Селският туризъм изпревари градския в Югозапада

Село Баня пребори Сандански в класация на курортите

Село Баня до Разлог влезе в Топ 3 на най-посещаваните курорти в България. Малкото селце, известно с минералните си извори, задмина дори Сандански по брой туристи. Новината дойде от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) към Министерството на туризма. СПА курортите в България са най-печеливши от кризата с коронавируса и през ноември, сочат още данните на ЕСТИ. Те са посетени най-много в сравнение с други места и градове в страната. От 1 до 30 ноември най-посещаваният курорт е Велинград, който е посрещнал 13 000 туристи. Гостите са почти изцяло българи. На второ място е Хисаря с 3500 посетители. Неочаквано в челната тройка влезе село Баня, община Разлог, с 2800 туристи. На опашката след него е Сандански с 1700 курортисти, а петото място заема с. Чифлик в Троянския балкан с 1400 гости. Буквално на косъм от Топ 5 се оказва селцето Белчин, намиращо се близо до Самоков. През месец ноември то е било посетено от 800 туристи. В с. Баня вече има много нови малки хотели и къщи за гости. Във всички има минерална топла вода, дори и на външните басейни, което допълнително привлича туристите, коментират наблюдатели изненадващото класиране на разложкото село. В класацията попадат още няколко села от Югозападна България, които бързо напредват и стават популярни дестинации, измествайки традиционните курорти и градове. Това са село Белчин, Самоковско, и село Огняново до Гоце Делчев. И в двете селца има минерални бани. Отлив се забелязва от Сандански, Сапарева баня, Кюстендил, категорични са данните на Министерството на туризма. Тези курорти в Югозапада отстъпват позиции редом с други знакови за страната ни места като Старозагорски минерални бани и Девин. „Настоящата криза е една възможност за повишаване на устойчивостта на туристическата индустрия. Показателно за перспективността на здравния и СПА туризъм е и фактът, че въпреки пандемията от COVID-19 интересът към този вид продукти остава висок, което се доказва и от данните на ЕСТИ, визиращи общините, познати като СПА дестинации, подчерта вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова. По думите й интересът на чужденците към дестинациите за здравен туризъм е голям и в тази тежка кризисна ситуация медицинският, балнео- и СПА туризмът могат да бъдат силен стимул за отрасъла и връщането му към предишните нива. Балнео- и СПА курортите настояват през 2021-ва и следващите няколко години да има европейски средства за подновяване на инфраструктурата в тях, коментира пред TravelNews Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Средствата и мярката трябва да бъдат заложени по бъдещата оперативна програма “Региони в растеж” за 2021-2027 г., обясни Кацарова. Съюзът засега няма изчисления колко точно пари ще бъдат необходими. Основен проблем, пред който се изправят българските общини, на чиято територия има минерални източници, е силно амортизираната инфраструктура, старите тръби, лошото състояние на водовземните и водопреносните съоръжения и мрежите, които в по-голямата си част са изграждани в периода на 60-те и 70-те години на миналия век. Финансовият ресурс, необходим на българските балнео- и СПА курорти за решаване на най-сериозните проблеми, е огромен и непосилен за общинските бюджети. Находищата на минерални води в България, които са изключителна държавна собственост, са общо 102. Данните сочат, че до момента се оползотворява под 20% от ресурса, като потенциалът е 3800 литра в секунда, обясни Сийка Кацарова. Според нея се изисква огромен труд на експерти хидрогеолози за оценка на съоръженията и набелязване на съответните мерки. Освен това трябва решение в спешен порядък, защото в един момент някой балнео- или СПА курорт може да остане без минерална вода. “Убедени сме, че голяма част от европейските пари през новия програмен период ще бъде насочена именно към инфраструктурните проекти. В бюджета на новата инвестиционна програма на Европейския съюз, чиято цел е в условията на световна пандемия да подпомогне рестарта на икономиките, за устойчива инфраструктура са заложени 20 милиарда евро”, подчерта Кацарова. Без държавна помощ и финансиране чрез различните инструменти на Европейския съюз е невъзможно модернизирането на инфраструктурата в курортите. Общините ще разчитат и на публично-частно партньорство, когато става въпрос за възстановяване на градските балнеолечебници. В страната има общо 145 сертифицирани балнео-, СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове.