Младото поколение не познава достатъчно историята на България и Дупница, споделя ученикът, който с гордост се включва във възстановки на паметни събития
Димитър Маноилов: Неповторимо е усещането да се хвърлиш за кръста във водите на реката, да се хванеш на мъжкото хоро…
Единадесетокласник от Дупница е сред най-ревностните пазители на българските традиции. Димитър Маноилов изпраща първия месец от 2022 г. с две запомнящи се събития. На 6 януари той се хвърля за Богоявленския кръст във водите на реката в Крайници, а на 14 януари изпълнява главната роля – тази на майор Орлински, в историческата възстановка по повод 144 г. от Освобождението на града. Димитър е възпитаник на ПГ „Христо Ботев“ в Дупница. Той учи в 11 „а“ клас (математически профил) с класен ръководител Катя Божкова и преподавател по математика Екатерина Петрова.
Светлана ВИДИНСКА
Здравей, Митко! Наскоро ти се превъплъти в образа на майор Орлински, освободителят на Дупница. Как се чувстваше в тази роля?
Да, наистина на 14 януари влязох в ролята на майор Орлински. Това беше едно огромно предизвикателство за мен, което много ме развълнува и ме накара да се чувствам горд, че съм българин. Мисля, че тогава разбрах какво е да си истински войник, да се бориш за Родината и за най-високия човешки идеал – Свободата.
Кой момент от честването на 144 г. от освобождението на Дупница беше най-специален и ще го помниш винаги?
Моментът, който най-много ме възхити, беше когато гражданите на Дупница ме посрещнаха като един истински освободител, когото са чакали дълго време.
Какво би казал на истинския майор Орлински, ако можеше да го срещнеш?
Щях да му кажа, че трябва да се гордее с това, което е направил и че този паметен момент ще остане завинаги в сърцата на гражданите.
Коя е любимата ти личност от българската история и защо?
Моята любима личност от историята е Христо Ботев – един истински революционер, отдал живота си в името на свободата. Той е патрон и на предишното ми училище ОУ “Хр. Ботев,” с. Крайници и на сегашното – ПГ “Хр. Ботев”, гр. Дупница. През юни 2021 г. гимназията отбеляза своя 140-годишен юбилей. Честванията включваха историческа възстановка и аз бях избран за ролята на Ботев. Не мога да опиша колко силно е чувството да пресъздадеш образа на този велик българин. Това беше един от най-вълнуващите мигове в живота ми.
Според теб младите хора познават ли достатъчно добре историята на България? А на Дупница?
Според мен младото поколение не познава достатъчно историята както на България, така и на Дупница. Ако младите знаеха повече, щяха да повече да присъстват и да се включват по активно в такива възстановки на паметни и значими за историята събития.
А ти самият кой предмет изучаваш с най-голямо удоволствие в гимназията? Коя е силната ти страна?
Любимият ми предмет е математиката. Затова и избрах да уча в математическата паралелка.
На празника по случай освобождението те видяхме на хорото заедно с танцьорите от ансамбъл „Дупница 2000“. Какво e мнението ти за българския фолклор?
Аз не съм част от ансамбъла, но много харесвам нашия фолклор, защото чрез хората, които се играят, и танцьорите, облечени в носии, се създава една красива картина, която поддържа традициите живи.
Имаш ли любима народна песен? В коя фолклорна област песните и танците са най-хубави според теб?
Харесвам всички фолклорни области, но най-много ме привлича шопската. Обичам всички народни песни, не мога да посоча фаворит.
Кои български традиции харесваш най-много и се стремиш да спазваш?
Любимите ми български традиции са хвърлянето на кръста на Йордановден, коледуването и кукерите. Аз самият редовно и с много голямо желание участвам в спасяването на Богоявленския кръст. От пет години, ако трябва да съм по-точен. Неповторимо е усещането да се хвърлиш за кръста във водите на реката, да се хванеш на мъжкото хоро…
Какви чувства изпитваш към Дупница? Кое е любимото ти място в града?
Обичам Дупница, защото това е моето родно място. Любимите ми места са центъра, парк „Рила“ и Градската градина.
Какво според теб липсва на младите хора в Дупница?
Според мен на младите хора в Дупница липсва ентусиазъм. Те трябва по-често и по-активно да се включват в мероприятия и в честването на паметни празници, които ще останат завинаги в историята.
Коя е най-голямата ти мечта?
Имам много мечти, но най-голямата е да отида в София и да уча строително инженерство, за да мога да подобря качеството и ефикасността на строителството.
Кой е майор Орлински?
Иван Павлович Орлински е офицер, майор, от Руската императорска армия, участник в Руско-турската война. Той служи в Мариуполски 4-ти хусарски полк. Орлински командва ескадрон на полка, който на 2 януари (14 януари нов стил) освобождава град Дупница. На следния месец Орлински командва руския отряд, освободил на 12 февруари 1878 година град Горна Джумая. Става командир на гарнизона в града и подпомага организирането на Кресненско-Разложкото въстание, както и дейността на въстаниците. Майор Орлински умира от тиф в Горна Джумая в началото на 1879 година. Погребан е в двора на църквата „Въведение Богородично“, където му е издигнат паметник. По-късно тленните му останки са пренесени в Русия.
В Дупница и до днес почитат и помнят легендарния военен. Главната улица в северната част на града, където е бил посрещнат през 1878 г., днес носи името ,„Орлинска“. На една от къщите е поставена паметна плоча на майор Орлински, останал в историята с прозвището Освободител на Дупница и Горна Джумая.
