Първото фермерско тържище в Брезник пожъна успех (видео)

  • Р. Райчев от фермата в Горна Врабча: Нашите животни пашуват свободно на 900 м н. в., козето мляко става все по-предпочитано

  • Стефка Бонева: Мисията ни е да възродим бусинската керамика и школа

  • Фолклорната група към читалището в Долна Секирна почерпи посетителите с вкусни граовски ястия

Сирене, което се топи в устата, истинско мляко, гъст мед… Това бе малка част от съкровищата, които деветима производители на екологични храни и напитки от областите Перник и Кюстендил и едно читалище от Брезнишко представиха на първото Западното фермерско тържище в Брезник. Щандовете бяха разположени в двора на бившата Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „Никола Й. Вапцаров“, известна още като МТУ. „Това е първото по рода си събитие в област Перник, чиято цел бе да събере на едно място малки и средни местни земеделци, животновъди и занаятчии, които да предложат своите продукти и услуги на гостите от околните градове и села”, уточниха организаторите от Регионалния младежки център в Брезник и Центъра за развитие на устойчиви общности. Тържището бе част от дейностите по международен проект “Младежта в действие”, чийто водещ партньор е Хърватия. В него участват още България, Испания и Румъния.

Фермерското тържище съвпадна с тридневните празненства в града по повод Видовден. Посетителите на пазара имаха възможност да си закупят екомед, пресни плодове и зеленчуци, сирена и кашкавали, домашен чипс и пелети, домашна цитронада и др. Един от най-посещаваните щандове бе този на фермата от село Горна Врабча. Управителят Радостин Райчев разказа пред „Вяра” как е поставено началото и какви са предизвикателствата пред това да се грижиш за ферма в днешно време. „Ние работим по наредба 26, която дава право да се преработва собственото мляко – от животните, които отглеждаш. Правим млека, сирена, кашкавал – от козе, овче и краве мляко. Сирената предлагаме на кофи и на вакууми, като вакуумът е най-висок клас. Що се отнася до месата – правят ни ги на ишлеме приятели, които имат кулинарна работилница. Ние даваме месо – те ни правят продуктите.

Нашите животни са свободно пашуващи на 900 метра надморска височина, не са оборно отглеждани. Грижим се за 200 овце. Те бяха 330, но малко ги намалихме, защото имаме проблеми с работната ръка. Въпреки хубавите условия и пари гледачът решава, че днес напуска и отива в друга ферма. Така че това се очертава като голям проблем. Защото животните трябва да се издояват всеки ден. Това е една от причините все повече стопани да се отказват – разпродават и животни, и ферми. Елиминират всичко.

Малкото производство на бутикови неща като нашите изисква повече ръчен труд. Това е проблемът. Ние сме малка мандра без машини. Въпреки това нямаме намерение да се отказваме. Много сме упорити. В началото ни беше много по-трудно, но с всяка година става по-лесно. Хората вече познават продукта, търсят го на пазара.

Гледаме още 70 кози и 17-18 крави.

В село Горна Врабча сме от 2015 г. и на него кръстихме марката. Купихме бившето ТКЗС, то беше в окаяно състояние с паднали покриви… Оправихме всичко. Но иначе започнахме по-рано – през 2013 г. Тогава ни се роди дъщеря и се убедихме, че навсякъде лъжат, с една дума няма откъде да си купиш истински продукти. Заради това взехме крави, след това кози и наехме един гледач. Първоначално правехме продукти само за нас и снабдявахме един ресторант. След това се регистрирахме по тази наредба, за да имаме документи и да може да влизаме в търговските вериги. Според наредба 26 имаме право да продаваме в съседна област. Ние сме в област Перник и това ни дава право да се разгръщаме и в Кюстендил, и в София, което за нас е напълно достатъчно. Повече не ни трябва. Ние преработваме малки количества и продаваме продукти от ден за ден. Например в склада нямаме кисело мляко, което да е на 2-3 дни. От днес за утре – каквото се произведе, на другия ден се продава. Правим по малко бройки – например 10 каси козе, 15-20 каси овче и краве.

В началото кравето беше на първо място и най-много се харчеше. Сега овчето измести кравето. Козето и овчето са на кантар. Козето през последните 2-3 години набира голяма популярност, защото хората стават все по-грамотни, искат да се информират, четат и знаят, че то е 10 пъти по-полезно от кравето.

С изхранването на животните нямаме проблем, те са пасищно отглеждани. Даже сеното, което произвеждаме – с 10% от него захранваме нуждите на нашите животни, другите 90% ги продаваме. Имаме свръхпроизводство на фураж”, разказа за фермата и производството си Радостин.

Сред щандовете внимание привлякоха и представители на “Бусинска сръчкотилница”, които предложиха майсторски грънчарски изделия по традиционна технология отпреди векове. Заедно с тях беше майсторът грънчар Захари Иванов, който представи пред детската аудитория на тържището процеса по точене на глината и създаването на съдове от нея.

