Сравнение на четири градски кросоувъра

Преди десет години Nissan Juke на практика основа сегмента на малките кросоувъри с оригинален дизайн. Сега е ред на неговия наследник да се справи с междувременно набралата застрашителна численост конкуренция.

Вече станаха десет години, откакто Nissan произвежда модела Juke в британския си завод в Съндърланд; на всеки 104 секунди от конвейера слиза по един автомобил, а общият тираж досега надминава числото един милион. През изминалото десетилетиe автомобилостроенето претърпя множество промени – със сигурност не всички с положителен знак, но е факт, че разнообразието в някои класове днес е по-богато отвсякога. Да вземем например малките кросоувъри като Citroën C3 Aircross, Kia Stonic и Seat Arona, всички те с предно предаване и трицилиндрови двигатели. И това е само малка извадка измежду минимум 18 модела, които се конкурират днес с основателя на сегмента Juke.

Защо тази категория стана толкова популярна ли? Градските SUV на практика не са нито по-тежки, нито по-неикономични от своите събратя в стандартния малък клас, а наред с това са по-практични. Поне някои от тях. C3 Aircross например позволява регулиране на задната седалка в хоризонтална посока с обсег цели 15 сантиметра. Но нека да започнем с няколко думи за новото поколение Juke.

Провокативен, но по-зрял отпреди

Във визуално отношение Nissan остава верен на екстравагантния дизайн на своя предшественик, само че някои детайли са придобили доста по-елегантен вид. Например крайно странните фарове отпред са отстъпили място на доста по-стилно решение, същото важи и за задните светлини. Освен това новият модел вече не изглежда пухкав, а почти агресивен. Juke е пораснал на дължина с осем сантиметра, междуосието е увеличено дори с 11 сантиметра, а багажникът побира 422 литра – повече, отколкото при тримата конкуренти. Напълно очаквано, пасажерите на втория ред сега разполагат със значително повече пространство спрямо възтесния предшественик, издължената линия на покрива пък носи допълнително място във височина. Като цяло пътуването на втория ред е станало доста приятно, макар и не толкова комфортно, колкото в Arona.

За сметка на това обаче комфортът на возене не се е подобрил особено – специално в градски условия обутият с не чак толкова нископрофилни гуми (215/60 R 17) тестов автомобил подскачаше отривисто буквално върху всяка неравност. При по-висока скорост нещата се поуравновесяват, макар че над 130 км/ч аеродинамичните шумове стават доста силни.
Eдинственият предлаган за модела двигател е еднолитров трицилиндров със 117 к.с. и 200 Нм – гласът му започва да става натрапчив едва нас 4000 оборота в минута, вибрации също почти липсват. За жалост обаче Juke не се усеща никак пъргав, Stonic (120 к.с.) и Arona (115 к.с.) са значително по-чевръсти. Ако рядко ви се налага да карате по магистрала или да катерите стръмни наклони, в града динамиката вероятно ще ви бъде общо взето достатъчна. Кормилното управление е приятно, но не върховно добро. Седемстепенната трансмисия с два съединителя също не ни впечатли особено – плавното потегляне е истинско предизвикателство дори с малко газ, освен това Juke често е склонен към рязко и неоправдано превключване нагоре-надолу по скалата на предавките. Решение в тази насока е използването на планките за ръчна смяна на степените от волана.

Интериорът на японския модел е несравнимо по-удобен, ергономичен и атрактивен от този на предходното поколение. Управлението на климатичната инсталация например е максимално интуитивно, не липсват и удобни ниши и места за предмети. Сензорният екран с няколко аналогови бутона също е доста удобен във всекидневието. Качеството на материалите също е чудесно – и то с оглед на факта, че изпробваната версия N-Connecta не е най-скъпия вариант в гамата на Juke. От Nissan са се постарали доста и по отношение на безопасността – още базовият модел разполага с богато оборудване в тази насока, а върховите версии разполагат дори с адаптивен темпомат, асистент за задръстване и активни намеси в кормилната уредба.

