По грамажа ще ги познаете: как се стига до шринкфлация

Да ви е правило впечатление, че в някои заведения салатите, порциите и десертите започват да се смаляват, но цените като цяло се запазват? Или че пакетчетата ядки все по-често не са по 100, а по 90, 85 или 80 грама? А у нас вече отдавна свикнахме, че самунът хляб не е 1 кг, кофичката кисело мляко е от 400 или 450 грама, а когато е 500, получаваме “бонус”.
Някои го забелязват, други не, но това явление е факт. Особено във време на висока инфлация. Нарича се “шринкфлация” и изобщо не е ново, а се появява периодически във времена на криза, когато компаниите трябва да се борят с високите цени на суровини, транспорт и труд и естествено прехвърлят тежестта върху потребителите.
Създаден от британската икономистка Пипа Малмгрен терминът описва ситуация, при която производителите намаляват качеството или количеството на даден продукт, за да запазят цената му, като се надяват, че потребителите ще продължат да го купуват, тъй като са свикнали с него.
А сега навсякъде по света е време на мащабна “шринкфлация”, подхранвана от глобалната инфлация, която се оценява на 7 на сто през май, според Асошиейтед прес, която цитира “Стандарт енд Пуърс Глоубъл” (S&P Global).
В САЩ, например, малката кутийка с кърпички “Клийнекс” (Kleenex) вече съдържа 60 броя, а допреди няколко месеца те са били 65. Плодовите млекца “Чобани флипс” (Chobani Flips) пък са се свили от 150 на 130 грама.
Във Великобритания “Нестле” (Nestle) намали пакетчетата кафе “Азера американо” от 100 на 90 грама, а в Индия популярният сапун “Вим” спадна от 155 на 135 грама.
“Шринкфлацията идва на вълни. В момента сме на гребена заради високата инфлация”, казва Едгар Дуорски, адвокат и бивш помощник главен прокурор на щата Масачузетс, който от десетилетия документира примери за “шринкфлация” на сайта “Кънсюмър уърлд” (Consumer World).
По думите му сегашната вълна е започнала още миналата есен, когато той забелязал, че пакетите зърнени храни започнали постепенно да се смаляват. Дуорски посочва стотици примери за намалени количества при запазени цени. Тоалетната хартия “Котонел ултра клийн кеър”, например, е намаляла от 340 на 312 листа, а кутийката кафе “Фолджърс” е спаднала от 150 на 130 грама, макар и според производителя това количество все така да е достатъчно за 400 чаши.
Според Дуорски “шринкфлацията” е удобен инструмент за производителите, които са сигурни, че потребителите ще забележат повишаването на цените, но повечето няма да обърнат внимание на намалените количества. Фирмите освен това си служат и с друг трик – маркират по-малките пакети с ярки нови етикети, които привличат очите на купувачите.
Точно това направи “Пепси” (Pepsi) с пакетите чипс “Фритос скупс”, които не само намаляха от 500 на 450 грама, а и поскъпнаха, но за сметка на това опаковката им стана по-мамеща и привлекателна.
“Пепси” отказва коментар за “Фритос”, но признава, че постепенно заменя бутилките “Гаторада” от 950 милилитра с такива от 820 милилитра и същевременно повишава цената. Компанията твърди, че промяната е подготвяна отдавна и няма връзка със сегашната криза.
Някъде фирмите са по-директни и оповестяват промените. В Япония, например, производителят на снаксове “Калби” (Calbee) обяви през май, че намалява пакетите с 10 на сто и вдига цената им с толкова заради поскъпването на суровините. През януари веригата “Доминос пица” (Domino’s Pizza) обяви, че кутийките пилешки крилца се свиват от 10 на 8 броя, но цената се запазва. Подобни примери обаче не са много.
Още по-малко са обратните примери. Когато инфлацията спадне, конкуренцията може да накара производителите да намалят цените или да върнат по-големите пакети. Но според Дуорски, когато количеството на един продукт веднъж намалее, то си остава такова дори и след промяна на ситуацията в положителна посока. “Рядко може да видим някоя опаковка да си върне предишния обем”, казва той.
Според Хитендра Чатурведи от бизнес колежа на Аризонския държавен университет без съмнение много компании изпитват проблеми с работната ръка и високите цени на суровините. Но в някои случаи печалбите им растат експоненциално, а това е обезпокоително.
Той дава за пример “Монделийз интернешънъл” (Mondelez International), които през пролетта понесоха сериозни критики за намаляването на размера на популярния шоколад “Кедбъри”, без да намалят цената му. Печалбата на фирмата през 2021 г. се покачи с 21 на сто, но през първата четвърт на настоящата все пак спадна с 15 процента.
В същото това време печалбата на “Пепси” нарасна с 11 на сто през 2021 г. и със 128 на сто през първото тримесечие на 2022 г. “Не казвам, че става дума за печалбарство, но силно мирише на такова”, посочва Чатурведи. “Дали пък те не използват проблемите с доставките и предлагането, за да направят повече пари?”
Без съмнение “шринкфлацията” има и такава цел. Затова четете внимателно етикетите. И най-вече колко точно съдържат пакетите и бутилките./БТА