Проф. Светлозар Елдъров: България трябва да заеме ясна позиция за Западните покрайнини

„Основният извод от Ньойския мирен договор за мен като историк е, че не трябва да мислим за миналото като нещо свършено, като нещо минало – и както обичат да казват политиците – „да затворим тази страница на историята“. Не! Книгата на историята винаги трябва да бъде пред очите ни, за да свързва настоящето с някаква перспектива, с бъдещето. И ние виждаме – дори и да смятаме, че ние ще затворим книгата – при другите тя стои отворена“. Това каза за БГНЕС проф. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН.

„И именно въпросът със Западните покрайнини е може би най-голямото доказателство за това. Тъй като напоследък сме свидетели на една антибългарска кампания в Сърбия, която има своите корени в периода на Първата световна война, и е получила една сила в несправедливия Ньойски диктат. Става въпрос за приписваните на българската армия и българската военновременна администрация през 1915-1918 г. на описвани насилия, което е абсурдно. Защото тогава и Българската армия, и българската държава, и българските политици гледат на това население като българско, каквото то в действителност е. И тогава се опитват да осъществят един, бих казал, дързък многонационален проект за реинтеграция на това население, отново да бъде върнато към своите национални корени. И наистина има видими резултати. Много свещеници, които са били тогава заварени като свещенослужители, са били родени там – в Македонската православна църква, или в Македония, или в днешната територия на България. Тогава те сами признават своята българска национална принадлежност и остават на служба в Българската православна църква. Тогава има и български училища, действа и един български просветно-народен комитет за Поморавието, в който виждаме елита на българската интелигенция по онова време – Стилиян Чилингиров, Александър Теодоров-Балан, литературния критик Христо Кръстев и други. Тази антибългарска пропаганда, която днес се излива в Сърбия, цели само да злепостави България и българите; дори се пласират в техните медии с цел да се влияе на общественото мнение да се иска връщане на културно-историческо наследство, което е абсурдно.

Примерно иконостасът от Погановския манастир, който сега се намира в Западните покрайнини, но иконостасът е произведение на българското възрожденско изкуство и българите са го спасили сърбите да не го присвоят след Ньойския атентат през 1920 г., когато окупират тези покрайнини.

„Неслучайно Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център, настоява дори България да потърси легитимните си права, за да може Западните покрайнини да бъдат върнати на България и да бъде поправена една историческа несправедливост със стогодишна давност, и да бъдат затворени тези живи рани, които разделят не само един народ, те разделят села, семейства и роднини“, съобщи още Проф. Елдъров. И препоръча: „Първото нещо, което България трябва да направи по отношение на Западните покрайнини, е да заяви ясно, че държи на правата на населението там и на културно-историческата правда. Българското правителство трябва категорично да възрази срещу антибългарската кампания, която се води в Сърбия; както и да помисли за легитимна основа за евентуално поправяне на последиците от Ньойския диктат“. /БГНЕС