Председателят на сдружение „Пчела“ в Кюстендил Тихомир Стоицов: Има голямо недоверие към начина, по който ще сработи платформата и доколко добросъвестни ще бъдат арендатори, зърнопроизводители и овощари

Тихомир Стоицов

Пчеларите сме оставени да се оправяме сами

Недоволство има сред пчеларите от Кюстендилския регион заради въвеждането на Електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности. Регистрацията е задължителна и това трябва да стане препоръчително до 31 януари. Голяма част от пчеларите са скептични и гледат с недоверие към въвеждане на ЕПОРТ, смятайки, че платформата няма да сработи и няма да бъде ефективна, коментира Тихомир Стоицов, председател на сдружение „Пчела“-Кюстендил.

“Идеята на електронната система ЕПОРТ е насочена към земеделските обработватели и производители, които преди да третират с препарати, трябва да информират за дейността през новата система. Електронната платформа ще оповестява за  растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности. Това предвижда Наредба за изменение и допълнение на Наредба №13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителна защита. Чрез платформата тези, които ще третират, трябва да обявят дата и час, както и какви препарати ще използват за дадения масив. Автоматично системата ще изпраща предупреждение на всички пчелари, които са регистрирани в радиус 3 км, попадащи в опасната зона за отравяне. Съответно пчеларите ще получават уведомление с есемес или по имейл, като  ще могат да вземат мерки – било чрез затваряне на кошерите, било чрез преместване, ако препаратът е с особена токсичност”, разясни Тихомир Стоицов.

По негови думи сред пчеларите има недоволство, тъй като доста неща са недомислени и електронната система може да се окаже неефективна. “Проблеми в тази новост има и на първо място това е недоверието за начина, по който ще сработи системата. Доколко добросъвестни ще бъдат арендатори, зърнопроизводители и овощари. И досега уведомления се пращаха при кмета, който предупреждаваше пчеларите на населените места за предстоящите растителнозащитни дейности. Те трябва да се случват не по-рано от 72 часа преди обявяването им, за да могат стопаните на кошери да предприемат съответните действия от тяхна страна. Но често пъти това не се спазва и не се получава по начина, по който трябва. Това е големият въпрос! Следващата спънка е, че пчеларите са предимно възрастни хора, които нямат компютърни умения и не си четат SMS-ите, да не говорим, че въобще нямат електронна поща. Това е доста съществен проблем. Следващият проблем, който е конкретен за нашия регион, е свързан с това, че повечето овощари са дребни стопани. Те имат от няколко декара до няколко десетки декари и при тях липсва отговорността, желанието и добронамереността да уведомяват през тази система”, очертава проблемите Тихомир Стоицов.

„Всеки един намята гръбните моторки и пръска, без да се съобразява с нищо и никого. Други, които имат повече декари, извършват пръскането с помощта на трактора, пак без да уведомяват. Всъщност, ако се спазва Наредба 13, на практика не би трябвало да има отравяния, защото там изрично е посочено, че се пръска само в тъмната част на денонощието, след 18 часа и преди 7,00 часа, когато пчелите не летят. Забранено е още третирането на площи, където има цъфтяща растителност. Ограничения са регламентирани с наредба, с която обаче никой не се съобразява и не изпълнява. Ако тези нормативни документи и препоръки се спазваха, електронната система е ненужна”, коментира Стоицов. Той допълва, че на този етап конкретно в Кюстендилския регион няма назрял конфликт между пчелари и земеделци, за разлика от други краища на страната, където третираните масиви са огромни. “В нашия район са дребни производителите. Въпреки че нанасят щети, в повечето случаи не ликвидират масово цели пчелни семейства, а само ги заслабват”, показват наблюденията на Тихомир Стоицов. Той отчита също, че ниската изкупна цена на черешите е довела до общо намаляване на разходите на производителите, в това число и за третиране с препарати, с което са спаднали и случаите на  отравяния на пчели в Кюстендилско. „Нещастието за едни е щастие за други”, припомня старата максима председателят на Сдружение „Пчела”.

Пчелни кошери в село Богослов в Осоговската планина

По данни на Стоицов в региона вече има доста пчелари, които са се регистрирали в електронната система. Според него тя е създадена, за да оправдае земеделците и затова те не повдигат въпрос около ЕПОРТ. “Според мен тази система беше създадена да оправдае именно тях и да ги оневини при евентуални отравяния. Те могат спокойно да заявят един масив днес, друг утре и така да се окаже, че пчеларите трябва да държат пчелните си семейства затворени със седмици, да не кажа с месеци. Ако това се случва в ранна пролет, не е проблем, но инак е убийствено за пчелите”, казва още председателят на Сдружение „Пчела“.

Тихомир Стоицов информира още, че в дружеството членуват над 70 човека, като активни са не повече от 30-40, с около 1000 пчелни семейства. Общо в региона пчеларите са 3000 души с около 6-7 хил. пчелни семейства. Председателят на кюстендилските пчелари сподели още, че доста от заетите в сектора са се отказали в последните години, тъй като са били доста тежки. Наблюденията му показват, че загубилите пчелни семейства през есенно-зимния сезон повече не ги възстановяват. “Най-благоприятна среда за отглеждане на пчели са планинските райони, защото там пашата е уникална, доста по-разнообразна и съответно получените пчелни продукти са с много високо вкусово и здравословно качество. За съжаление, поради възникнали кражби и злосторства, пчеларите прибират пчелните си семейства в населените места. Като качество най-хубавият мед се добива в планинските региони. Осоговската планина, планините Лисец и Коняво също са уникални медоноси. Освен дървесните видове, които предлагат медонос за пчелите – акация, липа, кестен, различните видове ясени, има и чудесно количество и разнообразни билки, които дават много ароматен пчелен мед. В Конявската планина това е кръвният здравец, който е защитен, но пчелите събират само прашец от него и не го увреждат. Много са билките в нашите планини, чудни по своя вид за направа на мед. Цената на пазара на меда в региона, който е здравословен и подсилва имунната система, е между 10 и 15 лева за кг, но тя е много относителна”, разказа още Стоицов.

По негови думи кризата с коронавируса не е повлияла като цяло на добива на мед, но природно-климатичните условия през миналата година са се отразили много отрицателно. “Във времето, когато беше наложено извънредното положение, много от колегите нямаха възможност да пътуват. Със съдействие на Министерството на земеделието, храните и горите пчеларите получиха разрешение за достъп до пчелините си. Всеки сам се оправяше, едни заобикаляха КПП-тата, други сменяха адресната си регистрация, за да полагат грижа за пчелините. За съжаление годината беше неблагоприятна откъм климатично отношение и добивите бяха катастрофални. Средният добив за региона е от 0 до 3 кг, което е трагично. Всеки сам може да си направи изводите. Като цяло за пчеларството не ми се ще да бъда песимист, но за съжаление реалността е такава, а именно – пчеларите сме оставени да се оправяме сами. Самият аз съм зазимил над 200 кошера, като те са пръснати в различни райони. Както се казва, напролет ще броим какво е оцеляло”, разказа още за „Вяра” Тихомир Стоицов.

Краси Ценкова