Всяка година в навечерието на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание стотици жители и хора, родово свързани със селата Кремен и Обидим, се събират в местността Харами бунар в Пирин, за да почетат подвига на илинденци.
Тази година съборът ще бъде проведен на 31 юли и в него са поканени да участват всички, които искат да бъде запазена историческата памет за борбата за свобода на Пиринския край.
Харами бунар е мястото, където българските чети влизат в сблъсък с турска войскова част по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Според историческите източници през 1901 година войводата на ВМОРО Иван Апостолов (Копаран чауш) основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков. Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлог с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.
В Кремен е организиран склад за пушки, муниции и снаряжение, докарвани предимно от България или закупувани от самата Османска империя. Складът в Радоновата къща е под опеката на местните ръководители учителите Благой Хр. Джугданов и Георги Гл. Москов и на Копаран чауш. През първата половина на февруари 1903 година в Кремен идва Гоце Делчев с чета, в която е кременецът Иван Ф. Радулов. Гоце отсяда у Радонови, а четата е настанена в къщите на Георги Т. Юсев, Благо Ценкин и други. В Кремен отсядат и чети на Върховния комитет. Малко преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание в селото отсяда четата на Стоян Мълчанков. Предадена е от ратая Кушан и в селото пристига войска. Много кременци са арестувани, отведени във Филипово, а после в Неврокоп и измъчвани в продължение на 90 дни, след което свободата им е откупена от селяните.
Два месеца преди избухването на въстанието 200 кременци и обидимци са извикани от Яне Сандански за военно обучение в местността Изворето. Сформирани са две чети, оглавени от кременците Благой Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш. В разгара на въстанието, в средата на септември, обединените чети на Михаил Чаков, Иван Апостолов, Никола Пазарджиклията и Стоян Мълчанков, наброяващи около 150 души, с активното участие на революционния комитет в с. Обидим и местното население нападат турския гарнизон в селото, като обграждат казармата и училището, където квартирува войската. След ожесточен бой гарнизонът е разгромен. С малки загуби въстаниците напускат селото, като подпомагат жителите му да се изтеглят в Пирин. На другия ден селото е разграбено и опожарено от турските войници и башибозук. След боя в с. Обидим на 16 септември изтеглящите се въстаници забелязват в м. Харами бунар турска войскова част, която се придвижва по шосето от Неврокоп към Банско. Четниците нападат от засада турския аскер и го разпръскват. Пристигналата чета на Върховния комитет, под командването на поручик Любомир Стоенчев, помага на избягалото население да се изтегли в България.
