Сапаревобанци честват 180 г. на черквата „Св. Георги Победоносец“ и 25 г. служба на отец Димитър Недялков

Отец Димитър и владиката Поликарп

Литургията ще води владиката Поликарп

 

180 години от освещаването на черквата „Св. Георги Победоносец“ в кв. „Гюргево” и 25 г. от назначението на служещия в нея отец Димитър Недялков ще отбележат в сряда (26 май) в Сапарева баня. Тържествената архиерейска служба ще води Белоградчишкият епископ и викарий на Софийския митрополит Поликарп.

Църквата „Св. Георги Победоносец“ е най-интересната в района с вътрешното си оформление. Изградена е върху старо оброчище, вкопана на 1,10 м в земята. Неповторима е със самобитната си дървена архитектура, пише за храма в една от книгите си краеведът Васил Коритаров.

За историята на съграждането на църквата ни разказа отец  Димитър: “През 1838 г. населението на тогавашното село Баня решава да си построи черква на мястото, където сега се намира храмът „Св. Четиридесет мъченици”. По онова време тук е имало много турско население и бей, чиито сараи са били в Самоков. Беят е имал чифлик тук и дъскорезница в Балкана. Жена му била гъркиня, православна християнка и ходела на черква в най-стария храм – гробищната черква „Св. Никола” в село Сапарево и в манастира „Св. Стефан”. Стояла дни наред тук, заедно със сина си Кол Асъ, който бил 20-годишен. Момчето обещало на нашите българи да поиска разрешение от баща си за строителството на храма и им казало да събират материали. Събрали камъни и дървета – тогава с такива материали са строили – и ги закарали на мястото, където е „Св. Четиридесет мъченици”. Появила се обаче чума. Започнал мор по хората и по животните. Момчето се качило в планината, на дъскорезницата, но не могло да се спаси.  Разболяло се и умряло. Тогава местните турци не разрешили църквата да се изгради на избраното място и беят наредил да изберат друго. Нашите хора се принудили да преместят материалите в Гюргево и построили черквата там, а през 1840 г. е била осветена”.

Свещеникът е категоричен, че неведнъж е бил свидетел на чудеса с вярващи, молили се в храма. „Няколко пъти по мои молитви са се сдобивали с детенце семейства, които дълги години не са имали рожба. Най-интересна е историята на оздравяването на едно момче отпреди 10-ина години. Това е млад човек от Сапарево, който беше заминал на работа в Америка и там беше заболял много тежко. Близките му донесоха в храма дреха, която поръсих със светена вода, след като прочетох молитва. Хората изпратиха дрехата, той я облякъл и оздравял. След време дойде жив и здрав и ми благодари, че съм му помогнал”, каза отец Димитър.

Отец Димитър с покойния дядо Иларион

На въпроса защо е решил да служи на Бога, той отговори: „През 1994 г. работех в гатера в село Яхиново, когато един ден в главата ми нахлу светлина. Появи се мисълта, че трябва да стана свещеник. Спрях машината и казах на началника: „Шефе, знаеш ли, че реших да стана свещеник”. Никога преди това не съм и помислял да ставам свещеник, въпреки че моят прадядо по бащина линия – поп Никола Попов, е бил поп. Това беше съвсем неочаквано, божия промисъл”.

Колажът, който ще бъде подарен на епископ Поликарп.

Отецът си спомня и най-трудния момент в 25-годишната си служба: „Когато Силистренският митрополит дядо Иларион, който е моят духовен баща, ме ръкоположи за дякон тук, в нашата черква. Коленичих, с евангелието на главата и покрит с кърпа, през мен сякаш премина ток от 380 волта. Неописуемо чудо изживях. Не знам дали с другите колеги е било така”. Малко по-късно – на 23 юли 1995 г., Димитър Недялков е ръкоположен за свещеник в черквата „Св. седмочисленици” в София и оттогава до ден днешен служи в храма в Гюргево.

Службата по повод двете годишнини ще започне в 9 часа, при спазване на епидемиологичните мерки. Вярващите влизат в черквата с маски и стоят на предписаното разстояние. Помещението постоянно се чисти и дезинфекцира, казаха от храма. Оттам издадоха и какъв подарък са приготвили за владиката Поликарп – колаж, изработен на канава, и изискан фирмен комплект – тънкописец и химикал.