Васил Димитров: Не знам как ще издържим
Животновъдите са сред производителите, изпитващи огромни затруднения с плащането на месечните си сметки за ел. енергия. Скъпият ток, наред с нарасналите цени на фуражите и всички суровини и материали, поставя на ръба на оцеляването птицефермата на Васил Димитров. Семейството има два обекта – в дупнишкото село Самораново и в бобошевското Блажиево. В момента отглежда около 10 000 кокошки носачки. Собствениците планират напролет да заредят и между 5000 и 10 000 пилета, както е било досега. Освен птици, продават и яйца, в Дупница имат специализиран магазин на зеленчуковия пазар.
„При 300% увеличение на тока не знам как ще издържим. Преди поскъпването само на обекта ни в Блажиево сметката беше 900, а след това – 4200 лева, с 40% повече. Същевременно поскъпнаха всички суровини. Цената на фуражите в Дупница се увеличи със 100%. 1 кг пшеница на полето есента беше по 30 стотинки, а сега е 50-55. А преди настъпването на пандемията пшеницата, купена директно от производителя, на блока, беше 25 стотинки. Суровините за производството на храната за животните нараснаха с 40-100%. Опаковките за яйцата също с нови цени – с 40% по-високи. В същото време ние увеличихме цената на яйцата само с 3 стотинки на брой. От началото на ноември едно яйце на дребно е 20-23 стотинки. Този сезон още не сме продавали птици – заредихме през септември и ще започнем да продаваме през февруари, но неминуемо ще поскъпнат. Досега младите кокошки бяха по 12 лева максимум и тази цена оставаше за целия сезон, в който продаваме. Сега ще тръгва от 12 лева и няма да можем да я задържим”, обясниха от фермата. Прогнозата е, че ценовият скок ще доведе до свиване на родното производство. „Българският пазар е задоволен с български яйца, но ще започне да се внася. Себестойността на вносните яйца е далеч по-ниска от тази на нашите”, каза Весела Василева – дъщеря на собствениците на фермата. На въпроса задават ли се фалити в бранша, тя отговори: „Засега се справяме. Работим, колкото да кажем, че сме фермери. Нямаме печалба, не сме и на загуба, но ако цените продължат да растат, не знам. Трудно е, но трябва да продължим. Нямаме друг изход. Вложили сме много средства. Животновъдството изисква много големи инвестиции – в сгради, в животни, спазваме имунизационен календар и т.н. Възвръщаемостта не идва веднага. Освен това е едно от трудно възобновяемите производства. Трудно се създава нова ферма. След като избиха прасетата, собствениците на свинеферми бяха в застой. Трябваха им 1-2 години, за да започнат да си стъпват на краката. Не само на нас е тежко. Мелниците например масово минават към нощен режим на работа, за да ползват по-евтин ток”.
Собствениците на фермата не предвиждат и съкращения на работници – грижите за птиците не са намалели. В птицефермата работят 10-ина души, 6-7 от които наемни работници. Димитрови започнали през 1986 г., когато закупили първите птици. Като земеделски производители са регистрирани от 2000 г.
Юлияна КОЛЧАКОВА
