Радослав Радославов: Каузата Дупница – областен център не е бита

Радослав Радославов
  • Преподавателят в ЕПУ-Перник написа книга за борбите на Дупница за административна самостоятелност и независимост

Каузата Дупница – областен център не е бита. Реформата в административното деление няма алтернатива и предстои. 22 г. минаха от последната административна реформа, но има очевиден провал на сега действащия модел. Явно в едни по-спокойни времена от гледна точка на политически и социално-икономически условия неизбежно ще има нова реформа, която се изразява в намаляване броя на общините и тяхното уголемяване, поява на регионално самоуправление и изпълване със съдържание на тези регионални структури, защото в момента областите нямат бюджет, областният управител има много минимални компетенции. В крайна сметка това наистина предстои и дай, Боже, на третия път, след пропуснатото през 1958 и 1998 г., Дупница да съумее да намери своето достойно място”. Това заяви Радослав Радославов – бивш общински съветник в Дупница и настоящ преподавател по публична администрация в Европейския политехнически университет (ЕПУ) в Перник, при представянето на последната си книга – “Каузата Дупница областен център”.

„Ние с Кюстендил не си влияем по никакъв начин. Говоря за община Кюстендил и град Кюстендил. Има само 4 автобуса, които в момента се движат между нас и Кюстендил. Ние си имаме достатъчно всякакъв потенциал и ресурси, за да сме самостоятелни”, каза Радославов в отговор на наш въпрос за визията му за област Кюстендил при евентуална реформа. На въпроса виждате ли превръщането на Дупница в областен център и закриване на общини от областта, Радославов отговори: „Това не е наш проблем. Нашият проблем е ние да си гледаме нашия град”.

Георги Георгиев, Венцислав Пенев и Иван Шопов /от ляво надясно/

Изданието е монография, представящо борбите на Дупница за административна самостоятелност и независимост. „Борбите за административна самостоятелност и независимост започнаха в началото на демократичния преход, достигнаха своя апогей през 1998 г. и затихнаха през 2000 г. Книгата няма мемоарен характер. Тя е строго документална, с документи, неизвестни за широката публика, и съм се стремял да бъда максимално обективен, за да сведа субективизма до минимум и да оставя читателя сам да си направи изводите. Събраните документи представят огромната и напрегната работа, която тогавашната временна комисия по административно устройство и интеграция към Общински съвет /ОбС/ – гр. Дупница извърши заедно с общинските съветници и депутатите, които бяха лоялни на каузата Дупница – областен център, кауза, която беше обединила 32 000 дупничани, участвали в първия демократичен референдум, проведен на 28 юни 1998 г. Герои в книгата, макар и в негативен план, са бившият президент Петър Стоянов, министър-председателят по това време Иван Костов, зам. министър-председателят Евгений Бакърджиев, председателят на Народното събрание Йордан Соколов и др.”, каза авторът.

Книгата е разделена условно на 4 части – документална, публицистична, аналитична и концептуална. Документалната част е най-обемна, съдържа протоколи и решения на ОбС-Дупница, стенографски записи от няколко заседания на Народното събрание, проектозакони и мотивите към тях на Министерския съвет, проектозакони на отделни групи народни представители и проектозакона за създаване на Дупнишка област. Втората част съдържа публикации в местните вестници по това време с отношение към тематиката на книгата. В третата част е поместен критичен анализ на автора на сега действащото административно деление, неговите основни недостатъци и необходимостта от неговата промяна. В последната част е представена концепцията на Радославов за същността на новото административно-териториално устройство и достойното място на Дупница.

„Немалка част от героите на книгата вече не са между живите. Те и днес са пред очите ми. Тук е мястото да отдадем дължимото уважение и почит към усилията на д-р Николай Попов, Димчо Кацарски, д-р Ванцети Владимиров, Петър Соколов, Маргарита Панева, Кирил Ангелов, Асен Савов – всички те са покойници, но присъстват в книгата”, отбеляза Радослав Радославов. И продължи: „Написах книгата, воден от желанието истината да достигне до хората, да остане за поколенията споменът за свободолюбива Дупница, която винаги беше първа във всичко напредничаво, което предстоеше да се случи в нашата страна. Участвах активно във всички действия, които са описани в книгата в качеството си на зам.-председател на тогавашната комисия. Написах проектозакона за Дупнишка област, който беше внесен в пленарната зала на Народното събрание от Драгомир Шопов и д-р Илия Баташки. Успях с помощта на моите колеги, приятели и другари – членове на комисията, да консолидираме едно относително добро парламентарно лоби, което обаче се оказа недостатъчно да достигнем нашата цел. Пропуснатата възможност през 1998 г. предопредели по-нататъшното развитие на града и общината естествено в негативен план. Несправедливостите през 1958 и 1998 г. отнеха много от набраната обществена инерция и социално-икономическите ни възможности, от вярата и енергията на хората, че са творци на собствената си съдба. От 1998 г. изминаха 22 г., време, през което израсна едно ново поколение. Поколение, което не помни нищо от близкото минало, което не е закърмено с бунтовния дух на Дупница.”

Рецензент на изданието е проф. д-р Иван Величков, който не присъства заради извънредната ситуация. По същата причина книгата бе представена в тесен кръг от приятели на автора – инж. Георги Георгиев – бивш колега на Радославов в ОбС, и полковниците от запаса Венцислав Пенев и Иван Шопов. Това е 11-ата поред книга на Радослав Радославов, каза, че я написал за един месец. Припомняме, че авторът e доцент и доктор по публична администрация, зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa пapтия „Бългapcĸa coциaлдeмoĸpaция – Eвpoлeвицa”. В ОбС беше в пpoдължeниe нa 3 мaндaтa, като в пepиoдa 1999-2003 г. бe и пpeдceдaтeл нa гpyпaтa cъвeтници от БСП.

Юлияна КОЛЧАКОВА