Пернишки актьор стана Илия Бозаджията, шеф Михалчев въртя черпака
За седми път Радомир събра на празник любители на бозата. Стотици литри боза, предоставени от местния производител Валентин Данаилов се изляха в деня, отреден за пиршество на резливата напитка.
Проявата, която бе под надслов “С боза, гозба и песен”, започна “Стойова къща”. В музейния комплекс са изложени всички съдове, използвани за производство на боза – гюмове,текне (корито за размесване на сместа), луб (сито), пармак (дървена решетка), кюския (уред за пресоване), силях (колан за връзване на кръста с отвори за чаши), канела за точене и др. Местни жители демонстрираха приготвянето на боза и хляб по оригинална радомирска рецепта, предаде БТА.
Любители на вкусната напитка се събраха отново пред импровизираната сладкарница на албанеца Али Сербез, смятан за родоначалник на занаята в Радомир. В заведението, както в миналото, отседнаха с охота радомирци и преминаващи през града. Младежи, облечени като бозаджии, разнасяха питието сред хората, а измисленият герой бай Илия Бозаджията пак извиси глас сред множеството. В ролята се изяви актьорът Божидар Попчев. Празникът бе гарниран с кавърма по радомирски, приготвена на място от шеф-готвач Петър Михалчев.
Под звуците на гайди оживя старата градска чаршия. Свои продукти изложиха земеделци и занаятчии от района. Присъстващите на празника бяха поздравени от кмета на общината Пламен Алексиев, сред гостите бе и евродепутатът Александър Йорданов.
Тържеството протече под зоркия “поглед” на двуметровата скулптора на бозаджията, издигната през 2005 г. в центъра на Радомир. Автор на белокаменната фигура на капелатия мъж с гюмче за боза в ръка е скулпторът Евгени Кузманов, който е почетен гражданин на Радомир. Кметът Пламен Алексиев уверява, че това е единственият паметник на бозаджия в света. Поетът Георги Евдокиев е написал стихотворение за бай Илия Бозаджията, а местен композитор съчинил музика към него, за да го превърне в химн на бозата.
Жителите на Радомир усвоили занаята от албанците, за които признават, че са най-добрите майстори на гъстата напитка на Балканите. Последните албанци бозаджии в града били Али Сербез и неговият син, чието потомство сега живее в турския град Измир, разказаха от Общинския исторически музей.
Димитър Калгарийски от с. Чуковец е първият бозаджия в Радомирско, а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Бързо бозаджийството се превърнало в основен занаят за много мъже от околията. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена – от просо и ръж. Бозаджиите се сдружавали в компании и след Симеоновден тръгвали из страната. Връщали се в родните места по коситба. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.
