квартал „Аракчийски мост” (бивш „Ценеви”). Там са пращани инакомислещите, наричани от управляващите тогава „бивши хора”, които е трябвало да заплатят инакомислието си със загуба на свободата. Лагеристите са били жестоко бити и унижавани като врагове на режима. Сред лагеристите е имало интелектуалци, общественици, духовници, офицери. Строили са жп линията Дупница – Бобов дол. През т.нар. общежитие са преминали над 1600 души – предимно от Дупница, Благоевград, Кюстендил и Перник. Затворът е просъществувал 6 месеца, след закриването му въдворените били преместени в лагера „Куциян” край Перник.

Ето какво пише за дупнишкия концлагер репресираният Илия Петканов:

„Още едно позорно петно трябва да се нанесе върху картата на България. Става дума за основания в началото на 1945 г. лагер в околностите на гр. Дупница край река Джерман. Неговото съществуване доказва, че репресирането на антифашисти в България започва не след 1945 г., а още през пролетта на същата година.

На 10 март 1945 г. в кв. „Княжево” бяхме задържани от Държавна сигурност 105 делегати на Националната конференция на ФАКБ (Федерация на анархистите в България).

След проведеното следствие във временния затвор в Дома на слепите, където осъществихме едноседмична гладна стачка, по-голямата част от делегатите бяхме изпратени в лагера край река Джерман.

По това време в същия този затвор в една килия с наш делегат се намираше известният партизански командир Леваневски. Там бяха и 42-ма поляци – социалисти и анархисти. Началник на затвора беше Стефан Китов от с. Кътина, по-късно печално известен като началник на концлагера „Персин” край Белене. Един бъдещ душевадец започна кариерата си от Дома на слепите.

Всички ние, които попаднахме в лагера, бяхме с досиета в дотогавашната полиция – с многократни задържания, присъди, лагери и интернирания. Тук бе Манол Васев от Хасково, който още в 1932 г. като тютюноработник издаде брошурата „Тонгата”, отричаща работата на парче. През 1953 г., четиридесет дни преди изтърпяване на присъдата си, той бе отровен в Сливенския затвор. Тук бяха и Христо Колев Йорданов – с няколко присъди, освободен на 9 септември от Пазарджишкия затвор, Трухчо Николов – освободен от лагера в Еникьой, Кръстю Енчев от с. Петрово, командир на отряд в Пирин (сега емигрант в Нова Зеландия), Иван Рачев Иванов – починал в емиграция, Къню Бабеков от с. Килифарево, осъждан няколко пъти преди 9 септември, и много други репресирани от полицията. Още първия ден в лагера те бяха бити от тогавашния комендант Гершанов – една зловеща личност, по-късно началник на лагера в Богданов дол. По-късно бяха бити и други от нас, най-тежко беше бит Кръстю Енчев.

Началникът на лагера беше Нешев – също зловеща и екзалтирана личност, за когото се споменава във връзка със злодеянията в лагера край Ловеч. Лагерният режим беше не по-различен от този в другите концлагери. Тук хората се използваха като роби – пресявахме баластра – при много тежък режим, без право на кореспонденция – спомням си как в продължение на два дни пред сградата на управлението лежа неподвижно един железничар, жестоко бит, защото заговорил един от лагеристите”. Разказът на Илия Петканов е публикуван в сайта „Декомунизация”.