Младото момиче сбъдна мечтата си да учи изкуство в Пловдив
Кръвта вода не става – красивото момиче на снимката е потвърждението на тази максима. Джулия Мари Уайт от Съединените щати, която предпочита да я наричат Юлия в България, облече старинна празнична носия от сандъка на баба си и заприлича на оживяла картина на Майстора.
Кръвта на Юлия е силна – банскалийска! Тя е потомка на една от най-знатните фамилии, с които е свързана историята и съвремието на Банско. Няма човек в Банско, който да не помни знаменития й дядо – Борислав Икономов, с неговата артистична и бохемска душа. Всеки знае баба й Незабравка Икономова – една от емблематичните фигури на Банско, която продължава да поддържа огъня на традициите чрез активното си присъствие в социалния живот на града и споделените спомени в снимки, песни и разкази. Живата връзка на тийнейджърката с Банско поддържа и майка й – Даря Икономова-Уайт, доктор по психология и професор в Либърти Юнивърсити в Линчбърг, Вирджиния, чиито интереси в научната й работа я водят до многобройни срещи и изследвания в Банско и Пиринска Македония.
Джулия Уайт завършва през юни с отличие и медал 12-и клас в своя град – университетския Харисънбърг, Вирджиния. Дискретно, но с ясна заявка за бъдещите намерения на абитуриентката, е изрисуваната лично от нея шапка при дипломирането. Въпреки всички възможности да продължи образованието си в родната си страна на неограничените възможности, младата американка има едно-единствено желание – да учи изкуство в Пловдив. Изобразително изкуство в Художествената академия – това и нищо друго като вариант, е категоричният избор на артистичната Джулия. С отлична диплома и богато портфолио от свои рисунки, Джулия идва през лятото отново в България. Този път не за ваканция в Банско, а за да извоюва място в Художествената академия в Пловдив. С огромна радост от двете страни на океана близките й посрещат новината, че е постигнала отлични резултати и от есента ще бъде част от класа по живопис в АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев”.
По ирония на съдбата учебната година за Джулия обаче започва още през юли, макар и неформално. Причината – всички лекции и упражнения са на български, а Юлия, както решава да бъде наричана вече американката, не се чувства уверена в знанията си на езика. „Вината“ за това е на баба й – неподражаемата Нези Икономова, която заедно с певците от групата на Иван Мацурев обиколи света и прослави банската песен, и естествено, научила внучката си на бански. Колкото и красив и богат да е банският говор, той се оказва проблемен за момичето извън Банско. Оправданието на Нези е, че никога не й минавало дори през ума, че някой от внуците й ще дойде в България за нещо различно от ваканция. Така или иначе въпросът трябва да бъде решен до началото на учебната година. Женският съвет от три поколения бързо взема правилното решение – внучка, майка и баба тръгват на пътешествие из България, за да може Юлия да опознае и обикне още повече втората си родина и да свикне да общува на български. Всеки ден от пътуването носи на младата американка увереност, че не е сгрешила, като е решила да дойде в България, а античният, възрожденски и съвременен Пловдив е наистина правилният избор.
Краят на тийнейджърската възраст за Юлия е блестящ по американски, а в началото на новия житейски етап започва да прозира все по-видимо истинската вътрешна сила, която дават дълбоките и здрави корени.
