Уважаеми госпожи и господа,
Моята кауза е Дупница, а мъжкият хор е емблема на Дупница. Така че, защитавайки Дупница, аз не се боря срещу мъжкия хор. Аз съм споделял истини и съм се изказвал за по-доброто бъдеще на Дупница и на мъжкия хор. Ако някой се опитва да преиначава думите ми, това си е негов проблем.
Аз съм се изказвал критично към зам.-министри, кметове, директори и други лица на високи позиции, в Европа също. Но такова поведение никъде не съм срещал. „Да спре да говори“. Остава някой да ми каже да спра да мисля. Това звучи ужасно в демократична България. Аз винаги съм имал ясна и точна гражданска позиция, това го знае и кметът, и неговите заместници и в неправителствените организации никой не ме е заплашвал със съдопроизводство. Мъжкият хор има сериозни художествено-творчески и организационни проблеми, каквито не е имал при нито един от другите диригенти.
Мъжкият хор е създаден през 1894 г. към черквата „Покров на Света Богородица“, първо като черковен хор, а след това и светски. А моят прадядо, Темелаки Хаджи Георгиев, по майчина линия, е от родовете първостроители на гр. Дупница и спомоществовател в изграждането на посочената по-горе черква.
Тази година ще отбележим 125 години от началото на хоровото изкуство в града. То е автентичният духовен корен в изграждането и развитието на духовната култура в Дупница. А настоящият мъжки хор занимава медиите със себе си и диригента. Питам „Това ли е емблемата на Дупница, използвайки интригата „Спасявайте ни от г-н Чавеев, той ни пречи, като ни критикува репертоарната политика?“. Когато един творчески колектив и диригентът му не търпят корективни изказвания и разговори и „затъват“ в самодоволство и самодостатъчност, си създават сами проблеми със своята художествено-творческа кондиция и бъдеще.
Дупнишкият хор не е експериментален хор. Той е рожба и съдба на цяла Дупница. Така че никой няма право „да господарства над него“ и да се крие под него, дори и да променя неговия профил от хор за школувано пеене във вокална група за забавна музика. Някой друг диригент да е правил такива опити под мотото, че осъвременява хоровото изкуство? Нямам нищо против да се търсят нови подходи, но засега те се оказват неуспешни в художествено отношение. По отношение на репертоарната политика липсва задълбоченост в търсене на подходящи хорови творби, които да отговарят на натюрела и гласовите възможности на хористите.
Къде са хоровите творби „Спокойна нощ“ от Шуберт, „Калакольчик“, „Вечерний звон“, „Ария на Леонора“ от операта „Силата на съдбата“ от Верди, „Ернани“, хоровата творба „Кокиче“ на проф. Георги Димитров – създателя на българската хорово-диригентска школа. Защо не се възстановят песните на композитора Добри Христов, песента „Край Босфора“. Това са малка част от песните, с които сме покорявали европейските сцени.
Никога не съм отричал художествено-творческите постижения на хора. Следя духовния живот не само в Дупница, но и в цялата страна. Не може да си служим понякога с „хитринки“, представяйки участието на хора в празници като на конкурс. Единственият представителен хоров конкурс в България е Варненският майски международен хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“, част от веригата Европейски хорови конкурси. Но за там се иска много работа (понякога много извънредни репетиции), подходящ репертоар по епохи – предкласика, класика, романтизъм, задължителни песни.
Не се вживявайте в ролята на собственици на мъжкия хор. Не скандализирайте с мрачни настроения, емоции и амбиции духовното пространство, а мислете за Дупница.
На добър път в бъдещето!
Стефан Чавеев
Дългогодишен хорист на мъжкия хор, гр. Дупница
Член на Надзорния съвет на Балкански хоров форум и
Сдружение „Национална академия за
интелектуална собственост и творчество”
