-
Здравко, Жулиен и Георги се оказаха най-послушните зетьове, получиха престилка, купа и специално гравирана лъжица, да ги подсеща кои са
За шеста поредна година след възстановяването си се проведе празникът на домозетовците в кюстендилското село Жиленци. Традицията да се събират домозетовците на селото започва през далечната 1965 г. и продължава около 20 години, след което е прекъсната, но се възстановява отново през 2013 година.
“Тази година присъстваха само трима домозетовци, защото явно другите не са ги пуснали да напуснат къщите на тъщите. Но макар и в намален състав, купонът и шегите бяха на ниво”, споделиха организаторите на забавното мероприятие.
Здравко, Жулиен от Франция и Георги се оказаха послушните момчета в къщата на тъщата през годината и бяха пуснати да купонясват. Тримата получиха специални подаръци от организаторите на празника – НЧ „Димитър Каляшки 1920“.
“Все хубави и практични бяха подаръците, които им дадохме, все такива, които ще са им полезни в домакинстването – престилка, купа и специално гравирана лъжица, която да ги подсеща кои са”, каза библиотекарката Валентина Николова.
„За догодина молим всички тъщи да бъдат благосклонни към зетьовете си и да ги пуснат да празнуваме всички заедно“, призоваха Виолина Стоименова – читалищен секретар, и Валентина Николова и допълниха, че все пак се радват, че откакто е възстановен празникът на домозетовците, успяват да го организират, та дори и с трима “завряни зетьове”.
Валентина Николова разказва, че над 60 са домозетовците в Жиленци, като с всяка изминала година бройката им се увеличава. „Много е трудно да ги преброим. Преди време опитахме, но те постоянно идват нови и нови. Специално за този ден изработваме Библия на домозетя на с. Жиленци, която подаряваме на новите, тъй като старите я имат вече. В нея има правилник, клетва, дневен и седмичен режим на зетя, много вицове, закачки и снимки от предишните събирания. Подготвят се и гравирани сувенири, на което е написано мотото на срещата. Можем да се похвалим, че имаме домозетове от Франция, Израел и Сърбия“, обяснява още Николова.
По-възрастни жители си спомнят, че преди много години селата Жилинци и Грамаждано, които са съседни, заедно са празнували този празник на мегдана. В двете села имало много моми, които вместо да спазват традицията и след сватбата да отиват в къщата на мъжа си, довеждали съпрузите при семействата си. Именно оттам дошла и думата домозетове, защото младите мъже отивали да живеят в дома на булката.
