Субсидията в България е 9 пъти по-малка от тази в Италия, твърдят от сектора
Григор Солунов от Мелник: Неконкурентоспособни сме, литър испанско вино струва колкото кило грозде у нас
Юлияна КОЛЧАКОВА
Производители на грозде и вино от Югозапада прогнозират фалити, ако неадекватната политика на държавата към лозарския сектор продължи. Собственици на лозови масиви и винарни от Благоевградска област изразиха солидарност с Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ), което настоява управляващите да обърнат внимание на сектора у нас, който през последните години преживява „един от най-тежките си периоди”. Хора от бранша, с които разговаряхме, са категорични, че е крайно време Министерството на земеделието и Народното събрание да защитят родното производство и лозарството да получи статут на приоритетен сектор.
„Ние не сме конкурентоспособни като производители. Субсидията в нашия сектор в България е 9 пъти по-малка от тази в Италия например. Един литър вино от Испания, дошло, минавайки през цяла Европа, тук струва колкото 1 кг българско грозде. Така е защото подпомагането от държавата там е несравнимо с това у нас. В другите страни със субсидията собственикът плаща целогодишно на работниците и остава и за торове например. Така е във Франция, в Италия. Преговарящите при присъединяването ни към Европейския съюз не са споменали, че в България се ражда памук… Докато в Гърция за производство на памук се дават дотации, отглеждат го и в момента прибират реколтата… Затова и хората бягат от България”, каза производител от Благовградска област.
„Проблемите са много. Принципно всеки, който обработва под 100 дка лозя, е и винаги ще бъде на загуба. И сега сме на загуба, и преди 5 години бяхме. Затова много хора се отказаха. Някои останаха с 1-2 дка за лични нужди. Вече няма търговци, които масово да изкупуват гроздето, което обрича по-дребните производители, нямащи възможност да отворят изби. Има хора във Враня, в Катунци, чиито масиви стоят необрани. Винарски изби са пълни с вино, с бутилки. Не могат да продадат продукцията. Пазарът много намаля. Едно заради пандемията, друго и заради намаляването на консумацията – населението в България застарява, младите хора, които биха купували вино, са в чужбина. Износът е слаб. По-големите търговски вериги ни удрят с по-ниски цени. Получава се така, че няма смисъл да се работи. Всичко се свежда до там, че трябва да има държава, която да знае какво прави. Хората, които ни управляват, не знаят какво правят. Ще ви дам само един пример. През м. март преди 2 години колеги зеленчукопроизводители бяха отишли при тогавашния зам.-министър на земеделието заради високите цени на семената на доматите. И той им казал: „Стига с тия цени на семената, нали доматът е многогодишно растение!”, коментира Григор Солунов – дългогодишен специалист от Мелнишко.
„Много са нещата, които трябва да се променят. Едно от тях е политиката по отношение на земеделските производители. В последните 30 г. правителствата не са с лице към нас. А земеделието е шанс да се запазят селата. Едно от важните неща е субсидията, която в нашия сектор е абсолютно смешна. Не ни помагат. Унизително е. Субсидията при нас е 30 лева/ дка годишно. При 100-300 евро/дка в страни като Гърция, Румъния. А лозарството не е лесна работа. Изисква много време, докато израсте едно лозе и започне да дава реколта. Не е лесно и да го изкорениш, ако се наложи. Специфично е обгрижването. Разходите са на конкурентни цени. Токът, който ползваме, струва колкото на международния пазар. Цените на горивата също. Техниката, с която работим, е от Запад. Единственото, което ние можем да си позволим, е да свиваме разходите за труд и заплати. А така се самообричаме на бедност. Затова няма и работници. Напоследък все повече хора отиват за по няколко месеца във ферми в чужбина, вършат сезонна работа. Берат ягоди, грозде, след което се връщат, регистрират се в бюрата по труда и на базата на високата заплата, която са получавали там, а ние не можем да дадем, взимат обезщетения от българската държава понеже са съкратени”, посочи Любка Зикатанова – управител и един от собствениците на винарска изба „Вила Мелник”, намираща се в село Хърсово, Мелнишко.
Управителката не изключва фалити в сектора. Работещи в сферата на лозарството и винарството отбелязват, че най-трудно е за малките производители, които трудно пласират продукцията си. Отчитат още, че не са се съвзели и от ударите на пандемията. „Ние още търпим последствията от Ковид – 19. Затворени бяха заведенията, винарните. Да, имаше помощи, но по-добре да не ги коментирам. Те бяха символични. Нещата са свързани едно с друго. В омагосан кръг сме и не знам откъде трябва да се тръгне, като с кокошката и яйцето е. Трябва да има политическа воля, да се предоговорят условията. Иначе наистина се обричаме на бедност. Има опасност от фалити”, допълни Зикатанова.
Припомняме, че заради проблемите в сектора лозари от цялата страна бяха на протест. От Националното сдружение на българските лозари посочиха като причини за недоволството липсата на прозрачност и систематичност в работата на МЗм, липсата на политики и цялостна визия за оцеляването и развитието на българското лозарство, липсата на държавна защита на родното грозде по време на гроздобера от субсидирания внос, нежеланието на МЗм да издейства на лозарството статут на приоритетен сектор години наред и връщането в държавните органи и институции, свързани с лозарството, на лица, компрометирани повече от десетилетие и имащи основна вина за състоянието на бранша.
