Сборникът „Дупнишка Рила” възкресява спомени на Никола Додов, д-р Иван Лабутов, Станислав Казаков, Стефан Гавазов за туризма в региона

Явор Тодоров

Сборникът „Дупнишка Рила“, съставен от Явор Тодоров – дългогодишен член на Туристическо дружество „Рилски езера“ и наследник на видни туристически дейци в Дупница, вече е факт. Книгата събира спомените на Никола Додов, наричан неслучайно Дупнишкия Алеко, както и на Христо Велев, Станислав Казаков, д-р Иван Лабутов, Драгомир Радков, Стефан Гавазов, Асен Меджидиев, Любомир Стамболски – все емблематични туристически деятели в миналото.

Туристическият хор поздрави присъстващите.

В сборника е включен разказът на основателя на дупнишкото туристическо дружество Никола Додов за срещата му с Алеко Константинов при посещение на Погановския манастир от 1895 г. За първи път е публикуван и пътеписът му „Пътеводител на Рилския манастир“. Съставителят Явор Тодоров е открил материалите в издания като сп. „Български турист” от 1909 г., сб. „Туризмът в България”, сп. „Млад турист”, архива на Рилския манастир, архиви и спомени на участници в туристическото движение и др.

Анелия Геренска

Представянето на книгата уважиха десетки планинари, планински спасители, спортисти, хора, свързани с настоящето и миналото на туристическото движение и ТД „Рилски езера”, което на 9 април тази година навърши 110 години. Именно юбилеят е главният повод за съставянето на албума, чийто издател е община Дупница.

Явор Тодоров: Днешният българин мрази да наметне раницата и да ходи в планината

С въпроси за изданието се обърнахме към съставителя.

– Какво ново казвате за туристическото движение в Дупница, г-н Тодоров?

– Нищо ново не казвам. Никола Додов, Драгомир Радков, Христо Велев, Иван Лабутов са хората, които са създали туристическата идея и са учредили туристическото дружество в града. Аз давам трибуна на пионерите. Те да кажат, а не да пречупваме нещата през политичиски и конюнктурни моменти, които винаги някой влага в спомените си. Събрал съм публикациите от архивите.

Залата беше пълна

Публикувал съм снимка на представител на нашия род – Георги Сакелариев на вр. Дамга с Никола Додов и Стойчо Стайков. По-късно, през 1921 г., той строи Сакелариевата пейка, която е в началото на стръмната част преди хижа „Скакавица”. Там са отсядали и почивали преди изкачването за хижата. Пейката се е ползвала и по време на строежа, при пренасянето на материалите, те са пренасяни на гръб. Друг роднина – Драгомир Радков, е в юношеския туристически съюз, още в първите му години. По-късно – 1934 г., е секретар на туристическото дружество.

Публикувате разкази на създателите на туристическото движение, те какво казват за него?

– Ще прочетете книгата и ще видите. Аз съм ползвал това, което е публикувано от Додов още преди създаването на туристическото дружество. Той описва един излет с Алеко Константинов в Погановския манастир. Бил е учител в Босилеград, и то още преди да бъде създаден туристическият съюз 1907 г. Това са материали, публикувани в списанията „Български турист”, „Пътеводителят на Рилския манастир” е един ръкопис от Рилския манастир. Той е много интересен, защото ние познаваме Рилския като един музей. Докато в тоя пътеводител той го описва с всичките му прилежащи стопански постройки и т.н. и добиваме една представа за това какво е представлявал манастирът в онова време. Той е депозирал тоя ръкопис в архива на Рилския манастир през 1927 г.

– Кое е главното, което дупничани трябва да знаят за местното туристическо движение?

– За местното туристическо движение трябва да се знае това, че туристическото дружество е едно от малкото в България, които никога не са прекъсвали своята дейност. В трудни години, особено във военните години, много от дружествата са прекъсвали своята дейност. Само 3-4 дружества в страната не са прекъсвали и едно от тях е нашето дружество. След това – няма туристическо дружество в страната до 1944 г., което да има 7 почетни членове на БТС. Софийското дружество има 5. Имената на тези 7 души са в книгата. Това са Никола Додов, Стойчо Стайков, Станислав Казаков, Жак Асеов, Асен Меджидиев и Иван Лабутов.

– Тези хора респектират запознатите с историята на града. Но дали днешното туристическо дружество е на нивото, на което е било по тяхно време?

– Това, че дружеството все още стопанисва две от хижите си -„Рилски езера” и „Скакавица”, Туристичeския дом, мисля, че туристическото дружество е добре в момента. Е, има какво още да се желае, но все пак си е един жив организъм, който си съществува и върши своята дейност.


Присъстващи на събитието

– Каква е ползата на обикновените хора, на обикновените дупничани от тези хижи?

– Тези хижи са отворени по всяко време за всеки. Всеки може да отиде, само че днешният българин мрази да наметне раницата и да ходи в планината. Той иска да ходи там, докъдето стига автомобил. Какво му пречи на дупничанина, абсолютно нищо.

Родовата памет и традицията, която са създали хората, ме подтикнаха да съставя книгата. Тая традиция трябва да се запази. Трябва да се популяризира, защото без минало, без история няма и настояще, няма и бъдеще. Търсил съм тези публикации по архивите, разхвърляни по различни издания. Това са само материали на хората, създали туристическото дружество и туризма.