Пъргав, но не и комфортен

Kia Stonic показва някои пропуски по отношение на системите за безопасност и комфорт, например адаптивен темпомат изобщо не се предлага. Затова пък солидно направеният Stonic печели симпатии с направо великолепната ергономия на интериора си – тук всичко се разбира буквално от само себе си. Големи и удобно разположени бутони, класически въртящи се регулатори, смислено управление на инфо-развлекателната система и прегледни контролни прибори – в това отношение единствено Seat може да се конкурира с корейския модел. Освен това седалките са по-удобни, отколкото в C3 Aircross и  Juke, позицията им също е чудесна, и изобщо шофирането с Kia бързо се превръща в удоволствие.

Eднолитровият мотор е сравнително култивиран, набира обороти почти без забяване и осигурява на 1,2-тонния автомобил динамика на равнището на Arona. Освен това седемстепенната трансмисия с два съединителя сменя предавките радващо бързо, адекватно и неусетно. T-GDI освен енергичен се оказва и икономичен – 7,1 л/100 км. За жалост, Kia има и някои минуси – управлението можеше да бъде и по-прецизно, а окачването не преминава особено комфортно през късите неравности по настилката.

Клатушкане вместо динамика

Като си говорим за комфорт на окачването няма как да не споменем C3 Aircross, при който удобството е мисия. Да, интериорът е изчистен, но малко непрактичен, но пък има куп места за предмети и атмосферата му е едва ли не домашна. За жалост, това не носи точки в крайното класиране. Седалките са с ограничена странична опора, което в комбинация с бодрото клатушкане, с което високият SUV се бори със завоите, прави усещането на пътя доста странно. На шестстепенната трансмисия определено й липсва прецизност при превключване, а двигателят със 110 к.с. на Citroën е само с една идея по-малко муден от този на Nissan.

Няма как обаче да не се зарадваме на регулируемата с 15 сантиметра задна седалка, която позволява да избирате между повече място отзад или повече товарен обем (между 410 и 520 литра), както и на настройващите се по наклон облегалки. Освен това Citroën със своята висока позиция на седене и обилно остъкляване предлага най-добрия обзор в този тест. Реално погледнато, C3 Aircross можеше да се класира редом с Juke и Stonic, само че реалният му проблем се оказаха резултатите от спирачния тест, които му костват много ценни точки.

Спортен и балансиран

Това колко високо се седи в Citroën става особено осезаемо, ако се прекачите директно на Arona 1.0 TSI. Тук сте разположени с цели 7,5 сантиметра по-близо до асфалта. Разполагащата със 115 конски сили Arona се стрелка по завоите с прецизност, който остава недостижима за останалите три модела в съревнованието. Освен това докато Stonic и Juke имат проблеми с абсорбирането на неравности Seat хем вози чудесно, хем няма склонност към неприятно клатене. В комбинация с лекото, прецизно управление автомобилът позволява с детска лекота да бъде дирижиран дори в сложни плетеници от завои. При това с подобаваща скорост, както показват впечатляващите резултати от слалома. Същевремено Arona е шампион в теста и при надлъжната динамика – моторът му работи рафинирано, хармонира идеално с трансмисията DSG и накуп на всичко харчи най-малко (7,0 л/100 км). Категорично – Arona доставя най-много удоволствие при шофиране. Ергономията също си я бива. Задните места са абсолютно годни за дълги преходи, а багажникът с обем от 400 до 1280 литра побира почти толкова, колкото и Citroën.

Накрая Seat завършва първи благодарение на отличния баланс от качества, който притежава. Juke и C3 Aircross изостават осезаемо. Дори изгодната и солидна Kia няма шанс да му отнеме победата.

ОЦЕНКА

1. SEAT
Пъргавата Arona почти не си позволява слабости в този тест и печели с доста голяма преднина благодарение на сполучливата комбинация от много място в интериора, динамично поведение и разумна цена.

2. KIA
Stonic не може да бъде наречен нито много комфортен, нито особено спортен – затова пък обаче предлага изобилие от вътрешен простор, богат набор от асистиращи системи, гаранция от цели седем години и е доста изгоден.

3. NISSAN
Това, че Juke е сравнително скъп е отдавна известен факт. За жалост обаче наред с това окачването е твърдо, а двигателят – муден на магистрала. В последното отношение вариантът с механична трансмисия се представя малко по-добре.

4. CITROËN
Сама по себе си концепцията на този автомобил е чудесна, но това не му помага за по-добро крайно класиране. Ако търсите на първо място комфортен кросоувър обаче, си заслужава да направите пробно шофиране с този модел – може да ви хареса наистина.

Текст: Михаел фон Майдел
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт/ams.bg