Стефка Бонева представи пред „Вяра” „Бусинска сръчкотилница”: „Това, което правим ние – мъчим се да възродим бусинската керамика и школата, която е една от най-старите в България. Стари като нея са Преславската и Великотърновската, но доколкото знам, при тях също няма хора, които да точат. Що се отнася до бусинската – за съжаление преди 12 години си отиде последният местен майстор и затова ние с моя колега решихме да възродим школата. С него се допълваме – той е човекът двигател, аз съм човекът с идеите и организаторът. Това е нашата амбиция – да върнем стоте описани модела. Да върнем красотата на зеленото, жълтото, изчистените форми, които са била чест гост в българските трапеза и къща. Черният цвят също е характерен. Той не е нещо ново, напротив. Намираме парчета из цялото село, които са от най-старите, от истинската бусинска керамика. Има много интересни окраски, разцветки… Водим се от описани вече съдове и по такива, които са в частни колекции, притежание на хора от района. Те ни подкрепят – снимат ни и носят съдове, за да можем да обхванем всеки нюанс, оттенък, окраска, нашарване…

Слънцата също са типични”. На въпроса дали успяват в своята мисия, Стефка отвърна: „На 10 април открихме сръчкотилницата. Имаме така наречената Жълта къща. Една наистина старинна жълта къща. И смея да твърдя, че за тези няколко месеца имаме много посетители. Много сме щастливи, че хората ни подкрепят. Надяваме се да успеем докрай в това, към което сме тръгнали. Също така се надяваме да намерим хора, които биха желали да се учат, за да продължат традицията”. На щанда бе представена и книгата на Виктория Бешлийска „Глина”, която е вдъхновена от легендата за турския султан, който позволил единствено на самобитните майстори от Бусинци да пътуват свободно из империята, за да продават съдовете си. Местните хора и гостите на Брезник бяха привлечени и от красивите ръчно рисувани сувенири на две млади дами от град Радомир – Десислава Новакова и Женя Желязкова, нарекли своята работилница “ЕкоЕтноАрт”.

Най-голямата изненада на фермерското тържище бе представянето на част от фолклорната група към Народно читалище “Иво войвода – 1928 г.” – с. Долна Секирна. В случая те влязоха в друго амплоа – на най-добрите кулинари на граовска кухня и показаха автентични ястия от региона – вариво – кисело зеле с месо, жътварски таратор, качамак, пълнени чушки, зелник и др. Посетителите на тържището се почерпиха с още вкусотии – погача, питка, мътеница, овче мляко, варени картофи, зрял боб, лятна супа (варени сухи чушки, лук, краставица)…

„Останахме с много добри впечатления от първото фермерско тържище в Брезник. Всичко беше взаимно! Ние искахме да направим добро впечатление на гостите и зрителите и мисля, че успяхме!”, с вълнение сподели Милена Калинова. Тя обясни, че фолклорната певческа група към читалището в Долна Секирна се състои по принцип от шест доста възрастни жени. Формацията съществува от незапомнени времена и те пеят предимно жътварски песни (сватовски). „Участваме в доста фестивали. Групата има доста добри постижения, множество златни медали, дори и от Копривщица”, представи групата Калинова.

По време на фермерското тържище в Брезник гостува делегация от град Госпич, Република Хърватия, която също представи дейността си. „От 23 до 26 юни делегацията бе на посещение в област Перник. Визитата бе съпроводена с обмен на добри практики, представяне на нашите местни традиции, фолклор, бит и култура. На 25 юни те разгледаха част от емблематичните за региона туристически обекти. Представихме им Църногорския и Земенския манастир, както и старинните ни църкви, както и легендите, които витаят около тях. Най-запомнящо се остана посещението им в Хлебната къща в с. Лобош, общ. Ковачевци, където нагледно проследиха процеса по приготвянето на хляб. Тъй като в тяхната делегация присъстваха представители на местната власт на гр. Госпич, на 26 юни, след фермерския пазар, те се срещнаха с председателя на Общински съвет – Брезник  Иван Тинков”, разказа за „Вяра” Милен Миланов от екипа на Младежкия център.

Паралелно с фермерското тържище се проведе и награждаване на победителите от фотоконкурса “Моята любима забележителност в област Перник”, който от Младежкия център инициираха през месец май. Изложба с творбите е експонирана в храма “Св. Георги Победоносец” в Брезник и може да бъде видяна в рамките на един месец. Първо място в конкурса спечели 18-годишният Александър Симеонов от Перник с фотография на Двореца на културата. Второто място отиде при Станислав Стоянов от гр. Радомир за снимката му на параклиса “Св. Йоан Летни” на яз. „Пчелина” на лунна светлина. На трето място беше класирана фотографията на 21-годишната Красимира Кирилова от Трън, представяща красотата на Ябланишкото ждрело.

Наградените получиха парични и предметни награди, осигурени от Регионален младежки център – Брезник и Център за развитие на устойчиви общности – гр. София, каза Миланов.

„Проектът RAISE Youth, изпълняван от Центъра за развитие на устойчиви общности, обхваща над 500 младежи на възраст между 18 и 29 г., живеещи в общините Перник, Брезник, Трън, Радомир, Земен и Ковачевци, които нито работят, нито учат в момента. В неговите рамки те преминават различни обучения по кариерно и личностно развитие, като на най-активните 20 участници ще бъде предоставена допълнителна обучителна и менторска помощ за стартиране на собствен бизнес. The RAISE Youth project is funded by Iceland, Liechtenstein and Norway through the EEA and Norway Grants Fund for Youth Employment. Проектът RAISE Youth се финансира от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонда за безвъзмездна помощ на ЕИП и Норвежки фонд за младежка заетост”, допълни още Милен Миланов.

Силвия БОРИСОВА

 

 

3 дни магията на Видовден владя Брезник (видео)