– Д-р Панчев, като какъв човек познавате д-р Паризов и какво Ви свързва с него?
– Д-р Паризов е доказан професионалист в нашите среди. Той е лекар, който има доста забележителна кариера в своето развитие. От дълги години е началник и завежда Психиатрично отделение на Общинската болница в Дупница. Мога да кажа, че неговата дейност в отделението прие доста голям мащаб, имайки се предвид и на фона на това, че става въпрос за една общинска болница. Към този момент, доколкото съм запознат, д-р Паризов полага големи усилия за запазването и стабилизирането на Общинската болница в града. Работи усърдно в посока за извеждането й от незавидното финансово състояние, в което се намираше. Преди около три години д-р Паризов беше избран за лекар на годината за Кюстендилска област. Причина за номинацията беше активното му включване в живота на съсловната организация. Вероятно настоящата му роля в качеството му на общински съветник дава основания на д-р Паризов да смята, че има какво да предложи и в политически план.
В личен план мога да разкажа, че когато аз започнах в Спешна помощ, бях разпределен в неговия екип. Тогава той беше старши ординатор на екипа, а аз бях начинаещ лекар. Близо половин година работихме заедно. Пожелавам успех на д-р Паризов в това му ново поприще. Винаги съм адмирирал и уважавал начинанията на хората, особено когато са облечени с добри намерения.
– Как оценявате настоящата ситуация. Като председател на лекарската колегия в област Кюстендил за какво ще настоявате пред д-р Паризов, в случай че бъде избран за народен представител?
– Настоящата ситуация и в областта, и в държавата никак не е добра предвид ковид кризата. Връщаме се в месеците октомври и ноември като брой заразени и лежащо болни. Обстановката е наистина тягостна, не само за обществото. Лекарите в болниците са на прага на физическите и психическите си сили. Тази една година подложи на голямо изпитание колегията. Въпреки че вирусът е по-разпознаваем и имаме повече информация за него, по никакъв начин не се е облекчила работата на екипите. Много колеги се разболяха тежко. Немалка част заплатиха с живота си битката с вируса. Неприятното е, че светлинката в тунела, която дадоха ваксините, все още не е достатъчна, за да можем спокойно да поемем въздух или да кажем, че сме започнали да излизаме от тежката ситуация. Дано издържат колегите, особено тези, които работят в отделенията. Аз наистина вече нямам думи и представа как все още издържат тези колеги, които работят в интензивните сектори и ковид отделенията в страната. Ситуацията е изключително натоварена и тежка и не знам… Питам се как се издържа такова напрежение физически и психически?!?
По отношение на това с какво би могъл да бъде полезен д-р Паризов в парламента и да допринесе за колегията, моето лично виждане е, че според мен настоящият председател на лекарската колегия положи много усилия, за да може медиците да се чувстват поне малко по-комфортно в тази обстановка. Да бъдат подпомогнати в цялата тази неприсъща ситуация. Но това, върху което и лекарският съюз, и политическите сили трябва да положат взаимно усилие, е реформиране на системата. Тежестта за подобно решение пада до голяма степен върху политическите сили. За такива действия се иска голяма политическа воля и кураж. В чисто политически план системата трябва да бъде реформирана, защото тя няма как да продължи да съществува в този си вид. И това е решението, за което лекарският съюз трябва да настоява, защото ролята и отговорността на политиците е да реформират системата. От своя страна, задачата на лекарската колегия е да подскаже и да даде насоки как това да се случи по възможно най-правилен начин. Как да бъдат реформирани нещата така, че здравеопазването като обществен сектор и обществен ангажимент да се запази и да бъде в добра кондиция. За да ги има болниците и те да запазят своята дейност.
Не беше много отдавна времето, когато наши колеги от позицията на политически постове твърдяха, че имаме твърде много болници в страната и че десет болнични заведения са напълно достатъчни. Няма как сегашната ситуация да не опровергае това твърдение и доказа, че десетина болници биха били крайно недостатъчни. Защото ако сегашните мерки не дадат нужния резултат, ще трябва да се чакат изписани или починали болни, за да влязат да се лекуват други на тяхното място. Това е много страшно. Друг е въпросът, че тези болници трябва да бъдат реформирани и съобразени с необходимостта и нуждите на отделните области в страната. Още по-драматична е ситуацията с тяхното окомплектоване от гледна точка на специалисти и персонал. Ако към днешна дата всички пенсионери напуснат системата на здравеопазването, не съм сигурен дали ще останат и една трета от болничните заведения в страната. Наистина не съм сигурен! Изначално ясно е, че когато един сектор не е атрактивен, било като заплащане или условия на работа, няма как да очакваме, че много хора ще искат да бъдат заети в него и ще останат на това поприще. В случая – медицината. Щом заплащането и най-вече условията на труд, кариерно развитие и работа не са атрактивни, трудно можем да привличаме и задържим млади хора и специалисти. И ето тук ние, представителите на лекарския съюз, можем да ползваме д-р Паризов. Той е наясно с тези проблеми и би положил усилия за тяхното решаване.
– Добре ли е лекарската колегия да има свои представители в парламента?
– Тук съм малко по-скептичен. Винаги лекарската колегия е имала свои представители. В здравната комисия влизат лекари. Те не са нито инженери, нито адвокати или педагози. Друг е въпросът, че няма чуваемост. Нещо банално ще кажа – отива се там и вече се забравят и произходът, и проблемите. Губи се диалогът с нас и се къса връзката. Вярвам, че с д-р Паризов това няма да се случи.
– Как преценявате работата на д-р Паризов в Общинския съвет в качеството му на председател на здравната и социална комисия в местния парламент?
– Не следя отблизо дейността на Общинския съвет. Това, което обаче със сигурност мога да кажа, е, че заедно с медицинския управител д-р Бонев полагат големи усилия за оцеляване и стабилизиране на общинската болница. Не мисля, че има някой, който би изказал друго и различно мнение. Това е и основното задължение на здравната комисия в Общинския съвет – да съблюдава и координира здравните грижи на територията на общината. Не само в болниците, но и в центровете и други социални дейности в града. По отношение на желанието му в района да се развива и друг вид здравеопазване, свързано с балнеолечение, мога само да кажа, че това са едни добри инициативи. Дай Боже подобни намерения да бъдат осъществени. Предвид това, че години наред тук не се появи някакъв крупен инвеститор, заемането и включването на общината в нишата на туризма и балнеолечението би дало добра икономическа перспектива за развитие. Ако тези намерения не останат само намерения, мисля, че ще бъдат голямо постижение.
*Купуването и продаването на гласове е престъпление
