Никога няма за забравя родния Петрич, категоричен е първият световен шампион по жиу-житцу и европейски шампион по сумо Николай Николов в интервю за „Вяра”. Той е роден на 2 август 1980 г. в Петрич. Първите си стъпки в спорта прави в областта на леката атлетика при известния петрички треньор Петър Вълчев. Престоят му в този вид спорт е кратък и преминава в борбата при сегашния заслужил треньор Венцислав Полизоев, където се състезава в продължение на осем години.
Николай Николов носи първия медал по борба в петричкия клуб през 1998 година на републиканско първенство в Горна Оряховица, който е със сребърен оттенък. През 2000 година триумфира като републикански шампион по борба категория 76 кг, справяйки се на тепиха с школувани състезатели от известни български клубове и интернати като ЦСКА, „Левски”, „Славия” и други. От 2000 до 2004 година е студент в НСА и остава като преподавател в катедра „Борба”. От 2004 година е състезател и треньор в спорта сумо, където има завоювани 15 републикански титли. На европейските терени печели четири бронзови медала, един сребърен и три златни. В Лас Вегас той стана първият българин световен шампион по бразилско жиу-житцу. Това е причината да се вземе интервю от гордостта на Петрич Николай Николов.
– Къде и срещу кого се изправи на финала и стана световен шампион по бразилско жиу-житцу?
– Победих на финала в категория 94 кг представителя на домакините от САЩ Брат Филипс с 21:0 точки. До финала спечелих четири срещи, независимо че бях с контузено рамо.
-Освен на собствения си труд на кого другиго дължиш световната си титла?
– На моята прекрасна съпруга и най-вече на съотборника ми и приятел Иво Евгениев, който е европейски шампион. Благодарение на него проведох пълноценна подготовка, водейки добри чуждестранни бойци за спаринги.
– Кои са най-големите ти отличия досега в родния ти Петрич, България и чужбина?
– В Петрич станах спортист на годината през 2014 година. Ще спомена отново, че спечелих 15 републикански титли и осем медали от европейски първенства, като три от тях са златни. Тази година бях провъзгласен за спортист на годината в БФ по сумо, което стана по много тържествен начин.
– Продължаваш ли да мислиш за родния си град и би ли помогнал с каквото можеш?
– Никога няма да забравя къде съм израснал и навсякъде в моите изказвания и интервюта го подчертавам най-дебело. При идването ми в Петрич не забравям да се отбия при първия ми треньор Венцислав Полизоев, който даде много за моето израстване. Петричката школа по борба е име в България и доказа, че може да е равностойна, а даже и в някои случаи и по-напред от известни титулувани школи по борба и спортни училища.
Никога няма да забравя обидата, която понесох от страна на националните треньори по борба, които не ме привлякоха в националния отбор по борба, когато станах републикански шампион през 2000 година. Единствената причина да не бъда привикан беше, че бях с емблемата на СКБ „Беласица” (Петрич). И аз, и треньорът ми Венцислав Полизоев бяхме предубедени, че няма да бъда повикан в националния отбор като представител на петричкия клуб.
– За какво още си мечтае Николай Николов?
– Тази година сумото е припознат като спорт от Олимпийския комитет и стана пълноправен член на голямото олимпийско семейство. Много трудно ще ми бъде да продължа като състезател по сумо. Ще се съсредоточа вече като треньор и дано под мое ръководство да постигна олимпийски медал, готвейки възпитаници, а защо не и да се окичи някой с олимпийска титла.
– Очакваш ли отново да станеш спортист на годината на община Петрич?
-Вече съм и европейски, и световен шампион – нещо, което е прецедент в областта на спорта за една година. По-нататък имат думата организаторите на това събитие от община Петрич.
– Какво си пожелаваш за 2019 година?
– Здраве, щастие, всичко останало се постига с труд и постоянство.
